Тактически ход за оказване на натиск или свидетелство за намерения за по-нататъшна анексия на Северен Кипър беше решението за частично отваряне на Вароша, кипърския град-призрак, който от десетилетия е под контрола на турската армия? Плановете предизвикаха гнева на кипърските гърци, тревога сред международната общност и различни анализи, посочва Мина Иванова от БТА.
Според мнозина посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган миналата седмица в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република /СКТР/ и съобщенията, направени там, са тактически ход, с който Анкара цели да предизвика статуквото в Кипър. Има обаче и такива, които отиват още по-далеч в анализите и тълкуват този ход като стъпка към краен сценарий, предвиждащ анексията от Турция на Северен Кипър, чието правителство изглежда все повече губи своята самостоятелност.
В СКТР Ердоган определи кипърския въпрос като голяма национална кауза за Турция и призова всички да се фокусират върху "реалностите". По думите му въпреки добрата воля на турската страна решение на кипърския въпрос не е постигнато, защото кипърските гърци не искат да споделят Кипър с кипърските турци и се крият зад параметрите, зададени от ООН. Вече не е възможно да повярваме на това и да загубим още 50 години, заяви Ердоган. За Анкара и кипърските турци това означава, че десетилетията на безплодни преговори за постигане на решение на базата на единна двуобщностна държава са загубено време в търсене на една непостижима цел, за която кипърските гърци не са достатъчно мотивирани. Като най-силния си аргумент те представят референдумите на острова през 2004 г. по мирния план на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Планът, предлагащ подялба на властта за постигане на федерално решение в Кипър, беше приет от кипърските турци, но отхвърлен от голямото мнозинство от кипърските гърци, от които едва 24 процента гласуваха "за". Същата година Република Кипър стана член на ЕС, внасяйки в Общността и нерешения кипърски проблем. Преговорите, водени от тогава за уреждане на проблема, не доведоха до резултат и продължаващото с десетилетия статукво се запази.
Перспективите за решение на базата на обща държава станаха още по-мъгливи миналата година, когато начело на СКТР застана подкрепяния от Анкара националист Ерсин Татар, измествайки от поста умерения кипърски турски лидер Мустафа Акънджъ. Татар, който настоява за двудържавно решение в Кипър, е обвиняван, че действа като продължение на турското правителство и "личен секретар" на турския президент Ердоган. "Без съмнение Турция винаги е имала решителна дума в делата на кипърските турци, но Ердоган /сега/ чувства, че може да диктува, отнемайки част от автономното пространство, което Анкара традиционно е отстъпвала на кипърското турско ръководство", пише Фехим Таштекин в анализ в сайта Ал Монитор. Той напомня и скорошно интервю на бившия президент на СКТР Мехмет Али Талят, който каза, че сегашната ситуация изглежда сякаш Турция е иззела управлението на кипърските турци.
Ердоган "третира кипърския турски президент като свой частен секретар и правителството и парламента на СКТР като гумен печат на решенията на Анкара, като същевременно активно насърчава ислямоконсервативна трансформация в подчертано светското кипърско турско общество. Това поведение неминуемо предизвиква асоциации за анексия от Турция на Северен Кипър като краен сценарий в неговия ум", отбелязва още авторът на статията. Дори и да не отиваме чак толкова далеч, съвместните действия на Анкара и кипърските турци, включително обявеното частично отваряне на Вароша, несъмнено все повече отдалечават перспективата за постигане на решение на базата на двузонална, двуобщностна федерация.
Вароша, предградие на окупирания от Турция през 1974 г. кипърски град Фамагуста, е единствената част от Северен Кипър, където на мястото на изселените гърци не са настанени турци, а остава пусто и под военен контрол. Турция и СКТР започнаха през 2020 г. частично отваряне на предградието за посещения, което предизвика остра реакция от Република Кипър и Гърция. С обявените нови планове Анкара и СКТР възнамеряват да отворят напълно район на Вароша, който ще загуби статута си на военна зона и ще може да бъде отново населен. При посещение в района тази седмица премиерът на СКТР Ерсан Санер увери, че кипърските турски власти възнамеряват да действат съобразно решенията на Европейския съд за правата на човека по отношение на собствеността. По думите му 337 собственици на имоти във Вароша са подали заявления във връзка с условията за замяна, обезщетяване или възстановяване на имот. Конкретно в района, чийто статут на военна зона ще бъде премахнат, 35 души са се обърнали към кипърската турска Комисия по недвижимата собственост, каза Санер.
"Неотдавнашното посещение на Ердоган на острова имаше за цел да промени съществуващото статукво, което несправедливо наказва кипърските турци", смята Талха Кьосе, анализатор на проправителствения "Дейли сабах". "Плановете на Ердоган за постепенно отваряне на Вароша са значим тактически ход. Основната цел е да се окаже повече натиск върху кипърските гърци, Гърция и техните международни поддръжници за по-искрено, реалистично и спешно решение на проблема", пише още анализаторът и предрича "по-нататъшни и по-смели стъпки" по този път занапред.