Путин се е радикализирал - в мисленето и в реториката си. Навярно той подготвя нова "чистка" в Русия, казва експертът Щефан Майстер. "Опасявам се, че ще преживеем един режим, който ще действа още по-авторитарно."
В една доста странна реч руският президент говори за "паплач" и "предатели", които той сравнява с "мухи". Човек просто трябвало да ги изплюе, ако случайно му попаднат в устата, казва Путин. Същевременно неговият говорител заплашва с "чистки". Как тълкувате тези изявления?
Щефан Майстер: Това напомня за сталинистката реторика. Руският президент прибягва и до понятието "петата колона", което е било употребявано през 1930-те, за да оправдае тогавашните действия срещу всички "антируски" елементи. Путин сега го използва по адрес на всички, които работят за Запада или гледат критично на неговата политика или личност. А това дава повод за тревога, защото така навярно се подготвя нова "чистка" в страната и същевременно се укрепва изолационисткото твърдоглавие. Опасявам се, че ще преживеем един режим, който ще започне да действа още по-авторитарно вътре в страната. Липсва каквото и да е предложение за компромис или опит за отваряне, тъкмо обратното дори - виждаме, че Путин втвърдява позициите си.
Какво очаквате?
Щефан Майстер: Очаквам, че онова, което започна през 2012 година с началото на третия мандат на Путин и беше подсилено с анексирането на Крим и войната в Донбас през 2014, сега ще продължи. Всички независими медии вече бяха затворени, критичните гласове бяха забранени, опозиционерите са или в затвора, или са принудени да мълчат. И всеки, който се осмели да критикува войната в Украйна и Путин, бива залавян направо от улицата.
Опасявам се, че оттук нататък ще има още по-засилени опити да се идентифицират критици на режима през интернет, които ще бъдат арестувани. Ще накарат хората да издават съседите си. За всеки критичен глас това означава едно: че по всяко време може да се окаже в затвора.
Какво чуваме в изявленията на Путин - ярост от развитието на военните действия и от протестите в Русия? Или класическа пропаганда?
Щефан Майстер: Чуваме яростния Путин, който иска да си отмъсти на Запада и най-вече на САЩ. Той е убеден, че в Украйна се бори задочно срещу САЩ. Путин се страхува основно от някоя "цветна" революция в Русия по украински образец и от смяна на режима. Той вижда връзка между хората, които протестираха през 2013 и 2014 на Майдана, и неговите критици в Русия.
Със сигурност с думите си Путин се опитва да подготви хората в Русия за по-сурови времена. Но той ги подготвя най-вече за това, че ще има още по-сурови действия срещу "агентите на Запада". Това е подготовка за "чистка" с всички възможни средства. Езикът на Путин не се е променил ни най-малко. Той произхожда от бедно семейство в Санкт Петербург, използва вулгарен език, а когато стане прекалено емоционален, тази му склонност се засилва допълнително и започва да използва ругатни. В това отношение той остава верен на себе си. Но сега прави тъкмо това, за което винаги е говорел - взима реванш и в Русия, и в съседство, и спрямо САЩ.
Вие поставяте речта на Путин в контекста на сталинизма от 1930-те години. Как се възприема това в руското общество?
Щефан Майстер: Досега Русия така и не преразгледа в дълбочина своето сталинистко минало. За Путин Сталин е по-скоро герой, който е спечелил Втората световна война. Путин се смята за наследник на неговата традиция, но и на царистката традиция. Една част от обществото сега със сигурност ще е разтревожено, че отново се тръгва в посока към сталинистката ера. Но Путин същевременно мобилизира част от руснаците - срещу елементи, които от негова гледна точка са чужди на Русия. Мога да си представя, че в Русия има немалко хора, които ще одобрят това. Ще има прилив на патриотизъм и национализъм, ще се засилят и антизападните фобии, които и бездруго съществуват и които бяха много подсилени през последните 10 години.
На дневен ред отново излизат историческите разкази, създадени и подсилени от пропагандата - борбата срещу фашистите, петата колона като понятие от времето на Сталин - всичко това си съществува в колективното съзнание и то не като нещо, което се нуждае от преработване и осмисляне, а като нещо, което е било необходимо, за да се победи във Втората световна война и срещу националсоциализма. Обвинението за извършен геноцид в Босна например се отхвърля от страна на Русия. Москва обаче използва същото това обвинение по отношение на Донбас - макар да няма никаква връзка между двете и сравнението да е напълно безпочвено.
В САЩ обсъждат въпроса дали Путин винаги си е бил такъв или се е променил, включително и заради грешки, допуснати от Запада - например по повод източното разширяване на НАТО. Какво е Вашето мнение?
Щефан Майстер: Мисля, че в своето мислене и в своята реторика Путин се е радикализирал. В същото време някои неща са си били заложени в него отдавна. Той е дете на тайните служби, на СССР, през 1980-те е служил в Дрезден, където преживява протестите от времето на промените и страхът, че това може да застраши живота му. Всичко това му е оказало въздействие и обяснява страха му от "цветна революция". А и винаги е изпитвал дълбока омраза към САЩ.
Неговият светоглед винаги е бил тоталитарен, липсва му всякаква емпатия за хората, за обществените процеси. Това се поражда в резултат на усещането му, че САЩ не проявяват нужния респект към Русия - чувство, което се е подсилило с разширяването на НАТО на изток. А сега той смята, че се реваншира за краха на СССР, за войната на НАТО в Югославия, за това, че американците тогава "са победили". И смята, че сега може да победи американците в Украйна.
Това не предвещава нищо добро.
Щефан Майстер: Питам се дали Русия изобщо има интерес да търси компромис, който да е приемлив и за Украйна - настроен съм много скептично. Путин иска да унищожи Украйна като държава и общество. Той е твърдо убеден, че в Украйна се бие срещу фашисти. Опасявам се, че когато Путин говори за компромис, това е преди всичко маневра, с която се опитва да си открие нови опции за преговори, а после да поведе войната още по-брутално. Докато Русия не победи - колкото и солена да е цената.
Щефан Майстер e програмен директор в Германското дружество за външна политика. Работата му е посветена основно на руската външна политика и политиката за сигурност, както и на отношенията между Русия и ЕС.