Едно видео от Украйна, публикувано в началото на март в социалните мрежи, показа апокалиптична сцена: множество пожари, бушуващи през нощта на булевард пред жилищна сграда, откъдето се издига дим и се чуват силни трясъци. Това бяха завладяващи кадри, но журналистите, които ги гледаха, знаеха, че много подобни видеоклипове са се оказвали не такива, каквито изглеждат: Клип с предполагаемо изстрелване на ракета в Украйна всъщност е бил заснет в Турция през 2016 г.; публикация в "Инстаграм", която претендира, че показва руски самолети над Киев, всъщност е от Москва и е отпреди две години, пише в. "Вашингтон пост".
Американското издание оцени, че видеото с пожара е достоверно и че става за публикуване едва след като екип от "визуални следователи" прекара часове в анализирането му и съпоставянето му с карти и други публикации в социалните мрежи, докато в крайна сметка не бе установено точното място на улицата в Киев, където се е разиграла тази адска сцена.
Новинарските редакции все повече разчитат на такива екипи, за да сортират потока от изображения, които се появяват при конфликти, и да отделят истинските видеоклипове от дезинформацията. Те са затрупани от работа от началото на руското нашествие в Украйна в края на февруари, тъй като в интернет пространството се появяват стотици клипове, претендиращи, че показват картина от бойните действия. За разлика от типичните разследвания в редакциите, които разчитат на поверителна информация за разкриване на истината, специалистите по визуални разследвания използват широкодостъпни материали с отворен код, като например видеоклипове и снимки от социалните медии, Google Maps (Гугъл карти), публични бази данни или висококачествени сателитни изображения, предлагани чрез платени абонаменти.
"Това е много стриктен процес", казва Хейли Уилис, репортерка по визуални разследвания в "Ню Йорк таймс". "Имаме подобни стандарти за проверка като всеки друг журналист", добави тя. Често това е групово усилие, включващо чуждестранни кореспонденти и източници на място, които сигнализират за подобни материали. Като се има предвид потенциалът за пропаганда и дезинформация в зони на конфликт, дори видеоклипове от обикновено надеждни източници трябва да бъдат проверени, а определянето на тяхната достоверност изисква много търпение, креативност и внимание към детайлите.
Процесът започва с геолокация: определяне на картата на точното място, където е записано дадено изображение, което Уилис определи като основен елемент на проверката. "Никога няма да публикуваме клип на нашия блог или в туитовете, ако не сме го локализирали", казва тя. За целта журналистите правят дисекция на сцените пиксел по пиксел, като търсят забележителности, силуети и други детайли и съпоставят изображенията с помощта на безплатни инструменти като Google Earth (Гугъл Земя) или руския му еквивалент "Яндекс", както и с абонаментни услуги за сателити изображения. Те могат също така да сравнят няколко видеоклипа на едно и също събитие, за да открият повече улики. Понякога нещо толкова дребно като моделът на керемидите на покрива може да подскаже къде се е случило нещо.
Проверката на видеоклипа, показващ пожарите в Киев, бе особено трудна задача за специалистите по визуални разследвания, тъй като е заснет през нощта и се виждат малко детайли на фона. Те откриха други видеоклипове в социалните мрежи на същото нещо, заснети от много по-голямо разстояние. На едно от тях имаше табела с името на улица. Визуалният разследващ Джойс Лий потърси улицата в "Гугъл карти" и откри път в Киев с това име, който минава покрай метростанция и градската зоологическа градина - забележителности, които можеха да се видят в някои от видеоклиповете, посочва вестникът. Въпреки това журналистите искаха да разберат къде точно е възникнал пожарът. Така че "пътуваха" по това шосе чрез сателитни изображения, преминавайки кадър по кадър, докато накрая една буква, нарисувана на пътя, ги отведе до точното място, където е бил заснет оригиналният видеоклип. "Бях готов да се откажа и тогава видях това малко "А" на улицата", казва графичният репортер Атхар Мирза. Други детайли - силует на сграда, малък син знак на стълб на лампа и отбивка - също съвпаднали с видяното в клипа.
За да провери автентичността на появили се в социалните мрежи изображения и да установи дали те действително изобразяват това, което се твърди в тях, вестник "Ню Йорк таймс" също има екипи от специалисти по визуални разследвания. Те проверяват стотици видеоклипове, за да определят дали са истински или са изопачени. Когато болница е бомбардирана или жители заснемат обстрела на своите населени места, журналистите на "Ню Йорк таймс" удостоверяват къде и кога е заснето всяко видео, използват инструменти за видеотехническа експертиза и други техники, за да потвърдят, че видеото не е манипулирано или фалшифицирано, интервюират свидетели и си сътрудничат с колегите си на терен в Украйна, за да определят какво всъщност се случва.
Екипът от визуални и графични редактори анализира стотици сателитни изображения, снимки и видеоклипове на движението на войските и боевете, което позволява на вестника да състави карта на руската инвазия и да потвърди независимо къде са разположени войниците, кой държи ключови градове и какви щети са нанесени на мостовете, жилищните сгради, училищата и търговските центрове в страната, отбелязва "Ню Йорк таймс".