Смята се, че между 1996-а и 2000-та година в Перу над 300 000 жени и 22 000 мъже са били подложени на принудителна стерилизация. В повечето случаи – без анестезия и постоперативни грижи. Това насилие от страна на държавата е предприето по време на управлението на президента Алберто Фухимори, който пропагандира мярката като средство в борбата срещу бедността. Макар тези действия да са определени от Международния наказателен съд като престъпления срещу човечеството, перуанското правосъдие и до днес не се е произнесло недвусмислено – извършителите нито са осъдени, нито са наказани.
Програмата за принудителна стерилизация е насочена към жените във фертилна възраст, повечето от които са от най-бедните слоеве на населението. Много от тях са били от коренното население, някои още нямали деца. Показателен е случаят на Мамерита Местанза Чавес – 33-годишна жена, спрямо която бил оказван натиск дотогава, докато не се съгласила да бъде оперирана. Тя не получила медицинска помощ нито преди, нито след операцията, а само тежки травми, от които по-късно починала. Нейният случай се разследва от 2003 година, но разследването нееднократно е прекратявано. В крайна сметка е подновено, но отговорните за случая и до днес не са изправени пред съда.
Закъсняло признание
Борбата срещу безнаказаността продължава вече над десет години и се води от различни женски и правозащитни организации. Едва днес, 20 години по-късно, перуанската държава призна на жертвите правото на обезщетение. Благодарение на това решение хората ще бъдат включени в програма за обезщетяване на жертвите на конфликта между армията и въоръжените групировки на „Сияйна пътека“ и революционното движение „Тупак Амару“ през 80-те и 90-те години на миналия век.
Новото правителство признава жертвите на „всички форми на сексуално насилие“, към които се числят и жертвите на принудителната стерилизация, обяснява пред ДВ правозащитничката Мария Исабел Чедано. Това е поврат – важна стъпка напред към признаването на правата на жертвите, допълва тя.
Депутатката Росио Силва Сантистебан от ляво-екологичния съюз „Френте Амплио“ обаче изтъква пред ДВ, че партията на бившия президент Алберто Фухимори, разполагала през последните 15 години с мнозинство в парламента, и до днес отрича в Перу да е имало вътрешен въоръжен конфликт. Самият бивш президент, по време на чието управление е изпълнена държавната програма за принудителна стерилизация, изтърпява продължителна присъда заради корупция и нарушения на човешките права. В един следващ процес, започващ на първи март, предстои да му бъде потърсена отговорност и за системната принудителна стерилизация.
Ще бъдат ли обезщетени жертвите?
За Мария Исабел Чедано перспективата за получаване на обезщетение ще представлява и изкупление за една историческа вина. С циничното основание, че иска да се пребори с бедността, държавата навремето взима решения за телата на жените: „Медицинските заведения трябваше да изпълняват определени квоти на стерилизация, за чието изпълнение получаваха премии.“ Имало е случаи на млади жени, отишли на преглед при гинеколог, на които са им давали сънотворни, за да бъдат стерилизирани принудително – без знанието и съгласието им. Преосмислянето на тази брутална процедура отваря в Перу нова глава в борбата срещу безнаказаността. Но дали и кога обезщетенията ще стигнат до оцелелите и семействата на жертвите – не е ясно.
Автор: Кристина Папалео