Потресаващите кадри с полицейско насилие от юли миналата година в София показват, че убийство като това на Джордж Флойд е можело да се случи и в България. Темата поражда дискусии по цял свят, включително и в Германия.
Нека да започнем с дефиницията: полицейско насилие – що е то? Според криминологията става дума за физическо или психическо насилие, упражнявано от полицейски служители. Вярно, по закон полицаите имат право да прилагат насилие в определени рамки – и ако се придържат към тези рамки, тогава употребата на сила е законосъобразна. Когато обаче полицейските служители прекрачат законовата граница, си имаме работа с полицейски произвол.
Какво е "неадекватно насилие"
Според дефиницията на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“, полицейско насилие има тогава, когато хора биват „малтретирани или изтезавани, когато върху тях се упражнява неадекватно насилие“. Правозащитниците обясняват какво точно означава „неадекватно насилие“: когато насилието е прекалено спрямо законосъобразната цел, която преследва полицията.
В Германия, но и в световен мащаб, жертви на полицейски произвол стават най-често наркомани, бездомници, скитници, проституиращи, членове на етнически и религиозни малцинства, но също така демонстранти и журналисти.
Според Ерик Тьопфер от Германския институт по човешките права, в страната все още съществува сериозен проблем с полицейското насилие. Сърцевината на този проблем: полицията и прокуратурата са в прекалено близки отношения, а независима инстанция не съществува. От подадените в Германия жалби за предполагаемо полицейско насилие само малък процент влизат в съдебна зала. Съветът по човешките права към ООН препоръчва на политически Берлин да създаде независима служба за подаване на оплаквания за полицейско насилие, каквато има в Дания, например.
Опасната близост между полиция и прокуратура
Всяка година в Германия се подават около 2000 жалби за нанесени телесни повреди в резултат от предполагаемо полицейско насилие, обяснява Тьопфер. Но само малък процент от казусите стигат до съдебна зала, защото прокуратурата обикновено прекратява преписките. Тьопфер смята тази практика за съмнителна, защото в част от случаите „има редица признаци за това, че между прокуратурата и полицията съществува определена близост, в резултат от която разследванията не се водят особено старателно, както би било в други случаи.“
В няколко федерални провинции вече функционират така наречените „пълномощници за полицията“. „Трябва обаче да се има предвид, че това са служби, които в крайна сметка нямат право на собствени разследвания. Те могат да приемат жалби и да проучват случаите, не могат да провеждат наказателно-правно разследване“, обяснява Тьопфер. Тоест, в момента единствената институция, която разследва случаите на полицейско насилие, си остава прокуратурата. „И тъкмо в това е проблемът,“ обобщава правозащитникът.
Един драматичен случай от Германия
Темата „полицейско насилие“ развълнува цяла Германия във връзка със смъртта на Ури Джало през 2005 година. Бежанецът от Сиера Леоне умря в една килия в предварителния арест в Десау. Причината за смъртта му тъй и не беше установена, след като полицията откри силно овъгления му труп в килията. „А после разследването проведоха служители от съседния полицейски участък и от провинциалната полиция,“ казва Тьопфер, според когото тази практика не е правилна.
Вярно, следствието се проведе под надзора на прокуратурата, но „разпитите на свидетелите и криминоложките действия в самата килия бяха извършени от полицейски служители,“ пояснява той. Повторната експертиза установи, че не е било възможно арестантът сам да подпали матрака на леглото си, както се твърдеше през цялото време. Прокуратурата разследва случая чак до 2018 година, но въпреки основателното подозрение, че външен човек е използвал запалителна течност за подпалване на пожара в килията, виновни не бяха открити.
За възпиране на полицейското насилие най-правилно е да бъдат създадени контролни органи, които са независими от полицията и от Вътрешното министерство, смята Тьопфер. „Прокуратурата трябва да разполага с екип от специалисти, които нямат връзка с полицията. Тъкмо този екип трябва да води следствието“, казва той. Според правозащитника в такова разследване трябва да участват както хора, които познават полицията отвътре, така и личности от съвсем други сфери, които да внасят съвсем различна гледна точка – и в случаите на прекомерно насилие да поставят въпроса дали не е можело и другояче.