Преди пандемията Венеция е била посещавана от 30 милиона души годишно. Резултатите: високи цени, претоварване и все повече местни, които напускат града.
От години населението на Венеция намалява, а причината е в масовия туризъм. Много от жителите на града са решени повече да не търпят това.
Към края на септември Венеция е имала 50 582 жители. Поне така пише на информационно табло на витрината на една аптека. Населението на града обаче намалява трайно, а политиците изглежда ги е грижа повече за чуждите туристи, отколкото за местните хора.
Милионите туристи прогонват местните
Наскоро властите във Венеция обявиха, че ще поставят устройства тип "турникет" на ключови места в града, които целят да регулират потока от туристи. Този план е много оспорван, но пък и числата говорят красноречиво: преди да избухне пандемията от коронавирус, годишно Венеция е била посещавана от 30 милиона туристи, което прави по 590 гости на един местен човек. Това ярко противоречие от години подкопава икономическите и социалните устои на града и местните масово го напускат.
Тълпите от туристи са огромно бреме за градската инфраструктура. Къщите и апартаментите за гости надуват цените и на останалите жилища, а магазините, които не обслужат туристите, едва кретат. Всичко това започва да отблъсква венецианци от града. Всеки ден средно по трима души обръщат гръб на Венеция и я напускат.
"Всяка година градът губи по около хиляда души население“, казва 38-годишният Джакомо Себастиано, който живее в историческия център. И той се притеснява сериозно от комерсиализацията на родния му град.
"Венеция заприлича на лунапарк"
През 2018 година Венеция направи опит да ограничи туристическия поток. До вътрешността на града се допускаха само хора, сдобили се предварително с входни билети. За целта на входовете на Венеция бяха монтирани съответните технически съоръжения. От лятото на следващата година мярката става задължителна за всички посетители. По думите на кмета Луиджи Бруняро оспорваната мярка е "единственото решение" на проблема с наплива от туристи.
Но за Джакомо турникетите не са никакво решение, а само още едно доказателство, че родният му град продължава да бъде разпродаван. Той казва, че Венеция се е превърнала в увеселителен парк, и обвинява градската управа, че основната ѝ грижа е как да извлече още по-големи печалби от историческата част. И други жители на града критикуват администрацията, че с краткосрочни решения и атрактивни публични мероприятия се опитва да отклони вниманието от реалните проблеми, вместо да направят нещо за подобряването на живота на местните хора.
По време на локдауна властите са имали прекрасна възможност да измислят някаква алтернатива, но това така и не се е случило, казва в интервю за италиански вестник Моника Самбо - председателката на фракцията на Демократическата партия в градския парламент.
Венецианци искат реални промени, а не кухи обещания
От това лято поне вече е забранено на огромните круизни кораби с туристи да проникват чак до известния площад Сан Марко, където да пускат котва - гледка, която до неотдавна беше нещо съвсем обичайно. Но италианското правителство наложи мярката едва след като ЮНЕСКО заплаши да извади Венеция от списъка на световното културно и историческо наследство.
Решението на правителството предвижда изплащането на финансови компенсации на операторите на круизните кораби. Томазо Качари от гражданското обединение No Grandi Navi ("Без големи кораби") обаче не разбира защо точно мултинационалните компании, които десетилетия наред печелеха от разпродажбата на Венеция, сега трябва да бъдат подпомагани финансово. По-скоро обратното - те трябва да си платят за нанесените щети на града и за замърсяването му, твърди активистът.
Кметът Бруняро приветства забраната за влизане в града на големите круизни кораби и я определи като важна стъпка към устойчивия туризъм. На много венецианци обаче обещанията за устойчиво развитие им звучат като празни фрази, които не решават нито едни от съществуващите проблеми.
След опустошителните наводнения през 2019 година местните хора са заети усилено да изграждат защитни съоръжения, предпазващи старите исторически сгради. "Трябва да съхраним идентичността на града", казва Джакомо. "Но тази идентичност не произтича само от архитектурата на града, а зависи също и от хората, които живеят в него", допълва той.