Изминаха седем години, откакто конфликтът между подкрепяните от Русия сепаратисти и украински войници избухна за първи път в района на Донецк и Луганск, Източна Украйна, превръщайки достъпа до питейна вода в борба за милиони. И до днес нестихващите престрелки продължават да застрашават водоснабдяването на семействата в региона, за които готвенето, миенето на ръцете и достъпът до чиста питейна вода са ежедневно предизвикателство. Засегнати са не само домакинствата, но и детските градини, училищата и болниците в селата в Донбас. Продължаващата повече от година COVID криза само засилва изолацията на и без това откъснатите от света населени места без лекарства, храна и здравни услуги, предаде bTV.
Пищевик – забравеното село на края на света
Контролно-пропускателният пункт в село Пищевик обикновено е пуст, но веднъж седмично по улицата се чува тракането на колелата на количките, с които местните жители донасят пластмасови контейнери и се редят на опашка близо до голям бял резервоар с надпис „Питейна вода“, съобщава УНИЦЕФ. „Идваме тук, за да вземем вода, защото вече седем години нямаме собствена“, казва Лариса, пенсионерка, живееща в селото. За втора поредна година в населеното място питейна вода се доставя от УНИЦЕФ и благотворителната организация „АДРА”, като част от проект за водоснабдяване на населените места на т.нар. „контактната линия” в Донбас. Тази година, благодарение на хуманитарната помощ на Европейския съюз, селото ще получава кубически метър питейна вода всяка седмица. Лариса и останалите местни жители обикновено пристигат на КПП-то много преди първата водоноска за знаменития ден от седмицата.
„Водата от чешмата не тече и кладенците пресъхнаха, когато войната започна. Селото е изоставено, никой не се нуждае от нас. Добре е, че ни носят вода", добавя тя. Половината от населението на Пищевик вече е напуснало селото заради обстрели, безработица и изолация. Повечето сгради са или унищожени, или изоставени. В селото са останали само 17 жители, както и военните, които дават наряди на пункта, превърнал се в единственото „социално заведение” в селото. „Продължаващият конфликт научи хората да се справят с всичко. Използваме водата внимателно и винаги оставяме малко, тъй като се страхуваме, че заради престрелки водоноската може да не дойде, или че снегът може да покрие пътя”, казва пенсионерката.
Цел номер 1 – осигуряване на чиста вода за децата
Град Маринка в Донецка област е на почти сто километра от село Пищевик, но проблемите му са подобни. Населеното място също живее под заплаха от обстрел, наземни мини и несигурно водоснабдяване. „Последният път, когато имахме чешмяна вода, беше преди седем години, преди войната“, казва Алла Деменко, директор на детска градина в града. Тъй като тръбопроводът, доставящ питейна вода, е бил унищожен по време на военните действия, Маринка е принудена да разчита на изпомпвана или бутилирана вода.
„Снабдяват ни с вода от язовир "Карловске", която има зелен цвят, неприятна миризма и понякога дори можете да видите риба в нея“, добавя тя. Алла казва, че служителите в детската градина не мият чинии с нея. За готвене, пиене и почистване персоналът използва вода, доставена от УНИЦЕФ с финансова подкрепа от Европейския съюз. Сините резервоари, монтирани на първия етаж на детската градина, се пълнят веднъж седмично. Всеки клас в детската градина има маса с чисти чаши и тенджера с питейна вода. По този начин децата могат безопасно да се хидратират през деня.
Капка масло в нестихващия огън - военните действия в Донбас отново се разпалват
На този фон тлеещата седемгодишна война в Източна Украйна рязко се разпали през последните дни. Четирима украински войници бяха убити след продължила няколко часа битка миналия петък северно от сепаратистката крепост в Донецк. Това е най-големият брой жертви на правителствените сили на Киев от последното нестабилно прекратяване на огъня в сила от юли миналата година, пише „Файненшъл Таймс”. Смъртта на военните, както и струпването на руски войски на границата, привлече вниманието на висши американски представители в Европа и Вашингтон. Миналата седмица европейското командване на САЩ повиши нивото на заплаха от „потенциална криза“ до „потенциално неизбежна криза“, което е най-високото ниво, отбелязва „Ню Йорк Таймс”.
Киев и Москва се обвиняват взаимно заради ескалацията на конфликта, който отне около 14 хил. човешки живота, откакто Русия анексира полуостров Крим от Украйна през 2014 г. Кремъл обвинява украинските сили в подновяването на военните действия, след като войната се успокои през 2015 г. вследствие на нестабилното мирно споразумение от Минск, постигнато с посредничеството на Франция и Германия. „Ново избухване на насилие и натрупване на сили в Източна Украйна може да бъде трик на Москва, която иска да провери степента на лоялност на администрацията на Байдън към Украйна”, смята пенсионираният генерал-лейтенантът Фредерик Ходжис, който някога е командвал американските сили в Европа.
През януари по време на разговор между Путин и Байдън, американският президент подчерта значението на суверенитета на Украйна, но през цялото това време той не намери възможност да разговаря с украинския президент Владимир Зеленски, което повдига въпроса за сериозността на отношението на настоящата администрация към разрешаването на конфликта в тази страна, допълва „Ню Йорк Таймс”. Въпреки позиционния характер на войната, „контактната линия” остава потенциална точка на възпламеняването на отношенията на Русия със Запада. Понякога тя се нарича „Нова Берлинска стена”, защото разделя селата и градовете в Източна Украйна по политически линии на конфликт между Изтока и Запада, а не по етнически или друг признак.