На срещата в Иран двамата президенти на Русия и Турция, Владимир Путин и Реджеп Ердоган, се срещат за първи път от началото на руската инвазия в Украйна. Мнозина смятат, че Ердоган е сред добрите приятели на Путин. Но истината е, че не е. Двамата имат по-скоро прагматични взаимоотношения, осеяни с възходи и падения.
Ледников период след свалянето на руския самолет
През 2015 година, например, в отношенията между двете държави беше настъпила ледникова епоха, след като Турция свали руски изтребител, който прелиташе над сирийската граница. Тогава Путин наказа Турция. Анкара не можеше вече да изнася някои стоки към Москва. Полетите от Русия към Турция за почивните месеци бяха спрени за половин година.
Руският президент нападна турския си колега и персонално. От Кремъл обвиниха Ердоган, че е купувал петрол от терористичната групировка "Ислямска държава”, за да получат от това той и семейството му лични облаги. Турският президент беше бесен. "Русия трябва да предостави доказателства за твърденията си. В противен случай те си остават просто инсинуации. Ако бъде доказано, ще подам оставката си. Истинският въпрос е обаче друг - готов ли е Путин да подаде своята, ако Русия не успее да осигури доказателства?”, каза тогава Ердоган.
Извинения от Ердоган
Нито една от двете оставки не беше подадена. Ердоган обаче се извини на Путин през лятото на 2016 година. Скоро след това, руският президент отбеляза извинението подобаващо. При проваления опит за военен преврат в Турция, Путин категорично осъди действията на армията в страната, за разлика от западните си колеги, които реагираха предпазливо.
Половин година по-късно, отношенията между Анкара и Москва бяха застрашени от нови проблеми. Турски полицай застреля руския посланик в Анкара пред обективите на десетки камери. Ердоган този път не беше нападателен, а тъкмо обратното - показа солидарност и говореше за атака срещу Турция. "В разговорите си с господин Путин след инцидента постигнахме съгласие, че това беше провокация и няма конфликт между нас”.
Отношенията между двете държави си остават нестабилни. Що се отнася до Сирия, където и Москва и Анкара подкрепят различни страни в конфликта, се чуват откровения като това: "Попитах господин Путин какво прави Русия в Сирия. Ако искате да създадете военни бази там, действайте! Но не ни пречете!"
Общи проекти
Двамата сега най-сетне се разбират – както бяха на едно мнение и за Либия, както и за конфликта в Нагорни Карабах. Взаимоотношенията са на добро ниво, двете държави дори работят съвместно по изграждането на първата ядрена централа в страната.
Ердоган дори си закупи система за противоракетна отбрана от Русия - обида за партньорите му от НАТО. От известно време експертите обвиняват Путин, че иска да извади Турция от НАТО. Експертът по руските въпроси Хакан Аксай не вярва в тази теория: "Путин иска да използва Турция, от една страна, и да отслаби и поляризира НАТО и западния лагер отвътре, от друга. Това е с цел да се укрепи позицията на Русия като цяло и ролята на Путин във вътрешен план. Но се съмнявам, че Русия иска да обвърже Турция със себе си отвъд това."
Общите интереси
Путин вероятно няма да успее дори да се обвърже с Турция. Все пак, в края на юни Ердоган даде одобрението си - макар и след дълго дърпане - за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Това няма как да е в интерес на Русия. Остава и казусът с доставките на дронове от Турция за Украйна.
Бившият турски генерал Ахмет Явуз описва отношенията между двете държави така: "Интересите на Турция и Русия никога не са се покривали напълно. Трябва да си ги представяме като два кръга, които само частично се покриват. Общите интереси понякога са много, друг път са по-малко”.
Ердоган иска да е медиатор
Точките, по които интересите на двете държави се покриват, в момента са доста малко. Това стана ясно още при първото изказване на Ердоган след началото на войната в Украйна. "Нека да кажа едно - руската военна интервенция на украинска територия от ранните часове на тази сутрин е неприемлива и ние я осъждаме категорично”.
Тази ясна позиция учуди мнозина на Запад. Въпреки всичко обаче Ердоган не затваря напълно вратата към Русия. Той е прагматик. Това качество му помага и в отношенията с Техеран. Що се отнася до Северна Сирия, той иска да получи одобрението на Путин, за да започне нова офанзива. А по отношение на войната в Украйна все още се опитва да се позиционира като медиатор - последните разговори, които се водиха в Истанбул, бяха относно организирането на коридор за пренос на зърно.
Един от турските журналисти, близки до властта в Анкара, дори вижда Ердоган в ролята на преговарящ с Путин за налагането на мир.