Изборът на нов президент на "Интерпол" може да се превърне в сериозно изпитание за международната организация. Новият ръководител на организацията, който бе избран днес в Истанбул, се казва Ахмед Насер ал Раиси. Над неговото име тегнат сериозни обвинения, че като част от службите за сигурност в Обединените арабски емирства е участвал в изтезания и други нарушения на човешките права. Но това съвсем не е единственото уязвимо място на "Интерпол".
Какво прави "Интерпол"?
Международната организация на криминалната полиция "Интерпол" е създадена във Виена през 1923-а година, седалището ѝ е в Лион. В момента в нея членуват 194 държави, респективно тя е второто по големина световно междудържавно обединение след ООН. Нейна цел е подкрепата на всички институции, които се борят с престъпността. Един от основните способи за това е интензивният обмен на данни и информация за търсените лица и организации. Всяка държава членка има свое национално бюро, което служи за координация между централата и отделните държави. Най-мощното оръжие в рамките на "Интерпол" е изискването към партньорите да задържат издирвани лица. Това по правило е свързано с искането за екстрадиция.
Икономиката дава солидно рамо
Сред задачите на "Интерпол" е и обучението на полицаи и митничари от цял свят. До 2011-а година финансирането на задачи се покриваше чрез годишните вноски на държавите членки, бюджетът бе 48 милиона евро. Под ръководството на американеца Роналд Ноубъл, който бе генерален секретар на "Интерпол" от 2000-та до 2014-а година, моделът на финансиране бе променен през 2011-а. В следващите години "Интерпол" е получил 20 милиона евро от ФИФА и още 4,5 милиона от фармацевтичната индустрия. Тютюневият концерн "Филип Морис" също е дарявал. През 2014-а година държавите членки решават да попълват до 50 процента от бюджета си чрез дарения. С организационния комитет за оспорваното Световно първенство по футбол в Катар е сключен договор за девет милиона евро.
Проблемът с "Червената бюлетина"
Една от основните критики, които се отправят към "Интерпол", е свързана с влиянието на авторитарните държави. Принципно статутът на организацията забранява оказването на съдействие при политически мотивирани престъпления или религиозни въпроси. Така би трябвало да се гарантира безпроблемното сътрудничество между държавите с различни политически системи и религии. Практиката обаче изглежда другояче. От 1980-те години насам е възможно политическата оценка на престъпленията да се предоставя на националните държави. Това се разкрива особено отчетливо чрез т.нар. "Червена бюлетина". В случая става дума за искането на някоя от държавите членки за установяване на местопребиваването на определен човек и за временното му задържане. "Червената бюлетина" се базира на валидна национална заповед за задържане и се разпраща на всички полицейски служби по света. Фаталното отражение на "Червената бюлетина" се прояви в случая с Доган Акханлъ - турския писател, живеещ в Кьолн, който през лятото на 2017-а година бе задържан от властите по време на почивка в Испания. Причина за задържането му бе "Червената бюлетина" на турското правителство, след което той бе изправен пред турски съд.
Проблемът с ръководните кадри
Критики се отправят постоянно и към хората, които биват назначавани на водещи позиции в "Интерпол". Така например от 1968-а до 1972-а година начело на организацията е германецът Паул Дикопф, служил в СС по време на Третия райх. Това, че в "Интерпол" има малко скрупули по отношение на избора на ръководни кадри, се вижда и в контекста на сегашния избор. Към новия президент Ахмед Насер ал Раиси се отправят обвинения, че е замесен в изтезания. Поради това политици и правозащитници от редица държави бият тревога и се опасяват, че емирствата искат да разширят влиянието си в мощната полицейска организация.
Автор: Даниел Хайнрих