Намеренията на ЕС са добри. Морално Брюксел стои на правилни позиции – подкрепя малката и стремяща се към мир Украйна срещу големия агресор Русия и нейния управник Владимир Путин. ЕС тук действа предпазливо, тъй като не иска да стане страна във войната – подобно нещо би било съдбоносно. Затова се бори с икономически инструменти.
Някои го наричат „икономическа война“, но тук въпросът не опира просто до думата. Принципът, който постоянно подклажда войните, важи и за действията, с които противникът се удря икономически. А именно: насилието поражда контранасилие, а санкциите – контрасанкции.
ЕС е готов с шестия си пакет от санкции срещу Русия, които този път засягат и един важен фосилен енергоносител – руския петрол. Най-късно до края на тази година Европа трябва да се откаже от него. Това трябва значително да отслаби Русия, защото – поне такива са очакванията – тогава по-бързо ще свършат парите на Путин, който няма да може да финансира похода си срещу Украйна и войната най-сетне ще свърши, а в света ще се възцари нов ред.
План с множество недостатъци
Намеренията на Европа са добри и достойни за уважение. За съжаление обаче в тях има редица слабости – както в самия замисъл, така и в изпълнението. Първата заблуда е, че Путин наистина ще се стресне от тези мерки или ще се окаже дотолкова притиснат от сериозни икономически проблеми, че да не може да продължава тази война.
Но дори само съобщението за бъдещия бойкот кара суровината да поскъпва на световния пазар. Още отсега руските управници потриват доволно ръце при вида на прииждащите долари и рубли. Та нали и през последните седмици Путин прибра чудесни печалби от неимоверно нарасналите цени на петрола.
А ако европейците вече не искат неговия петрол, или поне не в сегашните обеми, тогава той ще го изнася в Китай или Индия, или пък в Словакия и Унгария, които засега не желаят да се хващат на това хоро. Дотук с европейското единство…
Путин ще си намери други купувачи. Може би дори ще ги възнагради за това с щедри отстъпки, но при всички положения той ще продължи да печели добре, дори още повече от преди. А „чудодейното“ европейско петролно ембарго ще остане без ефект.
Във всеки случай това е напълно реалистичен сценарий, включително и защото Европа прави всичко, така че нейните граждани да могат и занапред да потребяват петрола както досега – например да карат колите си с бензин на достъпни за тях, тоест субсидирани цени. Защото кой ли би посмял да ограничава свободата на свободните граждани? Дори ако ефектът от ембаргото трябва бъде пожертван в името на тази цел...
Кошмарен сценарий: спиране на газа
А после? Може би в отговор Путин ще задейства най-силното си икономическо оръжие, като спре газа на европейците, както вече направи с Полша и България. Може би това е само началото. В Брюксел вече говорят за кошмарен сценарий. И с право. Както се казва – каква я мислехме, каква стана...