След руската агресия срещу Украйна Сърбия е единствената държава в Европа, която отказа да подкрепи санкциите срещу Русия, да осъди инвазията и увеличи въздушните полети между Белград и Москва. Това предизвика възмущението на Брюксел, но и безпокойството на много съседни държави. Подобно поведение може да си позволи само страна зависима от Москва в тази ситуация.
В самото сърце на Балканите е разположен, според официалната терминология, Руско-сръбски хуманитарен център. Той се намира в град Ниш, на около 170 км от София. Неговото предназначение до ден-днешен остава неизвестно, предаде БГНЕС.
През последните десет години отношенията между Сърбия и Русия са повече от приятелски. Те напълно могат да бъдат оценени като стратегически. Голяма заслуга да придобият този характер имат премиерът, а сега президент Александър Вучич и бившият външен министър и настоящ председател на Скупщината Ивица Дачич. И двамата са политици израснали под крилото на покойния югославски диктатор Слободан Милошевич във времената на кървавите етнически войни през 90-те години на миналия век – единият като негов министър на информацията, а другият като негов говорител.
Именно при Вучич и Дачич Русия се оформи като един от най-големите инвеститори в сръбската икономика, поставяйки под свой контрол стратегически сфери не само в енергетиката, но и в банковото дело, железопътния транспорт и много други.
Икономическата зависимост на Белград от Москва се разшири и в областта на сигурността. Тук главна роля играят две неща: Руско-сръбският хуманитарен център и директните доставки на руско оръжие, включващо съвременни ПВО системи „Панцир С“, изтребители МиГ-29 и модернизирани танкове, които помагат на Белград да промени стратегическия баланс в региона в своя полза.
И докато България и нейните съюзници от Западните Балкани търсят своята сигурност под крилото на военно-политическия съюз НАТО, като акцентът тук е на политиката и дипломацията, с които се преодоляват старите дразги и се гради ново бъдеще, Сърбия залага на политики и модели от миналото, също както ментора си Русия с политиката на сфери на влияние, опитвайки се да възстанови своята мини империя. Този процес придоби ясни очертания слез 2017 г. с провъзгласяването на идеи като „Отворени Балкани“ и „Сръбски свят“. В тяхната реализация Белград и диктаторът Вучич са подпомогнати от Русия и нейния център край Ниш.
Историята му започва сравнително неотдавна. На 20 октомври 2009 г. Русия и Сърбия решават да си сътрудничат при извънредни ситуации, свързани със стихийни бедствия, техногенни аварии и ликвидирането на техните последици.
Три години по-късно, на 25 април 2012 г., центърът става факт след подписването на двустранно правителствено споразумение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на руския министър на извънредните ситуации генерал Сергей Шойгу, бъдещ министър на отбраната, един от архитектите на руското нашествие в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 г.
Заедно с подписването на споразумението се утвърждава и устава на центъра. Според него РСХЦ е междуправителствена хуманитарна неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в съответствие с нейното законодателство. Центърът трябва да бъде „пълноценна международна структура, осигуряваща помощ и съдействие при извънредни ситуации на всички държави от Балканския регион“. Към него може да се присъедини и всяка държава или организация, която е солидарна с целите и задачите му. РСХЦ се ръководи от директор и съдиректор, който се назначават съответно от руската и сръбската страна на ротационна основа за срок от две години. В момента Центърът се оглавява от Боян Костич, а съдиректор е Евгений Филатов.
Заради потайния характер на базата край Ниш, тя многократно е била обект на критика от страна на Запада.
В началото на 2017 г. заместник-помощник държавният секретар на САЩ Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич открито заявява, че Вашингтон „е загрижен от това, в което може да се превърне Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш“. Почти по същото време американският посланик в Белград Кайл Скот предупреждава: „Не знам какво точно правят там, но според мен има достатъчно причини за безпокойство".
След предупрежденията от страна на ЕС, че съществуването на РСХЦ може да попречи на предприсъединителните преговори на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 ще каже: сами ще решим какво да правим по този въпрос – относно искането на Русия нейните служители да получат дипломатически статут.
На 15 ноември 2017 г. командирът на американските армейски части в Европа ген. Бен Ходжис заявява следното за РСХЦ: „Не вярвам, че това е хуманитарен център. Това е фасадата, но не това е неговото предназначение. Трябва да има малко повече прозрачност и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя“.
РСХЦ се намира в непосредствена близост до летището в Ниш. Резонно възниква и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград.
„Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш е открит през април 2012 г. по времето, когато министър на извънредните ситуации в Русия е Сергей Шойгу, създал и управля-вал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на отбраната на Руската Федерация“, припомня в началото на своя анализ, написан специално за БГНЕС, външнополитическият наблюдател Детелин Димитров, един от най-добрите познавачи на Сърбия и Западните Балкани.
„На срещата си през май 2021 г. със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, настоящият министър на извънредните ситуации Евгений Зиничев зая-ви, че РСХЦ е единственият и най-голям център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го нарича един от най-важните проекти между двете братски страни.
Разположен е на второто по големина сръбско международното летище "Константин Велики" и в случай на необходимост, може да се превърне в база, откъдето да се контролира територия в радиус от поне 300 км, в което освен Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и части от Босна и Херцеговина, Румъния и почти половин България.
Кремъл многократно е настоявал Сърбия да предостави на РСХЦ специален статут на руския персонал, работещ в центъра, чрез споразумение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа мисия. Това предизвика подозренията на някои западни страни, преди всичко на САЩ, че може да се превърне в руска военна база. От друга страна, достъпът на дипломатически представители, акредитирани в Сърбия, до РСХЦ остава силно ограничен, което допълни-телно нагнетява догадките, какво се случва в него.
За десетте години съществуване, центърът участва в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, но българското правителство отказа през 2019 г. предложението на РСХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, чрез РСХЦ беше доставена руска техника за изпомп-ване, а в началото на пандемията през 2020 г. също през РСХЦ премина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши дезинфекция в определени райони на територията на Сърбия. С тези действия и няколко хуманитарни такива, беше оправдана необходимостта от съществуването на подобен руски кризисен център на Балканите.
Досега не са публикувани сведения от РСХЦ да се извършва въздушно наблюдение и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на САЩ на Балканите "Бондстил" или съседните страни. А и едва ли е необходимо, тъй като Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически държави. Освен това, вероятната цел на съществуването на РСХЦ в руските планове е преди всичко привлекателната идея да бъде разгърната в случай на необходимост военна база в тила на НАТО“, предупреждава в анализа си за БГНЕС Детелин Димитров.