Поредицата от тайни мисии с минимален шанс за успех, извършвани с ниско летящи с висока скорост хеликоптери за достигане до защитниците на „Азовстал“ през март, април и май, се отбелязват в Украйна като едни от най-героичните подвизи в продължаващата четвърти месец война. Някои от тях завършват с катастрофа, а с всяка следваща става все по-рискована, защото руските батареи за противовъздушна отбрана ги засичат, пише БТА.
Пълната история на седемте снабдителни и спасителни мисии все още не е разказана. Но от ексклузивни интервюта с двама оцелели ранени, с офицер от военното разузнаване, който е летял на първата мисия, и интервюта с пилоти, предоставени от украинската армия, Асошиейтед прес сглоби разказа за един от последните полети от гледна точка на спасителите и спасените.
Едва след като повече от 2500 защитници, останали в руините на „Азовстал“, започват да се предават, президентът на Украйна Володимир Зеленски за първи път даде гласност на мисиите и тяхната смъртоносна цена.
Упоритостта на бойците от "Азовстал" осуети целта на Москва за бързо превземане на Мариупол и попречи руските войски оттам да бъдат прехвърлени на друго място. Зеленски заяви пред частната украинска телевизия ICTV, че пилотите са преодолявали „мощната“ руска противовъздушна отбрана, навлизайки в дълочина зад вражеските линии, доставяйки храна, вода, медикаменти и оръжия, за да могат защитниците на завода да продължат да се сражават, а в обратна посока извеждали ранените.
Офицерът от военното разузнаване заяви, че един хеликоптер е бил свален, а други два не са се върнали и се смятат за изчезнали. Той каза, че за полета си се е облякъл в цивилни дрехи, мислейки, че ще може да се слее с населението, ако оцелее след евентуална катастрофа: „Бяхме наясно, че това може да е пътуване с еднопосочен билет“.
„Това са истински герои, които са знаели колко е трудно, които са знаели, че е почти невъзможно. ... Загубихме много пилоти“, каза Зеленски.
Подробности за една от тайните спасителни мисии идват с описанието на това как преди всеки полет ветеран от украинската армия прокарва ръка по фюзелажа на своя хеликоптер Ми-8, галейки обшивката на тежката машина, за да донесе това късмет на него и екипажа му. Той ще им нужен, защото дестинацията на полета им - обсаденият стоманодобивен завод в интензивно обстрелвания Мариупол – е смъртоносен капан. Някои екипажи не се връщат живи от такива мисии.
В същото време мисията е била жизненоважна, макар и да е изглеждала безразсъдна. Украинските войски бяха притиснати, запасите им бяха на привършване, а броят на мъртвите и ранените растеше. Отчаяната отбрана на "Азовстал" бе все по-силен символ на украинското непокорство във войната срещу Русия. Не можеше да се допусне те да загинат.
Петдесет и една годишният пилот, представен само с първото си име Олександър, изпълнява само една мисия до Мариупол и я смята за най-трудния полет в 30-годишната си кариера. Поех риска, казва той, защото не исках бойците от "Азовстал" да се чувстват забравени.
Насред овъгления адски пейзаж на този завод, в подземен бункер, превърнат в медицински пункт, който осигурявал убежище от смъртта и разрушенията горе, до ранените започнали да достигат слухове, че може би ще се случи чудо. Сред тези, на които е било съобщено, че са в списъка за евакуация, е бил младши сержант, получил множество рани при минометен обстрел, левият му крак бил пострадал жестоко и се наложило да бъде ампутиран над коляното.
Прекорят му е Бивола. Бил преживял толкова много, но се очертавало още едно смъртоносно предизвикателство: бягство от „Азовстал“.
Ако нещата се бяха случили както искал Бивола, той нямаше да доживее евакуацията. Животът му щеше да приключи бързо, за да му бъде спестена агонията, която е изпитал, след като 120-милиметрови минометни снаряди раздробяват левия му крак, окървавяват десния му крак и посипват гърба му с осколки по време на улични боеве в Мариупол на 23 март.
Двайсетгодишният младеж говори пред Асошиейтед прес при условие да не бъде идентифициран по име, заявявайки, че не иска да изглежда, че търси публичност, когато хиляди защитници на „Азовстал“ са в плен или мъртви. Той е дебнел руски танк, който целял да го унищожи с преносимата противотанкова ракетна установка NLAW в последния ден от първия месец на инвазията.
Когато взрив го захвърля до останките на горяща кола, той се довлякъл до прикритие в близка сграда и както разказва, "реших, че ще е по-добре да пропълзя в мазето и да умра тихо там".
Но приятелите му го евакуират в стоманодобивния завод "Илич", който впоследствие в средата на април пада в ръцете на руските войски, когато те затягат хватката си върху Мариупол и стратегическото му пристанище на Азовско море. Минават три дни, преди медиците да успеят да ампутират крака му в бомбоубежището. Смята, че е имал късмет: когато дошъл редът му да мине под ножа, лекарите все още имали упойка.
След операцията е преместен в завода "Азовстал". Крепост, заемаща площ от близо 11 кв. км, с 24-километров лабиринт от подземни тунели и бункери, заводът е бил практически непревземаем.
Обаче условията били тежки.
„Имаше постоянен обстрел", казва Владислав Загородни, 22-годишен ефрейтор, който по време на уличните боеве в Мариупол е бил прострелян в таза, при което е прекъснат нерв.
Евакуиран в „Азовстал“, там той се среща с Бивола. Двамата вече се познавали: И двамата са от Чернигов, град в северната част на страната, обкръжен и обстрелван от руските сили. Загородни видял липсващия крак. Той попитал Бивола как се справя. "Всичко е наред, скоро ще отидем в някой клуб", отговорил Бивола.
След три неуспешни опита на 31 март Загородни е евакуиран от "Азовстал". Това е първият му полет с хеликоптер. Машината Ми-8 се запалва по време на излизането от „горещата зона“, един от двигателите ѝ е унищожен. Другият ги задържа във въздуха през останалата част от 80-минутното ранно сутрешно прелитане до град Днепър в Централна Украйна.
Редът на Бивола идва следващата седмица. Той се двоумял дали да замине. От една страна, изпитвал облекчение, че неговият дял от намаляващата храна и вода сега ще отиде за други, които все още са способни да се бият; от друга страна, „имах болезнено чувство. Те оставаха там, а аз ги напуснах".
И почти изпуска полета си. Войниците го изнасят на носилка от бункера, натоварват го на камион, който с грохот се отправя към предварително уговорената зона за кацане. Бил завит с яке.
Първо разтоварили мунициите от хеликоптера. След това на борда били качени ранените. Но не и Бивола. Оставен в ъгъла на каросерията, той някак си бил пропуснат. Не можел да вика, защото при раняването било засегнато и гърлото му и гласът му все още бил твърде хриптящ, за да бъде чут през думкането на роторите на хеликоптера. „Помислих си: „Е, няма да е днес", спомня си той. „И изведнъж някой изкрещя: „Забравихте войника в камиона!“. Член на екипажа хванал ръката му и му казал да не се притеснява, че ще стигнат до дома.
„През целия си живот“, казал Бивола на члена на екипажа, „съм мечтал да летя с хеликоптер. Няма значение дали ще пристигнем - мечтата ми се сбъдна". В пилотската кабина за Олександър чакането изглежда безкрайно, минутите му се стрували часове. „Много е страшно", казва той. „Виждаш експлозии наоколо и следващият снаряд може да попадне там, където си ти.“
В мъглата на войната и с все още неясната картина на тайните мисии не е възможно да бъдем напълно сигурни, че Бивола и пилотът, който говори с журналистите във видеоинтервюто, записано и разпространено от военните, са били на борда на един и същи полет. Но детайли от техните разкази съвпадат.
И двамата посочват една и съща дата: нощта на 4-5 април. Олександър си спомня, че е бил обстрелван от кораб, докато се носели над водата край Мариупол. Взривната вълна подхвърляла хеликоптера „като играчка“, каза той. Но маневрите му ги измъкнали от неприятностите.
Бивола също си спомня за взрива. По-късно на евакуираните е казано, че пилотът е избегнал ракета.
Олександър пришпорвал хеликоптера с 220 километра в час и летял на 3 метра над земята, освен когато „прескачал“ електропроводи. Вторият хеликоптер от неговата мисия така и не успява да се върне на земята; по време на обратния полет пилотът му съобщава по радиото, че горивото е на привършване. Това била последната им комуникация.
От носилката Бивола наблюдавал през илюминатора как местността преминава покрай него. "Летяхме над полята, под дърветата. Много ниско“, каза той. Стигнали благополучно до Днепър. При кацането Олександър чул ранените да викат пилотите. Очаквал да му крещят за това, че ги е мятал наляво-надясно така жестоко по време на полета. „Но когато отворих вратата, чух момчетата да казват: "Благодаря ви", каза той. "Всички ръкопляскаха", спомня си Бивола, който сега е на рехабилитация заедно със Загородний в киевска клиника. "Казахме на пилотите, че са направили невъзможното".