Боец от полка "Азов", който бил ранен в подземията на "Азовстал", разказва за времето, прекарано в руски плен, за посещенията на хора от руските тайни служби и за своята размяна.
21-годишният украинец Богдан е служил в полка „Азов“, където постъпил през миналата година. След това попада в руски плен, откъдето е освободен на 29 юни т.г. в рамките на операция по размяна на военнопленници. Началото на войната на 24 февруари го заварило в тренировъчна база на „Азов“ близо до Мариупол.
Отначало Богдан, известен с прякора си „Будапеща“, дори не можел да повярва, че е избухнала война. Но вече пристигали новини за руски ракетни нападения срещу Киев, Харков, Житомир и други украински градове.
Частта на Богдан била изпратена в Мариупол. „Разбрахме какво всъщност се случва, когато паднаха Херсон и Бердянск, и когато осъзнахме, че Широкино вече не е наше, а във Волноваха се водят сражения“, казва боецът в интервю за ДВ.
В очакване на подкрепления
Той разказва как на 10 март Мариупол вече бил напълно обкръжен от руснаците. С всеки изминал ден вярата, че мариуполският гарнизон може да се справи със защитата на града със собствени сили, намалявала. Но не само в града, а и в цялата Азовска област били уверени, че на път към Мариупол са украински подкрепления, които ще разчупят руската блокада. Дните обаче минавали и нищо не се случвало. На десетия ден Богдан осъзнал, че никакви подкрепления няма да дойдат, тъй като те не могат да си пробият път до града.
„И тогава разбрах, че има само две възможности: или плен, или смърт“, казва Богдан. А после командването започнало да им обяснява, че ситуацията на защитниците е толкова безизходна, че изходът е само един: плен. „Тогава разбрах, че няма дълго да удържим нашите позиции“, казва Богдан.
При едно от сраженията Богдан бил ранен в главата и го преместили в бункер на завода „Азовстал“, където не след дълго се озовали всички защитници на Мариупол. Много спомени от това време той няма, тъй като през цялото време лежал ранен. Вода, когато имало, му носели другарите му. „С храната беше трудно. Имаше само каша – по чаша на ден, а понякога и само по половин чаша и малко парченце сланина“, казва Богдан.
А след това руснаците хвърлили бомба над бункера и всички били затрупани. Единствено Богдан успели да изровят, останалите ранени загинали. След няколко дни в „Азовстал“ започнало да се говори за капитулация. Богдан нямал никакво желание да се предаде, но другарите му го убеждавали. "Започнаха да ми доказват, че няма друг изход. Казваха ми също: „Не сме длъжни да умираме“ - спомня си младият мъж.
"Това не е никаква евакуация“
Богдан бил наясно, че е напълно безполезно да се преговаря с руснаците. "Разбрах, че не ни готвят никаква евакуация, и че на никого няма да простят. Камо ли пък на бойци от полка „Азов“!
Първо отвели Богдан в Новоазовск. Там го посрещнали хора от Червения кръст, които се опитали да извлекат от него информации. След като отказал да ги даде, никога повече не видял представители на Червения кръст.
В плен в Донецк
След това го прехвърлили в Донецк. Настанили го в бивша болница, която била пълна с ранени украински военнопленници. А на отделен етаж имало бойци на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР). "В стаите на украинските военни вратата трябваше да е отворена през цялото време, за да се вижда, че не правим нищо „незаконно“. Непрекъснато ни унижаваха. Една санитарка ни обясняваше колко сме лоши, как преди това те си живеели добре, а сега от 8 години сме ги били бомбардирали. Наричаше ни козли, изроди и какво ли не“.
После се появили хората на ФСБ. "Най-вече ги интересуваше каква техника има в „Азовстал“ и къде се намират складовете ни за боеприпаси. Интересуваха се и от офицерите, искаха имената на всички офицери", казва Богдан. Освен това го питали колко души е убил и защо „Азовците“ убиват руски войници. „Припомних им, е те са тези, които нахлуха в нашите домове с оръжие“, казва Богдан. После се появил и човек от Следствения комитет на Русия, който му задавал абсурдни въпроси като: „Обичат ли Азовците Степан Бандера?".
Богдан дочул, че се говори за размяна на военнопленници. Но всички усилия се проваляли. Тези от другарите му, които били включени в списъците за размяна, се връщали обратно в болницата. А когато им казали, че няма да разменят „Азовци“, той съвсем се отчаял. Плашела го мисълта, че повече никога няма да види близките си.
Размяната
Но един ден на ранените украински войници им казали да си съберат вещите и да се приготвят за размяна на военнопленници. "Не повярвах, бях шокиран", спомня си Богдан. Така се озовал в Запорожие, където украинските лекари се погрижили много обстойно за раната и здравето му.
Богдан е убеден, че военното командване на Украйна цени всеки отделен войник и прави всичко възможно, за да ускори размяната на военнопленници. „Руските военнопленници в Украйна имат повече права, отколкото в своята страна“, казва емоционално украинският боец.
След като се възстанови, Богдан смята да се върне на фронта: „Вярвам, че е мой дълг да защитавам страната си, да защитавам нейните интереси и териториална цялост“, казва той.