Докато боевете в голяма част от Сирия стихват, двамата основни покровители на президента Башар Асад, Иран и Русия, се борят за влияние и военни трофеи, пише в. "Вашингтон поуст", предаде News.bg.
И двете страни популяризират своите езици, съответно фарси и руски, в сирийските училища. И двете са подписали договори за изграждане на мелници на фона на силен недостиг на зърно. И двете изграждат електроцентрали. И двете страни се състезават за договори за нефт, фосфат и пристанищното строителство за много милиони долари, казва Джихад Язиги, главен редактор на водещия вестник за бизнес новини от Сирия "Сирия рипорт". Русия и Иран се конкурират в едни и същи сектори, въпреки че успехът им варира, коментира Джихад Язиги.
Руските компании традиционно доминират в тези спорни сектори, например, като спечелиха пет петролни договора между 2013 и 2020 г., въпреки че Иран успя да спечели първия си собствен петролен договор в Сирия миналата година. През пролетта на 2019 г. Сирия обяви, че планира да даде под наем на Русия пристанището на Тартус и да прехвърли на Иран контейнерния терминал в пристанището на Латакия, но последният договор по-късно пропадна. Първоначално Сирия обеща на Иран договор за добив на фосфати, но промени решението си и през 2018 г. го предостави на руска компания, която трябва да получи 70% от приходите от добив на фосфат за 50 години. Иранците предоставиха много повече икономическа подкрепа. Но икономическата полза ще бъде по-голяма за руснаците, отколкото за иранците.
Иран започна да оказва военна подкрепа на Асад още през 2012 г., когато сирийските опозиционни бойци затвърдиха позициите си срещу правителството. (...) Техеран също предостави на Сирия, която е във финансови затруднения, три кредитни линии на стойност поне 5,6 милиарда долара. Въпреки че Русия влезе във войната по-късно, нейната намеса през 2015 г. се оказа решаваща, променяйки траекторията на конфликта, докато Асад беше на ръба на колапса. Руските военни самолети осигуриха въздушно прикритие за сирийската армия и нейните съюзници и бомбардираха жестоко райони, държани от опозицията.
В исторически план Сирия е имала по-силни икономически отношения с Русия, отколкото с Иран. Но Иран е успял да отдели част от сирийския пазар за себе си. Например, електрониката и медицината все повече се внасят от Иран. Сирийците при звънене в аптеки в Дамаск за наличието на лекарства, те свикват да чуват: "Има и иранска алтернатива като медикамент". Иранците откриха нов развлекателен комплекс в Дамаск през март. Техеран е изградил културни центрове в Източна Сирия и Дамаск. Иран също изгражда 12-етажен търговски център в центъра на столицата, където ще бъдат базирани 24 ирански компании. Но Русия изпреварва Иран в сирийските училища, където руският е включен като алтернатива на френския като втори език на обучение. Техеран атакува с масирано навлизане на фарси в училища в провинциите Ракка и Дейр-аз Зор. Сирийците са обезпокоени, че иранците могат да превземат икономическото сърце на Сирия - град Алепо.
Русия иска да помогне на Сирия да възстанови мостовете към по-широкия арабски свят, голяма част от който е подозрителен за Иран. Стратегическите интереси на Иран изглежда са до голяма степен фокусирани върху контрола върху сухопътния коридор, който минава от източната граница на Сирия с Ирак до Средиземно море. Иранците купуват недвижими имоти за домове и фирми в източна Сирия, както и в Сайида Зейнаб, предградие на Дамаск и околностите му, където се намира светиня, почитана от шиитите.