"Довечера ще направя нов опит да се кача незабелязано на някой камион. Знам, че е опасно, но нямам друг избор." След това съобщение във Фейсбук, младият афганистанец спира да отговаря на запитванията. Екип на германската обществено-правна телевизия АРД всъщност е искала да се срещне с него за интервю в румънския град Тимишоара. Именно оттам младият мъж е смятал да продължи рискованото си пътуване на Запад. Но съобщенията в пощенската кутия на Фейсбук остават дни наред без отговор.
Да се прехвърлят с камион от Румъния на Запад - към Франция, Италия или Германия: такива са плановете на мнозина мигранти без валидни документи за самоличност. "Правим опити всяка вечер, от цял месец насам", признава Хасейн от Афганистан.
Те не искат да останат в Румъния
Той нощува в гъсталаците край нивите на около 40 километра от Тимишоара. Там се крие от румънската полиция заедно с още четирима други мъже. Спят в палатки, а храна им носят доброволци от хуманитарни организации. Само на няколко метра от тях са железопътните линии, по които ден и нощ фучат влакове.
Хасейн е на 26 години. Казва, че в Афганистан е следвал социология. Чак на 11-ия опит му се удало да се прехвърли през "зелената граница" от Сърбия в Румъния. Преди това румънските полицаи всеки път го залавяли и връщали обратно.
Хасейн разказва различни неща за полицаите - някои били любезни, други - не. Нелюбезните винаги му конфискували целия багаж и храната, взимали му дори обувките. Веднъж те пребили жестоко и единия от мъжете, опитващи се да преминат границата с него. Румънската гранична полиция отрича да е участвала в нелегални изтласквания на мигранти.
Хасейн би могъл да се подслони в бежанския лагер в Тимишоара, където живеят около 200 души, но той предпочита да остане в скривалището си, на около 500 метра от една отбивка от шосето, на която спират за почивка шофьорите на камиони. На това място той всяка нощ прави опити да се прокрадне до някой камион, но засега без успех. Или го открива шофьорът на камиона и го прогонва, или полицията, която пак го връща в бежанския лагер в Тимишоара.
"Ние в града усещаме, че зависим от определени европейски и международни решения, свързани с бежанската политика", казва Доминик Фриц, кмет на Тимишоара. 38-годишният германец спечели местните избори през октомври 2020, което беше истинска сензация.
След голямата бежанска вълна по т.нар. Балкански маршрут през 2015, границите по тези места вече са преградени с високи огради и защитни съоръжения, затова бежанците и мигрантите се опитват да проникнат на Запад по различни маршрути - все повече от тях се насочват през Румъния и Унгария.
Мигрантите в Тимишоара са все повече
Средищното положение на Тимишоара в триъгълника между Румъния, Сърбия и Унгария превърна града в разпределителен център за бежанските потоци. През 2020 броят на мигрантите, преминаващи оттук, е нараснал значително в сравнение с предишни години.
Това се усеща и в самия град. В средата на април в Тимишоара се стигна до масов побой между две групи бежанци, при който бе убит един човек. Властите в града тогава промениха стратегията си. Без значение къде залавят нелегалните мигранти, те неизменно ги връщат в отдалечени бежански лагери, за където са били разпределени първоначално.
Това обаче не решава проблема. Бежанците неизменно се връщат обратно в Тимишоара: "Хората не желаят да останат в Румъния", казва кметът Фриц и обяснява: "Те подават молби за убежище, но не за да останат в страната, а за да получат право на временен престой в Румъния, а през това време правят опити да заминат на Запад".
Кметът твърди, че гражданите на Тимишоара са относително добре настроени към бежанците и им помагат, големи конфликти между тях и местните хора засега нямало. Той казва обаче и друго - че градът няма сили сам да се справи с бежанската вълна, нито пък носи официална отговорност за проблема с мигрантите.
Фриц очаква национал-либералното правителство в Букурещ да предложи някакви трайни решения на проблемите. "Правителството осъзнава тези очаквания, отправени към него, но засега не се забелязва воля и решителност да се предприемат конкретни стъпки в тази насока."
Автор Сърджан Говедарица