Президентът Джо Байдън до голяма степен събра европейските съюзници, за да обещаят единно, че ще предприемат строги мерки срещу Русия, ако тя изпрати войски в Украйна. Но когато става въпрос за това какво точно са готови да направят Съединените щати и Европа, съюзниците не изглеждат толкова обединени, пише "Асошиейтед прес".
Във военно отношение, например, Съединените щати, Турция и Великобритания се откроиха с доставката или съгласието си за доставка на противотанкови ракети, военни дронове, военни кораби и други оръжия, заедно с пари, за да помогнат на Украйна да изгради своята отбрана. Британски военен полет, превозващ оръжия за Украйна в понеделник, прелетя около германското въздушно пространство, вместо да поеме по най-прекия маршрут през него, въпреки че германските власти предположиха в сряда, че въпросът е изискването им за документи за такива прелитания, а не някакъв съюзен спор за въоръжаването на Украйна.
Докато Байдън предупреди руския президент Владимир Путин за икономически последици, "като такива, които той не е виждал", ако Русия нахлуе в Украйна, някои големи европейски съюзници демонстрираха по-малко ентусиазъм за огромни икономически санкции, които биха могли да навредят на някои европейски икономики или да поставят в опасност руския природен газ за европейците, които трябва да се топлят тази зима.
По време на седмици на интензивна дипломация руските лидери отхвърлиха обещанието на съюзниците за единна позиция срещу Русия. В действителност външният министър Сергей Лавров настоя, че САЩ решават.
И ако приказките за единство и обещанията за последствия са накарали Путин да се замисли, то той не го показва.
Русия изпрати около 100 000 войници към украинската граница и американски официални лица заявиха, че вярват, че Русия е в състояние да предприеме атака. Държавният секретар Антъни Блинкън направи набързо планирано пътуване до Украйна и Германия преди разговорите с Лавров в Женева в петък.
В сряда френският президент Еманюел Макрон даде един от първите публични сигнали за потенциално разцепление на обединения фронт Европа-САЩ срещу Русия.
В реч в Страсбург, Франция, Макрон подчертано призова за "Европейско предложение" за изграждане на нов ред за сигурност на континента, за справяне с Русия.
"Ще гарантираме, че гласът на Европа ще бъде чут", каза Макрон. Франция бе скептик по отношение на предупрежденията на САЩ за движенията на Русия към Украйна и не бе ясно дали призивът на Макрон ще обедини други съюзници.
Висши служители смятат, че Путин се е опитал да раздели 27-членния блок, Съединените щати и НАТО - в който също има 21 членове на ЕС - с исканията си за сигурност.
"Съединените щати не играха в тяхната игра", каза върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел миналата седмица. "Русия искаше да ни раздели. Тя се провали."
Поне на думи, подреждането на европейци зад лидерството на САЩ беляза външнополитически успех за администрацията на Байдън, след като поведе глобалните съюзници в изтеглянето от Афганистан, с пагубни резултати.
Работата на САЩ за затвърждаване на европейските ангажименти срещу Русия, ако тя нахлуе, ще продължи, каза сенатор Крис Мърфи, демократ от Кънектикът, който пътува със сенатори от републиканците и демократите до Киев, за да се срещне с украинските лидери миналия уикенд.
"В момента изглежда има малко по-голям интерес от страна на Съединените щати за прилагане на строги многостранни санкции, отколкото от Европа", каза Мърфи пред репортери. Това е "донякъде озадачаващо за мен, като се има предвид, че е заложена териториалната цялост на Европа, а не на Съединените щати".
През октомври и ноември Франция, Германия и някои други в ЕС поставиха под въпрос предупрежденията на САЩ, че натрупването на военни сили на Русия близо до Украйна може да сигнализира за предстояща инвазия. Франция и Германия първоначално се противопоставиха на активирането на системата за планиране на реакция при кризи на НАТО. Те отстъпиха и тя беше активирана на 30 ноември.
Сега съюзниците на САЩ изглежда са решени да докажат, че вървят в крачка с Байдън. Публично, на практика няма несъгласие с обещанията за сериозни действия.
Руска инвазия в Украйна вероятно ще предизвика незабавно укрепване на отбраната на членовете на НАТО в близост до руските граници, като Естония, Латвия, Литва и Полша. НАТО вече разполага с около 5000 войници и оборудване, разположени в тези страни. Присъствието на членове на НАТО по границите на Русия вече е едно от основните оплаквания на Путин срещу Запада.
Държавите от Югоизточна Европа — по-специално България, Румъния и Турция — също трябва да обмислят тяхната готовност да приемат потенциално бойна група на НАТО от войници и техника в Черноморския регион.
"Има редица страни, които се интересуват от приемането на тези сили", каза миналата седмица адмирал Роб Бауер, ръководител на военния комитет на НАТО.
Тъй като не е член на НАТО, Украйна не може да очаква военна помощ от алианса като организация, ако Русия нахлуе.
Сред Европейския съюз и отделните европейски правителства реториката съвпада с тази на Белия дом и американците: Русия ще понесе огромни разходи от икономически и политически характер, ако Путин изпрати войските си в Украйна.
Никой лидер не обсъжда публично точния характер на възможните санкции, казвайки, че би било грешка да покажат какъв коз държат. ЕС има опит в налагането на санкции срещу Русия в унисон със САЩ, Обединеното кралство, Канада и други съюзници.
Най-обсъжданите действия включват блокиране на Русия от банковата система SWIFT, която управлява паричния поток по света и налагането на санкции срещу семейството на Путин, неговите военни и политически кръгове и руските банки.
Британското правителство застана зад твърдата линия на САЩ спрямо Украйна. Премиерът Борис Джонсън разговаря с украинския президент Володимир Зеленски миналата седмица, за да подкрепи "широкообхватни икономически санкции", ако Русия нахлуе, съобщиха от кабинета на Джонсън.
Но има въпроси за това колко икономическа болка е готова да причини Великобритания на финансовия квартал и пазара на имоти в Лондон, които са центрове за руски пари. Банките и финансовите власти в Обединеното кралство отдавна са обвинявани, че си затварят очите за сенчести средства.
След като Франция се очертава като един от първоначалните скептици по отношение на предупрежденията на САЩ за натрупването на руски войски, министърът на европейските въпроси Клемен Бон наскоро каза, че Франция е готова да подкрепи санкциите срещу Русия, ако е необходимо. Той не даде подробности.
Германия, най-голямата икономика в Европа, притежава един от най-големите икономически лостове върху Русия - новопостроеният газопровод "Северен поток 2", който ще доставя руски природен газ директно до Германия и извън нея.
Външният министър на Германия Аналена Бербок заяви, че нейната страна "ще направи всичко, за да гарантира сигурността на Украйна". "Всяка по-нататъшна ескалация би довела до висока цена за руския режим - икономическа, политическа и стратегическа", каза тя. "И ние сме много сериозни по въпроса."
Но германското правителство даде смесени сигнали и не дава публична дума дали ще затвори газопровода, ако Русия изпрати войски в Украйна. Това оставя Блинкън да дава уверения вместо Германия, казвайки, че "ще бъде трудно да видим" потичане на газ, ако Русия нахлуе.