Германската федерална прокуратура обяви, че разследва предполагаеми хакерски атаки срещу депутати преди парламентарните избори в Германия този месец, за които Берлин обвинява Русия, предаде "Франс прес".
Говорителят на прокуратурата уточни, че тя е започнала "разследване по подозрение в шпионаж", след като е бил попитан за обвиненията, отправени тази седмица от германското правителство за "фишинг" атаки срещу депутати от руските специални служби.
Берлин тази седмица остро разкритикува опитите на Русия да повлияе на изборите за нов парламент на 26 септември и наследник на Ангела Меркел като канцлер.
Той посочи с пръст хакери от руската група Ghostwriter, която е специализирана в разпространението на дезинформация. Германското разузнаване смята, че те се опитват да получат достъп до личните имейл акаунти на федерални и провинциални депутати.
Германските власти подчертават, че руското военно разузнаване (ГРУ) стои зад атаките и е ударило по-конкретно политици от управляващите в Германия християндемократи (ХДС) и социалдемократи (СДП), уточни седмичникът "Шпигел".
Началникът на германското контраразузнаване Томас Халденванг предупреди през юли, че такива хакери успешно са се справили с лична информация, която може да бъде използвана в седмиците преди изборите.
Европейският съюз и САЩ многократно обвиняваха Москва, че се опитва да се меси в демократични избори, нещо, което Кремъл оспори.
Говорителката на германското външно министерство Андреа Сас в понеделник призова за "незабавно спиране" на кибератаките и заплаши Москва с неуточнени "последствия", ако не ги спре.
Сас отбеляза, че атаката е използвала "фишинг имейли сред другите методи" за достъп до личните данни за влизане на депутатите "за кражба на самоличността им".
Тя настоя, че опитите можели да послужат като "подготовка за операция за влияние, например дезинформационна кампания, в парламентарните избори".
Германия обвини Русия в няколко кибератаки на своя територия.
Най-известният инцидент, за който вината беше хвърлена върху руски хакери досега, беше кибератака през 2015 г., която напълно парализира компютърната мрежа на Бундестага (долната камара на германския парламент), принуждавайки цялата институция да работи офлайн в продължение на дни, докато беше поправена.
В друг известен казус пред германски съд, руснак е съден за убийството на бивш чеченски командир в парк в Берлин, предполагаемо по заповед на Русия.
По-рано този месец германски служител в охранителна компания беше изправен пред съда за предаване на етажни планове на сградите на парламента на руските тайни служби.
Москва отрече да стои зад подобни действия.
Настоящият "фишинг" казус идва в момент на особено обтегнати отношения между Берлин и Москва заради случаите на шпионаж, отравянето и хвърлянето в затвора на критика на Кремъл Алексей Навални, както и множеството кибератаки срещу западни съюзници.
Западът обвини руското правителство, че през август 2020 г. е отравило Навални с бойното отровно вещество от времето на СССР - Новичок, което Кремъл отрича.
Навални беше лекуван в Берлин, преди да се върне в Москва няколко месеца по-късно. Веднага след кацането на летището той беше арестуван, което предизвика искания от Запада за освобождаването му.