При стрес или страх определени сектори на мозъка дават команда за „отстъпление“ на белите кръвни телца – това отслабва имунната система и улеснява вирусите като SARS-CoV-2. Берлинският кардиолог и изследовател Волфрам Полер заедно с екип учени е успял чрез опити с мишки да установи, че от определени сектори на мозъка зависи начинът, по който циркулират левкоцитите в тялото – а от това пък зависи доколко организмът е податлив на вирусни инфекции.
Стресът наистина разболява
„Най-забележителното за мен беше да установя какво голямо влияние имат няколкостотин неврона в хипоталамуса върху милионите левкоцити из цялото тяло“, казва Полер. Невроните предизвикват комплексна последователност от различни взаимодействия между трите ендокринни жлези – хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. Тази т.нар. стресова ос контролира много от реакциите на организма при стрес.
Полер и неговите колеги са направили тестове с мишки, част от които постоянно са били излагани на стрес. Животните били затваряни в цилиндър, пренасяни в нова клетка или пък изложени на миризмата от урина на техни естествени врагове. Учените видели, че определени левкоцити при мишките се оттегляли в костния мозък и – просто казано – повече не изпълнявали задълженията си. Това правело засегнатите животни особено податливи на зараза със SARS-CoV-2 или инфлуенца. Животните не само по-бързо се разболявали тежко, но и по-често умирали.
Левкоцити, гранулоцити и лимфоцити
Левкоцитите се наричат и бели кръвни телца. Те се изграждат в костния мозък и имат различни функции в имунната система. Към левкоцитите спадат и гранулоцитите, които са елемент от неспецифичната имунна защита. В случай на нараняване те могат да се преборят с навлизащи в тялото бактерии и паразити, макар и да не са специализирани срещу определен болестотворен организъм. Лимфоцитите, тъкмо обратно, са високоспециализирани. Сред тях са Т- и Б-клетките, които съвсем целенасочено атакуват определени антигени, т.е. протеини на вируса и ги обезвреждат. В случая със SARS-CoV-2 това са например и добре известните шипови протеини.
Стресът отпраща лимфоцитите към костния мозък
Тези лимфоцити, както са установили Полер и неговият екип, в стресови ситуации се „оттеглят“. Обичайно те се намират в т.нар. лимфоидни органи: далака, тимуса или лимфните възли. При стресираните мишки те се отдръпвали в костния мозък. Засега Полер не може да каже със сигурност дали същият механизъм важи и при хората. Но стресовата ос, която се активира при мишките, съществува и при хората. Поради това учените предполагат, че стресът и страхът могат да направят и човешката имунна система по-податлива на вирусни заболявания.
Концентрацията на гранулоцити расте
Колкото и да е неблагоприятно оттеглянето на лимфоцитите в стресови ситуации при наличието на инфекция, в тялото се случва и още нещо – или поне в телата на мишките, изследвани от Полер и неговите колеги: те наблюдавали увеличение на гранулоцитите, непосредствено след като мишките били подложени на стрес. Тази първа неспецифична защита на имунната система в ситуация на голям страх, която би могла да предизвика бягство или борба, се активира и това е доста смислено: „Така тялото се подготвя за евентуално нараняване“, казва Полер.
Намалява ли стресът ефекта от имунизацията?
Поради това учените замислят следващо изследване, този път с хора. Те обаче няма да бъдат излагани на стрес или уплах, а точно обратното – мерки за намаляване на стреса ще имат за цел да постигнат особено балансирано състояние на духа. След това те биха могли да бъдат имунизирани срещу COVID-19. Полер има предположение на базата на събраните данни от изследването с мишките: „Ако в условия на стрес специфичният имунен отговор при зараза със SARS-CoV-2 е по-слаб, то вероятно и при имунизация срещу вируса ще се получи по-слаб имунен отговор, ако човекът е в стрес. А при имунизацията се цели постигането именно на силен имунен отговор“.
Изграждането на специфични антитела и Т-клетки би се потиснало под влиянието на стреса, с което заплахата от нова зараза и заболяване биха се увеличили. Но данни, които категорично да потвърждават тази хипотеза, засега все още няма, посочва Полер. Все пак относително сигурно може да се каже: не вреди, ако стресът е по-малко.
Автор: Юлия Вергин