Виталий е успял да избяга от Мариупол, но решава да се върне. С микробус той иска да изведе цивилни от града. Оптимист е, че ще успее, но стига до едно кръстовище, контролирано от руснаци, където всичко се обърква.
Виталий спира, за да говори с един от войниците. Преценил е, че да премине мълчаливо би довело до по-големи проблеми. В този момент обаче пристига кола, в която седи боец от така наречената Донецка народна република: “Той беше агресивен и ме попита нещо, което не разбрах. След това трябваше да го последвам до контролния център. Там ме сложиха на един стол и ме пребиха. Душаха ме и опряха картечницата на челото ми.”
Ужасът продължава 100 дни
Тогава той има усещането, че е попаднал в друга реалност. Реалност, в която ще прекара следващите 100 дни.
Войниците го обвиняват, че е част от батальона “Азов”, че подкрепя украинските сили и че ще предаде позициите на руската армия. След като е преместен на различни локации, накрая той е отведен в затворническия лагер в Еленовка. В него, спомня си Виталий, са разположени шест бараки зад няколко реда огради и отделна сграда, която се използва като карцер. Там той прекарва последните дни от задържането си - понякога с до 45 души в килия, предназначена за шестима затворници.
“Лампата светеше през цялата нощ”, разказва Виталий. “Нямаше легла или дивани. Събличахме якетата си, слагахме ги на пода и заспивахме върху тях, близо един до друг. Редувахме се. Някои трябваше да стоят, докато другите спяха. Един след друг. Това продължи около две седмици.”
Спасени като по чудо
Описанията не могат да бъдат потвърдени от независим източник. На сателитни снимки обаче се виждат бараките, сградата за изолация и други постройки. Както и няколко реда огради.
Еленовка, където е разположен лагерът, се намира в Донецка област на територия, контролирана от проруските части. Наскоро лагерът беше обстрелван, загинаха десетки пленници.
Близо две дузини цивилни бяха освободени оттам в началото на юли. Като по чудо, казват част от тях. Разказите им за условията, в които са пребивавали там, се припокриват. Анна разказва, че е имало сериозен недостиг на питейна вода. “Получавахме между 150 и 200 милилитра питейна вода на ден. Понякога не ни даваха и това. Храната получавахме в мръсна посуда - преварена паста с няколко малки парченца риба. Беше ужасна студена смес. Кашав бульон, с който трябваше да останем живи.”
Анна казва, че е прекарала повече от три месеца в лагера в Еленовка. По време на обсадата на Мариупол, тя участва в осигуряването на медикаменти. След това е пленена. Препълнените килии вижда с очите си. Една от килиите е била около 20 квадратни метра, предвидена за десетина човека, но вътре са били натъпкани 55 мъже, споделя тя.
“Пребиваха хората жестоко, някои до смърт”
Според различни оценки в Еленовка са били задържани около 2500 души. Анна казва, че около 100 от тях са били жени. За тях е било особено трудно. “Там изобщо нямаше дамски превръзки”, обяснява Анна. “Някои от нас бяха имали менструация три или четири пъти през това време - и трябваше да се справят без дамски превръзки. Това само по себе си беше мъчение.”
Натъпкани в студени килии, без свеж въздух, без лекарства, те трябвало да слушат как другите са измъчвани, описва преживяното Виталий. “Почти всеки ден някой беше пребиван. Бойци на Азов или снайперисти. Чувахме го през цялото време”, разказва мъжът. “Пребиваха хората жестоко, някои дори до смърт, други просто не оцеляваха.”
Руската страна отрича разказите на очевидците и описва условията по коренно различен начин. В същото време тези, които са преживели ужаса на Еленовка, не могат да повярват, че са се измъкнали. Вече на сигурно място и седмици, след като е освободен от плен, Виталий се надява на украинска контраофанзива. И на освобождаването на неговия град Мариупол.