Обявеното на 12 май от президента и министър-председателката на Финландия намерение на страната възможно най-бързо да стане официално член на Организацията на Северноатлантическия договор имаше за Москва ефекта на гигантски „коктейл Молотов“. „Това е исторически ден. Започва нова ера“, каза вчера на пресконференция президентът Саули Нинистьо. Държавният глава и правителственият комитет по външната политика "решиха съвместно, че Финландия ще поиска да стане членка на НАТО", заяви Нинистьо.Това съобщение се превърна в една от най-катастрофалните досега последици за Кремъл от началото на войната в Украйна. С нахлуването в съседна Украйна президентът на Русия Владимир Путин целеше не само да прибере тази суверенна държава под контрола на Кремъл, но и да промени структурата на сигурността в Европа и да върне времето 30 години назад, предаде БТА.
Във второто си намерение Путин успя, отчита бившият шведски премиер и външен министър Карл Билд, но не по желания от него начин. Настоящият геополитически трус, предизвикан от Русия, накара неутрална Финландия да преосмисли фундаменталните елементи от политиката си за сигурност, включително отношенията си с НАТО. Решение на Финландия – голяма държава с малко на брой население, важно географско местоположение и една трета територия отвъд полярния кръг, да влезе в пакта, ще преначертае картата на сигурността в Северна Европа, създавайки почти непрекъсната верига от натовски държави през целия континент от Арктика до Черно море, посочват анализатори.
Страхът от Русия не е нещо ново за Финландия, коментира списание „Форин афеърс“. В продължение на столетие тя е била част от Руската империя, преди да получи независимост през 1917 г. По-късно губи част от югоизточната си територия след кратката Зимна война със СССР през 1939-40 г. През тази война финландците атакуват съветските танкове с т.нар. коктейл „Молотов“ (самоделна запалителна бомба, най-често стъклена бутилка, пълна с бензин и със стърчащ от гърлото с фитил; наречена е на съветския външен министър Вячеслав Молотов, в отговор на твърдението му, че Съветите не хвърлят бомби, а храна за гладуващите си северни съседи). След Втората световна война Финландия е ощетена по силата на процеса на т.нар. финландизация през Студената война (мощна държава кара по-малък съсед да следва правилата на външната ѝ политика, като същевременно му позволява да запази своята номинална независимост и собствена политическа система).
През тези десетилетия финландците се примиряват с просъветска външна политика в замяна на това да не бъдат окупирани от Москва. След разпадането на Съветския съюз Финландия ясно заявява западната си идентичност като се присъединява към Европейския съюз през 1995 г. През 2007 г. Хелзинки ратифицира Договора от Лисабон, който задължава всяка членка на ЕС да помага на която и да е от останалите, ако са изправени пред външна военна атака. От 2008 г. нещата в Москва започват драматично да се променят, припомня Карл Билд в статия, публикувана през април от сп. "Форин афеърс". Руското нашествие в Грузия разкрива, че прагът на Кремъл в използването на военна сила за политически цели е значително по-нисък, отколкото мнозина са смятали, а в руските политически формулировки започват да се приплъзва отчетливо ревизионистичен тон. Тези тенденции се ускоряват през 2014 г., когато Кремъл опитва да попречи на Украйна да направи стъпки към ЕС.
След анексията на Крим Русия отново започва да заплашва Финландия почти по начина, по който го прави спрямо съседни натовски държави, припомня ретроспекцията на сп. „Форин афеърс“. Москва многократно нарушава финландското въздушно пространство и на два пъти пречи на работата на финландски изследователски кораби в международни води. До есента на 2021 г. обаче по-малко от една трета от финландското население подкрепяше членство в пакта. Вместо това финландците предпочитаха да служат като икономически и дипломатически мост между Русия и Запада. Най-новото допитване на обществената телевизия ИЛЕ показва, че 76 процента от финландците вече подкрепят тази идея, а само 12 на сто са против. Години наред преди началото на войната в Украйна подкрепата за членство се движеше около 25 на сто, посочва Ройтерс.
Финландският президент Саули Нинистьо добре познава Путин, дори е играл хокей с него, и дълго беше политически посредник между Европа и Русия, а двустранният търговски оборот в предишни години надхвърляше 10 милиарда долара. Това правеше Москва един от петте най-важни търговски партньори на Хелзинки. От 2014 г. финландските сили за защита са преструктурирани, за да отговорят бързо на водената от Русия хибридна война. До момента Финландия не е страдала от идващи от Русия кибератаки с искане на откуп или поразяващи критична инфраструктура. Кремъл обаче може сега да реши да притисне скандинавския си съсед чрез операции, за да обърне отново общественото мнение срещу НАТО. Анализът на „Форин афеърс“ припомня и случая от 2016 г. в Черна гора, когато балканската държава се беше устремила към НАТО, а руски пратеници направиха неуспешен опит да организират преврат срещу тогавашното правителство.
Сегашните опасения в Хелзинки са, че може да започне дезинформационна кампания с използване на „дийп фейк“ видеотехнология. Целта: произвеждане на фалшиви новини за „тормоз“ срещу десетки хиляди руски граждани и финландски граждани с руско потекло, живеещи в страната. Държава с по-малко от 6 милиона население, Финландия е сериозна военна сила, която от десетилетия неофициално работи със Запада и се интегрира военно в структурите му, отбелязва в анализ Си Ен Ен. Финландските военни от много години използват техника, закупена в САЩ, съвместима с тази на съюзниците от НАТО. Мнозина днес смятат, че единствената причина тя да не се е присъединила към пакта преди войната в Украйна е обикновеният прагматизъм. „Финландската сигурност неизменно стъпва на две концепции: първо – география и история; и второ – идеализъм и прагматизъм“, каза за Си Ен Ен бившият финландски премиер Александър Стуб.
„В един идеален свят искаме да си сътрудничим с Русия, от която няма как да избягаме като наш географски съсед. Но същевременно знаем от историята, че най-голяма реалистична заплаха за нашата национална сигурност е Русия. С течение на времето, реалността, че Русия иска да създаде по-голям хаос в нашия регион стана още по-видима, затова присъединяването към НАТО става прагматичният вариант“, обобщава Стуб. Според Черли Салониус-Пастернак – изследовател на глобалната сигурност от Финландския институт по международни отношения, „по подразбиране идеологията на Финландия е била идеология на оцеляването. Трябваше да жертваме земя, за да запазим мира. През последните 100 години станахме силна, независима държава с високи стандарти на живот. Затова е от жизнено значение нашият начин на живот да оцелее, било то чрез прагматична дипломация, било чрез заемане на по-твърда позиция срещу най-голямата заплаха за нас“, резюмира Салониус-Пастернак.
Бившият полковник от финландското разузнаване и настоящ преподавател по киберсигурност Марти Кари каза за Си Ен Ен, че Русия вече е започнала кампания по дезинформация срещу страната му. Главната тема в нея е, че Финландия е нацистка държава, защото „ние се бихме срещу СССР във Втората световна война на страната на нацистка Германия“. Кари прогнозира, че Русия може да наруши въздушното пространство на Финландия и да пречи на финландски морски съдове. Както се изрази образно президентът Нинистьо, цитиран от Би Би Си, членството на Финландия в НАТО няма да е насочено срещу никого. „Вие го предизвикахте. Погледнете се в огледалото“, обърна се той към Кремъл. Само 6 на сто от огромната руска граница е с натовски държави, но въпреки това Москва твърди, че се чувства обкръжена и заплашена, посочва Би Би Си. В сряда Великобритания обеща подкрепа на армиите на Финландия и Швеция, в случай че бъдат нападнати. Говорител на Даунинг стрийт каза, че „лидерите бяха единодушни, че вторичните трусове от ужасяващата инвазия в Украйна са променили из основи архитектурата на международната сигурност. Те подчертаха, че отношенията с Путин може никога да не се нормализират“, пише британският в. „Телеграф“.
През 2017 г. Финландия и Швеция се присъединиха към водените от Великобритания военни сили за бързо реагиране, чиято цел е да са по-гъвкави и по-бързи от по-големите сили на НАТО. Тези сили ползват натовската доктрина и стандарти, така че могат да действат съвместно с алианса, ООН или други многонационални коалиции. От военна гледна точка, присъединяването на въоръжените сили на Финландия към пакта ще даде голям тласък на защитната му мощ в Северна Европа, където руските сили имат значително превъзходство. Финландските войници са обучени да водят война в условията на Арктика и тренират усилено сражения и оцеляване в мразовитите гори на Скандинавия. Присъединяването на Финландия географски ще удвои дължината на границите на НАТО с Русия.
Генерал майор Пека Товери, бивш началник на разузнаването на финландския Генерален щаб, каза, че Финландия има най-добре екипираните военни в Северна Европа. Както обяви на 12 май финландският външен министър Пека Хависто, „убедени сме, че Финландия ще донесе добавена стойност на НАТО. Силата на нашите военни във военно време е 280 000 войници и 900 000 мъже и жени тренирани резервисти.“ Същия ден Хависто заяви пред евродепутатите, че Финландия разчита на споразумението на ЕС за взаимна защита като на гаранция за сигурност в преходния период, когато кандидатурата ѝ за пакта ще бъде разглеждана. Същевременно, американският аналитик и бивш служител на ЦРУ Майкъл Шуркин каза за Франс прес, че „посредственото представяне на руската армия (в Украйна) не бива да ни кара да смятаме, че Европа и САЩ не трябва да са загрижени заради Москва или че Финландия и Швеция нямат нужда да поставят под съмнение своя неутралитет. Друга война срещу съсед на Русия не е неправдоподобна, това е реална възможност, за която нейните съседи и техните съюзници трябва да се готвят“.
На практика Финландия си сътрудничи с НАТО от 1994 г. в рамките на инициативата „Партньорство за мир“. Участва в съвместни военни учения и в някои натовски операции в Афганистан и на Балканите, отбелязва АФП. Ако Финландия и Швеция се присъединят, това ще укрепи капацитета за сдържане на НАТО в районите на Арктика, Балтика и Скандинавия, посочва Лео Мишел – изследовател от американския мозъчен тръст „Атлантически съвет“. Финландия има само 12 000 професионални войници в армията си, но годишно обучава над 20 000 наборници. Разполага с въздушен флот от 55 бомбардировача Ф-18, които смята да замени с американски Ф-35, с 200 танка и над 700 единици артилерия. Освен това планира до 2026 г. да увеличи драстично бюджета си за отбрана.
Вторият по големина руски град Санкт Петербург е само на 170 километра от границата с Финландия. А Колският полуостров в арктическа Североизточна Русия е „стратегически бастион“, смятан от Москва за ключов за националната ѝ сигурност. Там е базиран руският Северен флот. Русия и Финландия са съседи по протежение на Финския залив в източната част на Балтийско море, където руският силно милитаризиран анклав Калининград е база на руския Балтийски флот. Получаването на контрол върху периметъра на Балтийско море ще улесни значително способностите на НАТО да защитава от руска атака граничещите с Русия Естония и Латвия, отбелязва Ройтерс.
Нескопосано започнатата руска атака срещу Украйна, честото взимане на прицел на цивилни, сведенията за извършени жестокости и украинската съпротива показаха, че събитията, провокирани от Москва, са били непредвидими не само извън Русия, а и за кремълския елит. Реакциите на Путин оттук нататък също остават непредвидими, предвид емоционалното му състояние и изолацията му, отбелязва сп. „Форин афеърс“. Затова вероятно е по-безопасно за Финландия да бъде под чадъра на НАТО, отколкото извън него. Но Хелзинки от години се готви и за вероятен черен сценарий. Само в столицата на Финландия има над 5 500 бункера, които могат да подслонят 900 000 души. Общо страната е изградила убежища за 4,4 милиона души, които са намират на 54 000 различни места.
Откакто сключва следвоенен договор със СССР, Финландия полага всички сили да направи цената за второ нашествие на големия съсед непосилно висока, пише в репортаж в. „Телеграф“. Очевидно населението оценява усилията на властите да гарантират защита. В началото на 2022 г. ООН публикува ежегодната си класация и за пета поредна година Финландия е начело като най-щастливата държава в света. Още преди вчерашната новина, че Финландия е решила да стане член на НАТО, Яне Куусела, директор на отдела за отбранителна политика във финландското военно ведомство каза, цитиран от британския „Телеграф“: „Можем да се справим с всичко, с което Русия реши да ни притиска. Финландия е неделима. Ще се борим до последния финландец“.