На 26 юни в Турция бе дадено началото на реализацията на един от най-амбициозните и спорни проекти в историята на страната - Канал Истанбул, който ще свърже Черно и Мраморно море. Мечтите за изграждане на алтернатива на Босфора датират още от 16-и век. Очаква се с осъществяването на проекта в турската хазна да постъпват по осем милиарда долара годишно, предаде Нова Чолакова от БТА.
Проектът алтернатива на Босфора е сред т. нар. "луди проекти" на президента Реджеп Тайип Ердоган. Канал Истанбул се очертава като един от водещите инвестиционни проекти за последните шест години, сред които са летище Истанбул, Северната мраморноморска магистрала, жп линии, пристанища, логистични центрове. Правителството заявява, че тези инвестиции ще имат голям принос за турската икономика, като по този начин ще се увеличи влиянието на Турция в международната търговия и ще има огромни ползи за екологията и за сигурността. Твърди се, че Канал Истанбул ще е от полза не само за Турция, а и за съседните страни, сред които България и Румъния.
Същевременно опозицията в Турция, военните (във връзка с конвенцията от Монтрьо), екоподдръжниците и много жители на мегаполиса остро критикуват т. нар. "Канал на раздора", като твърдят, че с реализирането му ще бъде причинена екокатастрофа, главно заради разликата в солеността на Черно и Мраморно море, както и заради факта, че по този начин Истанбул на практика ще бъде превърнат в остров. Според някои оценки ще се повиши силно и рискът от огромни разрушения при земетресения. Турската опозиция побърза да предупреди чуждестранните инвеститори за рисковете при евентуално участие в "Канал Истанбул". По данни на проучване на социологическата агенция Метропол близо половината турци не одобряват изграждането на Канала.
Ползите от Канал Истанбул
Това не е просто воден канал, това е спасение за бъдещето на Истанбул. Така Ердоган окачестви на 26 юни проекта (когато бе направена първата копка в района Сазлъдере). Водната артерия ще бъде с дължина 45 километра, с дълбочина 20,75 метра и минимална широчина 275 метра. Предполага се, че през Канала ще може да преминават по 160-180 кораба на ден с товароподемност до 300 хиляди тона.
Ердоган съобщи, че се планира Канал "Истанбул" да бъде построен за шест години, а стойността му ще възлезе на 15 милиарда долара. Той изтъкна, че трафикът през Босфора в момента е много интензивен и е един от най-натоварените в света. По думите му капацитетът на Босфора за безопасно преминаване на кораби е 25 хиляди (годишно), а на този етап през пролива вече преминават по 45 хиляди плавателни съда. Още през май Ердоган заяви, че със сигурност има много противници на проекта, но добави: "Това няма да ни спре". Президентът изтъкна още, че проектът няма да попада под действието на Конвенцията от Монтроьо.
Министърът на транспорта и инфраструктурата Адил Караисмаилоглу заяви, че според предварителните разчети корабоплаването през Канал "Истанбул" ще бъде 13 пъти по-безопасно, отколкото през Босфора. Увеличаването на габаритите и тежестта на корабите, превозването на опасни товари, увеличаването на броя на плавателните съдове са само малка част от опасностите за пролива, казват експерти. Като естествен пролив Босфорът крие множество опасности като остри завои, силни и променливи течения; движението на плавателни съдове, които са част от градския транспорт, и туристическите корабчета също товарят трафика. В момента за преминаване през Босфора корабите трябва да чакат от 15 до 30 часа, заради което загубите за големите танкери за денонощие възлизат на до 120 хиляди долара. Предполага се, че с реализацията на Канал Истанбул корабните компании ще спестят 1,4 милиарда долара годишно.
Не трябва да се игнорира и фактът, че от преминаващите кораби през Босфора годишно 10 хиляди са танкери, превозващи тонове суров петрол. Катастрофа на такъв танкер в пролива, разделящ на две части 16-милионния мегаполис, може да доведе до екокатастрофа. Подобни инциденти е имало през 1979 и 1999 г. Същевременно почти ежедневно в пролива става леки инциденти. Всъщност според някои оценки през Босфора преминават 4 пъти повече кораби отколкото през Панамския и три пъти повече отколкото през Суецкия канал. Инцидентът в Суецкия канал наскоро допринесе за решението на турските власти за стартиране на реализацията на проекта за Канал Истанбул.
Трябва да се отбележи и фактът, че въпреки развитието на технологиите в търговията продължават да доминират морските превози, а стойността им е много по-ниска в сравнение с другите превози. Преподавателят от университета Мармара и специалист по градски мениджмънт д-р Реджеп Боздоган съобщи, че Канал Истанбул няма просто да свърже Черно и Мраморно море, а проектът включва логистичен и конгресен център, център за изложения, две големи пристанища и две яхтени пристанища. Ще бъде създадена и зона за високи технологии и ще бъдат построени два сеизмично устойчиви града. По информация на Хабер 7 в периода 2017-2019 г. са извършени задълбочени проучвания, свързани с реализацията на морската артерия. Анализирани са били всички мнения и критики от заседанията на Комисията за технически контрол, като работата е била съгласувана с мнението на експерти от 56 учреждения и организации.
Вредите от Канал Истанбул
Опозицията и екоактивистите са твърдо против реализацията на Канал Истанбул. В деня, в който бе стартирано строителството, бе организиран голям протест. "Не искаме бетонен канал, не искаме бетонен град", "Няма да мълчим, ако Каналът бъде реализиран", скандираха участниците в протеста. Според еколозите с осъществяването на проекта ще бъде разрушен екологичният баланс и ще се повиши нивото на сероводорода в Мраморно море. Това означава, че жителите на Истанбул ще усещат постоянен лош мирис (на развалени яйца), а редица видове от екосистемата може да бъдат унищожени. Най-крайните опоненти твърдят, че с изграждането на Канала ще бъде причинена екокатастрофа, тъй като Мраморно море е по-солено, а Черно море има по-голямо био разнообразие. Също така нивото на водите в Черно море е по-високо, а течението на Босфора не позволява на двете морета да се смесват. С реализирането на изкуственото съоръжение може да се стигне до там, че нивото на Черно море да спадне леко, а Мраморно море да бъде силно замърсено. Европейската част на Истанбул, превръщайки се в остров, може има проблеми, свързани с дефицит на вода, както и с повишен риск от земетресения.
Проблемите, свързани с дефицита на вода, са силно вероятни, тъй като основният източник на прясна вода в европейската част на Истанбул е именно водохранилището Сазлъдере, което с реализирането на проекта де факто ще бъде засолено. Ще са необходими много нови водоизточници. Трябва да се изтъкне фактът, че по-голяма част от населението на Истанбул (10 милиона души) живее в европейската част на Истанбул, а повечето запаси на вода се намират в азиатската част на града. Дори сега в европейската част на мегаполиса често има проблеми в водоснабдяването. Очевидно само времето ще покаже дали ползите ще са по-големи от вредите при реализирането на мегапроекта Канал Истанбул.