Те не само убиват, но и крадат. Хладилници, перални, телевизори. Какви са тези хора и за какво им е да крадат домакински уреди? Те идват от най-изостаналите райони на Русия и затова си има обяснение, пише "Свободна Европа".
Разбит руски танк с превързана върху него пералня или тоалетна чиния. Така някои карикатуристи решиха иронично да изобразят отбелязването на 9 май и традиционния парад в Москва. Те бяха „вдъхновени“ от многото репортажи за кражбите и плячкосването на украинските градове и села от руските войници, които се бият на територията на Украйна. Русия нападна съседната страна на 24 февруари и повече от два месеца по-късно продължава войната.
В края на април в една от речите си украинският президент Володимир Зеленски каза, че мечтата на руските войници е "да откраднат тоалетна и да умрат“. На парада на Червения площад в Москва нямаше танкове с тоалетни чинии. Остана обаче въпросът откъде идват тези руски войници, за които е добра идея да откраднат тоалетна чиния или пералня.
Заради информационното затъмнение от страна на Руската федерация този въпрос няма толкова лесен отговор. Анализи и разследвания на няколко авторитетни издания, които използват отворени данни и свидетелски коментари, показват, че голяма част от руските войници идват от Далечния Изток. Там се намират и някои от най-бедните региони на Русия. Причината е една – да подпишеш договор за професионален войник там е една от най-добрите възможности за препитание.
Откъде идват войниците
От началото на войната Кремъл призна за смъртта на руски войници само два пъти. На 2 март беше признато за 498 жертви, а на 25 март - за 1351 жертви. Западните разузнавания съобщават за над 10 000 руски жертви, а според щаба на украинските военни сили убитите руски войници са над 25 000. Още в началото на април разследване на руската служба на Би Би Си установи, че основната част от загиналите на фронта в Украйна идват от градове и села в области, които се намират в руските периферии.
„Основната част от професионалните войници в руската армия са хора от периферията, това не е просто Юга или Северен Казвказ, а всички периферии навсякъде – малки градчета и села“, казва пред Би Би Си професор Наталия Зубаревич, която е експерт по социално-икономическото развитие на Русия. Използването на войници от далечните на Украйна региони породи спекулации, че това се прави умишлено, за да бъде избегната тревогата, която могат да предизвикат убитите от големите градове като Москва и Петербург, както и поради по-малката обвързаност с Украйна. Зубаревич отдава това по-скоро на много по-голямата бедност в регионите, в които войнишката работа е от най-добре платените дейности.
„Армията е важен работодател в областите, в които е почти невъзможно да се изкарват пари. Армейската служба дава стабилна заплата и сигурност“, казва още Зубаревич. В началото на май в ново разследване Би Би Си потвърди за 2120 смъртни случаи сред руската армия. Данните на Би Би Си се потвърдиха и от друго подобно разследване на изданието Медиазона от края на април. От медията откриват 1744 смъртни случаи на руски войници в Украйна към 22 април.
Те установяват, че голяма част от убитите на фронта са „млади хора от много бедни региони“. Най-много жертви дават две от републиките, които влизат в състава на Руската федерация – Дагестан и Бурятия. Дагестан се намира в източната част на Северен Кавказ и граничи с Азербайджан, Грузия и Чечня. Бурятия се намира в Сибирския федерален окръг в близост до езерото Байкал и на юг граничи с Монголия.
По данни на Медиазона 125 от доказаните от тях смъртни случаи са на войници от Дегестан. Убитите от Бурятия са 85 души. Следват Волоградска и Оренбургска области с по около 60 убити. От друга страна загиналите от Санкт Петербург и Москва са съответно 10 и 3 души. Разследване на службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Киргизстан показа, че много мъже от страната също се бият в Украйна. Освен финансовата изгода за тях това е възможност да придобият и руско гражданство, което да позволи пребиваването им в Русия. Много от тези, които вече са получили гражданство, са били заплашени, че то ще им бъде отнето, ако не се явят в руските казарми. Организации за защита на човешките права съобщиха, че подобни неща се случват и с мъже от Узбекистан, които са придобили гражданство в последните месеци.
На фронта, за да изплати дълговете
Огромната разлика между броя загинали съответства и на огромните разлики между стандарта на живот в областите, където се намират Москва и Санкт Петербург и останалата част от страната. В Московска област например средната работна заплата достига до 56 хил. рубли на месец или 800 долара, докато в Дагестан и Бурятия средната заплата е около 21 хил. рубли или 300 долара.
„Синът ми не искаше да ходи в Украйна. Той подписа договор с военните, защото семейството ни беше затънало в дългове, а годеницата му е в майчинство. През декември беше официално изпратен на „учения“, казва майката на войник от Бурятия пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
По данни на разследващия сайт Медуза един на всеки 100 жители на Бурятия се бие в Украйна. Населението на републиката е от близо 985 хил. души. Условията на живот там не са добри, а данните показват, че по-малко от половината от населението има достъп до топла вода, вътрешен санитарен възел, отопление. Някои села са изцяло откъснати от базови услуги, а до тях се стига или по черни пътища, или по такива, които са в окаяно състояние.
Тези факти бяха използвани и от украинския президент Володимир Зеленски в една от речите му, която беше насочена към руските войници, които плячкосват Украйна. „Там, където бедността процъфтява и човешкият живот не струва нищо. Те отиват на война, за да откраднат поне нещо, което да прилича на нормален живот“, каза той. Въпреки надеждата за изплащане на компенсации от страна на държавата, ситуацията изглежда тежка за семействата на убитите войници. Радио Свободна Европа/Радио Свобода съобщи за много случаи в отделни региони, където на вдовиците на убитите руски войници се изплащат или минимални, или никакви обезщетения от Министерството на отбраната.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.