Броят на гладуващите по света е нараснал значително заради пандемията. През 2020 година над 800 милиона души, т.е. 10% от световното население, са нямали достатъчно храна, сочи доклад на ООН. Ако сега някой каже, че е шокиран, лъже. Защото това съобщение не е дошло неочаквано. Проблемът просто се игнорира. Нашият богат свят е изпаднал в хранителна кома. И ситуацията става все по-абсурдна.
Десет процента от населението гладуват. А трима милиардери се състезават със своите ракети в Космоса: кой лети по-бързо, по-високо, по-далече. Мъск, Безос и Брансън искат да изпращат там туристи на ваканция. Нямам нищо против. Нека го правят, нека летят. Защото противното няма да намали глада по света. Но защо светът не инвестира точно толкова енергия, техника и пари и в развитието на нашите системи за ихранване? Подобно на това, което правят тези супермозъци в Космоса?
Първо климатичните промени, после пандемията
В Канада жегите и пожарите изпепеляват от седмици насам царевичните полета. Северозападът на една от най-богатите индустриални страни в света трепери за реколтата си. А експертите по климатичните въпроси го казват съвсем ясно: тази гореща вълна е рожба на човека. Следващата вече чука на вратата. Но политиците казват: трябва да се напаснем към климатичните промени. Вярно, по-изненадваща от климатичните промени беше пандемията. Тя ни връхлетя изведнъж. И според доклада на ООН именно тя е причината за повишаването на броя на гладуващите по света през 2020. За броя на малките недохранени деца, които са само кожа и кости, които не могат да учат, защото никога не са сити. И които не са били сити и преди пандемията.
Когато генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова поне в тежките пандемични времена да оставим оръжията, военните конфликти не свършиха. Ужасяващо! Но и това не е изненада. Но пък всички си имат извинение: коронавирусът и последиците от пандемията са повишили броя на гладуващите по света с 18%. И сега изведнъж всички се опасяват че до 2030 целта на ООН няма да може да бъде постигната. А именно: дотогава вече никой да не гладува. Знаем, че и тогава 660 милиона хора по света няма да бъдат нахранени - над осем пъти повече от сегашното население на Германия.
Вече няма извинение
Крайно време е да спрем да си затваряме очите. Трябва да променим световната система за изхранване, за да сме сигурни, че в Южен Судан например една чиния бобена чорба няма да е сто пъти по-скъпа, отколкото в Берлин, съотнесено към приходите на хората. Или казано с други думи: по-скъпа от средните дневни приходи. Борбата срещу глада трябва да е задружна - така, както се води борбата срещу коронавируса. И с толкова много енергия, че целта на ООН за един свят без гладуващи хора да бъде постигната преди да започнем да ходим на почивка в Космоса.
Автор: Анте Пасенхайм