Пенсионерката Людмила стои пред частично разрушена жилищна сграда в Николаев. Градът в южна Украйна е на около 30 километра от фронтовата линия и често е бомбардиран. Руските ракети неведнъж са засягали сгради в квартала на Людмила, а унищожителната им сила е нанесла сериозни разрушения на блоковете.
Тераси са срутени, врати и прозорци са разбити. Стълбищата са осеяни с дупки от шрапнели, а по много от стените все още има следи от кръв. Повече от 130 души са били убити и около 620 ранени, откакто започва войната на 24 февруари тази година. 1200 жилищни сгради и семейни къщи са разрушени само в Николаев. В момента градът проучва състоянието на сградите и много от тях ще трябва да бъдат съборени.
Много прозорци са временно покрити със светъл шперплат или дебело фолио. Вече мнозина се съмняват, че си заслужава да купуват стъклен прозорец, защото опасността от следваща атака е напълно реална. Людмила все пак е поръчала ново стъкло, но се чуди кой ще извърши основния ремонт сега и дали тя ще може да го плати. Пенсионерката вече няма пари за това.
Руските атаки са се отразили тежко и на бизнеса
Стъклото е много по-скъпо от временните решения от дърво или пластмаса, казва майсторът. Той предлага нови врати и прозорци в обяви, които закача на входни врати и пощенски кутии.
Монтажът на шперплатовите плоскости, включително материалът, струва около 15 евро - много по-малко от най-евтиното стъкло, при което квадратният метър струва почти 40 евро, а времето за чакане е поне две седмици, казва майсторът по телефона. Производството е в застой, тъй като индустриалната зона на Николаев многократно е била цел на руските атаки.
Всъщност много компании затварят поради тази причина. Фабриката за врати и прозорци "Триботехника" също е атакувана няколко пъти, а служителите събират цял чувал с остатъци от ракети. От средата на март предприятието възобновява работа, но в момента произвежда само около 30 на сто от предвоенната си продукция.
Останали са 30 от около 60 служители, казва директорът Юрий Клименко. Работата обаче е ограничена и отнема повече време заради въздушните тревоги, обстрела и липсата на обществен транспорт, с който служителите да стигнат до работа.
Материали трудно се намират
Запасите в складовете се изчерпват, а логистиката става все по-трудна и скъпа. Черноморските пристанища са блокирани, фирмите доставчици се намират в окупираните от Русия територии и Клименко трябва да внася сам, например през дунавското пристанище Измаил. Той и служителите му често пътуват до производителите, за да си набавят нужните стоки, тъй като никой вече не иска да доставя до опасния Николаевски регион.
Бизнесменът не реализира значителна печалба от това. Клименко казва, че получава 10-15% печалба, с които плаща заплати и купува материали. Дружеството дори не е сменило всички прозорци, които са били счупени при нападенията. А Клименко се притеснява за детските градини, училищата и болниците, защото зимата наближава и още през септември ще бъде много студено.
Трудно е, но други в бранша са пострадали много по-тежко, казва Клименко. Той разказва за свой приятел, който притежава фирма за стъкло в окупирания от Русия Херсон, която е "напълно ограбена". Ето защо работата му като собственик и директор е да "поддържа екипа заедно и да дава на хората възможност да печелят пари, за да могат да изхранват семействата си".
Какво предстои сега?
Ежедневието е трудно в град, белязан от войната - в постоянната несигурност дали постоянните нападения няма да се засилят. Людмила продължава да се бори със сълзите: "Не знаеш какво ще се случи. Какво да кажа, когато хората тук страдат толкова много. Искам просто да плача."
Автор: Андреа Беер