Европейските лидери, включително върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел, реагираха остро на новината за ефективната присъда на Алексей Навални. На думи. На пресконференцията след вчерашните преговори Лавров - Борел стана ясно, че засега Европейският съюз не бърза с въвеждането на нови санкции срещу Русия заради Навални.
„Едва ли скоро ще има някакви радикални стъпки в тази посока, защото всъщност Европейският съюз вече реагира на случая „Навални“ чрез санкции. През октомври миналата година беше използван т.нар. „химически пакет“, или санкционният механизъм, който беше приет от Европейския съвет още след случая „Скрипал“. Това каза пред БНР Иван Тимофеев, програмен директор на Руския съвет по международни отношения.
В предаването „Събота 150“ той поясни, че след ареста на Навални е имало различни мнения вътре в Европейския съюз:
„Редица страни призоваха незабавно да бъдат въведени санкции. Помним резолюцията на Европейския парламент, в която се призоваваше не само за санкции, но и за спиране на „Северен поток 2“. Има и друго мнение. Добре, ще въведем санкции и какво от това? Какъв ще бъде резултатът? Никакви фундаментални промени няма да настъпят. Още повече, това ще усложни отношенията с Москва по други въпроси. Между другото в Европейския съюз имаше предложения посещението на Борел да бъде отменено. Да не ходи в Москва, в никакъв случай да не разговаря с Москва. Борел все пак замина и остана привърженик на диалога, макар че всъщност едва ли и това посещение ще промени нещо. Даже когато се налагат санкции, те засега не засягат нашите големи проекти като „Северен поток 2“ или нашите икономически отношения“.
Означава ли това, че и занапред няма да има европейски санкции срещу проекта за газопровод „Северен поток 2“?
Мисля, че вероятността от санкции срещу „Северен поток 2“ е много малка. Това би било самонаказание, защото проектът е на Германия и на редица други европейски страни. В него участват големи компании. Още повече, Германия и Европейският съюз като цяло са заинтересовани от проекта, защото става дума за сигурността на доставките на енергоносителите.
Очертавайки външнополитическите си приоритети новият президент на Съединените щати Джо Байдън обеща да накара Русия да плаща за агресивните си действия и също настоя за незабавно освобождаване на Навални. Да очакваме ли американски санкции срещу Русия заради Навални?
Има вероятност от такива санкции. Има няколко варианта на действие. Първият вариант е въвеждането на персонални санкции срещу отделни руски чиновници, като се използва законът „Магнитски“. Американците могат да използват закона за химическото и бактериологично оръжие от 1991 година, т.е. да въведат санкции не толкова заради ареста на Навални, колкото заради предполагаемото му отравяне с предполагаемото използване на химическо оръжие. Това също е възможно. Тези санкции не са персонални, а могат да бъдат насочени срещу руския суверенен дълг. Вече има санкции срещу дълга, номиниран в чуждестранна валута, и могат да бъдат разширени върху дълга, номиниран в рубли. Това ще нанесе вреда и на самите американци и затова не мисля, че ще използват точно тези санкции. Има още един вариант. Персоналните санкции могат да обхванат не само чиновниците, но и представителите на едрия бизнес, финансовия сектор и енергетиката. Знаете, че имаше препоръки на Фонда за борба с корупцията и на наши сънародници в чужбина кои лица да бъдат включени в тези списъци.
Нека се върнем на руско-европейските отношения. Доколко случаят „Навални“ повлия на тези отношения?
Предполагаемото отравяне сериозно охлади отношенията между Русия и Германия, Русия и Европейския съюз. Руската дипломация постави въпроса за прекратяване на диалога с Европейския съюз. От страна на Евросъюза също имаше резки изявления и съответните санкции. Шестима високопоставени руски чиновници бяха включени в съответните списъци. За Запада Навални се превърна в икона на демократичната съпротива. Сега на него се гледа като на ключов противник на действащата власт. В Русия това се възприема като манипулация и намеса в нашите вътрешни работи.
По време на вчерашните преговори между Сергей Лавров и Жозеп Борел Русия изгони германски, полски и шведски дипломат заради участието им в неразрешените протести в подкрепа на Алексей Навални. Това случайно съвпадение ли е или по-скоро сигнал от Москва към Брюксел?
Това е жест от страна на Москва, с който тя иска да покаже, че гледа на такива действия като на форма на намеса във вътрешните ѝ работи и като на недопустимо поведение за дипломати. Затова смятам, че това е напълно закономерно действие на Москва. Да, това е политически сигнал.
Съгласен ли сте с тезата, че Европейският съюз е лишен от политическа субектност в отношенията си с Русия, доколкото не води самостоятелна политика, а следва политиката на Съединените щати?
Ако говорим за сигурността, военната сигурност преди всичко, на Европа не ѝ достига субектност и засега Европейският съюз не е военна организация. Той е партньор на НАТО. НАТО е ключова организация в сферата на сигурността, в която водеща роля играят Съединените щати. Като политически играч обаче Евросъюзът има субектност и голямо влияние: и икономическо влияние, и „мека сила“, и достатъчно сериозна дипломация.
Как виждате бъдещето на отношенията между Русия и Европейския съюз?
Отношенията ни се намират в задънена улица. Добре е, че на фона на всички тези проблеми засега в Евросъюза не са се отказали от концепцията за избирателно сътрудничество и от желанието за диалог с Москва. В Москва също са отворени за диалог. Но в обозрима перспектива този диалог няма да реши проблемите ни.