Руските тайни служби са извънредно активни в чужбина, също както по времето на Студената война. Един пресен случай от Италия го потвърждава. Някои от методите на агентите са ни добре познати и от шпионските филми.
Те се срещали редовно на паркинг пред търговски център в южната част на Рим. Италиански фрегатен капитан бе обвинен, че е снимал тайни документи на НАТО и ги е продавал на заместник-военния аташе на руското посолство. Руснакът и италианецът бяха арестувани по време на акция на италианската полиция, проведена на 30 март тази година.
Иззето е било запаметяващо устройство, което съдържало 181 снимки на документи, много от които - класифицирани като секретни. Полицията е открила и 5000 евро, които италианският офицер е получил за предаването на информациите. Междувременно служителят от руското посолство в Рим бе експулсиран от Италия, а съпругата на италианския капитан заяви пред медиите, че мъжът ѝ не е предател. Силно задлъжнелият баща на четири деца бил принуден да работи за чуждото разузнаване, защото отчаяно се нуждаел от пари.
Похвати от времето на Студената война се ползват и днес
Актуалният случай от Италия илюстрира активната шпионска дейност на Русия в Европа. Става ясно, че тайните служби на Москва не използват само хакерски атаки, за да се сдобият със секретна информация. Те все още си служат и с шпионските похвати от времето на Студената война. И явно дотолкова масово, че изненадват дори опитни служители от контраразузнаването в Германия.
Шпионите на Москва продължават да набират чужди агенти, като се възползват от техните слабости, за да ги заставят да работят в продължение на години. Руските служби все още използват и свои собствени агенти, работещи под прикритието на фалшива самоличност в чужди държави, също както и прословутата от миналото радиовръзка.
Техниката, при която кодираните съобщения се предават с помощта на къси вълни, е архаичен остатък от времето на Студената война. Радиовръзки обаче се използват и днес, макар и в модернизирана форма. Радиовълните си остават ефективен и доста сигурен комуникационен канал. Къде се намира подателят на радиосигналите може да се определи доста точно. Но пък остава напълно неясно за кого са предназначени кодираните съобщения - защото всъщност може да ги приема всеки.
Случаят с Андреас и Хайдрун
Един случай от Австрия наскоро събуди спомена за шпионажа от времето на Студената война. Мартин М., пенсиониран полковник от армията, в продължение на 25 години предавал тайни на руското военно разузнаване ГРУ, в замяна на което получил общо 280 000 евро. 71-годишният австриец от Залцбург вероятно се е срещал редовно със своите ръководни офицери на територията на съседните Словакия, Чехия и Хърватия или е общувал с тях чрез “пощенска кутия“ в Кипър. Но контактите се осъществявали и чрез радиовръзки.
По време на разследването австрийското контраразузнаване се натъква на необичайна находка: малко куфарче, в което била вградена на пръв поглед архаична електроника. С помощта на това компютърно устройство Мартин М. се свързвал с руския военен сателит Strela-3, за да приема и предава кодирани съобщения. Намерен бил и списък на часовите пояси, в които сателитът се е намирал точно над Австрия.
В процеса пред съда в Залцбург, проведен при закрити врати, Мартин М. отрече да е издавал държавни тайни. Съдът обаче го призна за виновен и през юни 2020 го осъди на три години затвор.
Германското вътрешно разузнаване и Федералната полиция продължават да следят радиосигналите от Москва. В службите са убедени, че в Германия и до днес има хора, за които са предназначени кодираните радиосъобщения. “По-вероятно е да става дума за по-възрастните шпиони“, казва опитен германски експерт на тайните служби.
Най-зрелищната акция в Германия след края на Втората световна война
Пример за това беше една зрелищна акция срещу чужди шпиони, проведена в Германия през октомври 2011 година. Елитните специални части на полицията тогава заловиха мъж и жена в град Марбург, провинция Хесен. Андреас и Хайдрун Аншлаг шпионирали в продължение на дълги години в полза на Русия. Във Федералната република те пристигат нелегално през 1980-те години под фалшива австрийска самоличност.
В действителност се оказват добре обучени шпиони на КГБ, които след това работят за руската Служба за външно разузнаване. В Германия те водят двойствен живот повече от две десетилетия. Андреас работи като инженер в една фирма за автомобилни доставки и често пътува в чужбина, а жена му Хайдрун е домакиня. Твърди се, че тяхната дъщеря дълго време не е имала представа за истинската самоличност на родителите си, чиято истинска задача е била да събират секретна информация за НАТО и ЕС.
Андреас и Хайдрун получавали задачите си от Русия не чрез шифровани имейли и чатове, а главно чрез радиовръзка. През юли 2013 г. съдът в Щутгарт ги осъди на дълги години лишаване от свобода. Кремъл тогава отказа размяна на агенти, но по-късно двамата бяха предсрочно освободени. Русия им предостави нови паспорти и убежище. Твърди се, че там те обучават шпиони.