Призив от водачите на религиозните вероизповедания в Азербайджан (разпространен от посолството на Азербайджан в България):
В името на Висшия Създател!
Като изразяваме волята на гражданите на Република Азербайджан и милионите азербайджанци по света, както и на хората, които не са безразлични към трагедиите в историята, в навечерието на 31 март – Ден на геноцида над азербайджанците, отправяме своя призив към световната общност, към религиозните водачи, парламенти и международни организации.
Една от върховните истини на Свещените книги, дадени на човечеството, е, че убийството на един единствен човек, създаден от Всемогъщия, е също толкова тежко престъпление, колкото и убийството на цялото човечество. Геноцидите, извършени въз основа на национална, етническа и религиозна принадлежност, запечатани в окървавената памет на човечеството, са считани за най-страшните и непростими грехове срещу човечеството. Народът на Азербайджан е един от народите, срещу които е извършено подобно престъпление и световната общност трябва да осъзнае тази ужасна реалност и да ѝ даде справедлива оценка.
От началото на 19 век арменците, които мечтаят за „Велика Армения“, започват умишлено масово заселване в Кавказ, като извършват кланета и геноцид срещу азербайджанците и другите народи живеещи на тези територии. Тези кървави събития се повтарят многократно, с малки интервали, през целия 20-ти век. Вследствие на продължилите повече от два века целенасочена агресия, етническо прочистване, тероризъм и вандализъм от страна на арменските националисти срещу нашия народ, много азербайджанци биват прогонени от родните си земи, намиращи се на територията на днешна Армения, а по-късно и Карабах. Реваншистката реторика на арменските екстремисти срещу страната ни продължава дори и след като Азербайджан възстанови историческата справедливост и териториалната си цялост, призната от световната общност, по време на 44-дневната Отечествена война.
Историята свидетелства, че през 1905 и 1918 г. арменски екстремисти извършват кланета на азербайджанци в Баку и други региони, убиват десетки хиляди цивилни граждани, унищожават селища, исторически и културни паметници, джамии, църкви и синагоги. Само по време на мартенския геноцид - от 30 март до 3 април 1918 г. - десетки хиляди азербайджанци биват убити или изчезват безследно в резултат на геноцида, извършен от въоръжени групировки на арменски дашнаци и болшевики от арменски произход над азербайджанците в Баку и различни региони на Азербайджан - Шамахи, Губа, Хачмаз, Ленкоран, Хаджигабул, Салян, Зангезур, Карабах, Нахичеван, Дербент и др.
Фактите за извършен геноцид срещу азербайджанското население в Северен Азербайджан (Баку, град Шамахи и провинция Шамахи, град Губа и провинция Губа, провинция Ленкоран), Западен Азербайджан (провинция Зангезур, провинция Иреван), Южен Азербайджан (градовете Урмия, Тебриз, Хой, Салмас), както и срещу еврейското население в Губа и Дербент през 1918-1920 г., са отразени в историческите документи. През март 1918 г., само за 3 дни, в Баку са избити повече от 12 хиляди азербайджанци; превзети са историческите джамии и храмове на града; убити са 8027 души в 53 села на провинция Шамахи, в град Шамахи са убити 8000 азербайджанци, а джамията Джума в Шамахи, най-старата в Кавказ, е опожарена. В град Губа и провинция Губа, както и в Дербент, са убити повече от 16 хиляди азербайджанци, унищожени са 162 села, жестоко избити са около 3 хиляди евреи; а в провинция Ленкоран са убити 2000 души. През 1918-1920 г. в провинция Зангезур са избити и осакатени 10 068 азербайджанци; 211 азербайджански села са унищожени в Иреванска област, като населението им е подложено на геноцид. В резултат на провежданата от арменците политика на етническо прочистване и геноцид броят на азербайджанците, населяващи тези територии, намалява от 375 000 през 1916 г. на 70 000 през 1922 г. През 1918-1920 г. около 5 000 азербайджанци са избити в населения с азербайджанци район на Борчали в Грузия, както и в населените с азербайджанци исторически квартали на Тбилиси. През същия период 1918-1920 г. повече от 120 хиляди азербайджанци са убити в Урмия, Маку, Тебриз, Хой и Салмас.
За историческа справка ще посочим, че за арменската политика на клане в началото на 20-ти век съществуват доказателства и в Централна Азия и Туркестан. Историческите извори показват, че през 1918-1922 г. арменците са избили повече от 35 хиляди мюсюлмански узбеки във Ферганската долина в Узбекистан, опожарили са и град Коканд, където арменските дашнаци са избили повече от 10 хиляди души за един ден, а в Андижан биват убити повече от 4,5 хиляди души; застреляни са и всички жители на Сузак и Базар-Коргонските села в Киргизстан, като клането достига до границите на Джалалабад.
Политиката на геноцид и депортиране на азербайджанци продължава и през съветския период. През 1948-1953 г. стотици хиляди азербайджанци биват депортирани от домовете си в Зангезур, така че Република Армения, създадена върху изконни за Азербайджан територии, се превръща в моноетническа държава.
През втората половина на 80-те години на миналия век, под натиска на арменското лоби и подстрекателството на управляващите кръгове на СССР, срещу нашия народ започва нова вълна на агресия и етническо прочистване от страна на арменските националисти. Като се възползват от отстраняването от ръководството на СССР на видния азербайджански държавник Гейдар Алиев, арменските шовинисти безмилостно изселват около 300 000 азербайджанци от Армения. В края на 80-те и началото на 90-те години, в резултат на мащабни военни операции, 20 процента от нашата територия - горната част на Карабах и още седем района в околността биват окупирани, като повече от един милион азербайджанци са изселени от родните си земи. Кулминация на арменските зверства са актовете на геноцид, извършени в Ходжалъ, Агдабан и Дашалти през 1992 г. В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. арменски въоръжени отряди нахлуват внезапно в град Ходжалъ и извършват жестоко клане над цивилното невъоръжено население, като избиват 613 души, сред които възрастни хора, бременни жени и деца; 1275 души са безследно изчезнали, пленени и подложени на жестоки изтезания; телата на убитите цивилни граждани биват безподобно осквернени. Изброените факти поставят трагедията в Ходжалъ наравно с подобни престъпления срещу човечеството като Холокоста, Герника, Катин, Сребреница и геноцида в Руанда. Вследствие на арменската политика на геноцид, етническо прочистване и депортация, от всички тези злини и ужаси са пострадали общо 2 милиона азербайджанци.
Междувременно трябва да се отбележи, че в продължение на дълги години, в резултат на военната агресия на Армения, разнообразното културно и духовно наследство на Азербайджан е подложено на терор. В окупираните територии на Карабах арменците извършват множество вандалски актове и разрушават наши исторически, религиозни и културни паметници, светилища и гробища, както и християнски и еврейски църкви. Унищожавайки целенасочено съществуващото древно историческо албанско, мюсюлманско и православно религиозно и културно наследство в Карабах, арменците рушат и осакатяват културното и духовното ни наследство, като подменят и присвояват историята и произхода му, представяйки го за арменско и грегорианско.
На този ден официалните и обществени кръгове в Азербайджан отново насочват вниманието на международната общност и различни организации към неопровержимите факти на етническо прочистване, геноцид и актове на вандализъм извършени от Армения в Азербайджан. За съжаление ЮНЕСКО забавя изпращането на разследваща мисия в освободените територии на Карабах, а Европейският парламент, прилагайки двоен стандарт, приема тенденциозна резолюция за т. нар. „унищожаване на арменското наследство в Карабах“. Междувременно възникват нови факти доказващи престъпления от страна на Армения - в освободените ни територии са открити масови гробове. Все още невинни хора загиват или биват инвалидизирани вследствие на множетвото наземни мини, поставени от арменците извършили военно престъпление на територията на Азербайджан, прилагайки тактиката на опожарената земя.
Ние, водачите на религиозните общности, живеещи в мир и спокойствие в Азербайджан от векове, призоваваме за пълно разбирателство между всичките народи на Южен Кавказ, независимо от тяхната религия и език. Трябва да се сложи край на всякаква война, териториални претенции, омраза, религиозна и етническа дискриминация и реваншизъм, трябва да надделее стабилността между държавите, като се положат усилия за устойчиво икономическо развитие. Всички религиозни общности в нашия регион, и най-вече Арменската апостолическа църква, трябва активно да работят в тази посока, да насърчават мира и диалога, като пропагандират мирни и хуманистични идеи. За съжаление арменското духовенство подкрепя агресията срещу съседните народи, мобилизира арменската диаспора и лоби, за да оправдае реваншистките, радикалните, ксенофобските и фашистките действия на арменските терористи и екстремисти.
Ние, духовниците от различни религии, живеещи в Азербайджан, отново отправяме призив към световната общност и международните организации да направят политическа и правна оценка на актовете на геноцид извършени от Армения срещу азербайджанския народ. Рано или късно, с помощта на Всевишния, истината и справедливостта ще възтържествуват! Нека Всемогъщият Създател помогне на всички ни да отличаваме истината от лъжата и да бъдем справедливи! АМИН!
Шейх-ул-ислям Аллахшукур ПАШЗАДЕН, председател на Кавказкия мюсюлмански съвет
Архимандрит Алексий, секретар на бакинска и азербайджанска епархия на Руската православна църква
Милих ЕВДАЕВ, председател на религиозната общност на Планинските евреи в Азербайджан
Роберт Мобили, председател на албанската християнска общност
Александр Шаровски, председател на Европейската еврейска религиозна общност