Познавате го като шампион, който в продължение на десетилетия е номер едно в световния шахмат, като подобрява всички значими рекорди на времето си. След спортната кариера влиза в руската политика. Бил е лидер на партия, критична към режима на Владимир Путин, поради което е подложен на политически репресии и арести. Така се стига до момента, в който напуска родината си и повече не се връща, установявайки се в Ню Йорк. В последните години, освен отявлен критик на Путин, той е експерт по изкуствен интелект и автор на бестселъри. Той е Гари Каспаров и застана пред камерата на NOVA за интервю в рубриката „Тук и сега” с Десислава Банова-Плевнелиева.
Учите се да играете шах, докато гледате как играят родителите Ви, но спомняте ли си момента, в който решихте, че искате да играете шах професионално?
Ще бъда честен – бих излъгал ако кажа, че е имало момент, в който да съм осъзнал, че това ще бъде моят професионален път. Беше поетапен процес на навлизане в играта. Но от първия миг, щом видях играта на 5-6-годишна възраст, знаех, че е било писано, защото се влюбих в играта, а и още я обичам - 50 години по-късно. Може да се каже, че когато станах съветски шампион при младежите на едва 12-годишна възраст, никой нямаше съмнения, че ще се занимавам с това професионално. Но беше толкова отдавна, не бих искал да спекулирам.
Започвате стремглаво, печелейки всякакви конкурси, награди и титли в шаха, но коя победа Ви е най-скъпа и никога няма да забравите?
Има лесен отговор – моментът, в който станах световен шампион на 9 ноември 1985 г. в Москва, когато бих Анатоли Карпов в 24-ата партия. Но ако го кажа, бих подценил други постижения. Това може би е най-паметният момент, но има и много други специални победи, особено в ранните години като тийнейджър.
Играл ли сте срещу жена?
Да, много пъти. Юдит Полгар е една от тях. С доста други също, но Юдит Полгар беше една от най-добрите шахматистки в света и затова съм играл безброй партии с нея.
Колко дълго сте издържали, без да играете шах?
Спрях да играя шах през 2005 г., така че 17 години не съм играл шах професионално, но от време на време играем по партия. Все пак това е страст, която не отминава.
Ще използвам заглавието на книгата Ви - „Зимата идва“, но тя ще си отиде ли, за да даде път на пролетта?
Не съм метеоролог, но идеята на книгата беше да предупредя за неизбежното. Жалко е, че подобни предупреждения не бяха чути навреме и сега виждаме трагедията в Украйна, която, вярвам, беше очаквана. Сега преминаваме през тази трагедия и се плаща скъпо – от украинците в кръв, а и от целия свят в други, материални аспекти. Малко по-голям оптимист съм, защото конференции като тази, в която участвах в България, показват, че заплахата от Путин и други диктатори и нестабилността, която внасят в света, са осъзнати. Винаги съм оптимист относно креативността на хората в свободния свят. От това се нуждаем - от сигнал да мобилизираме ресурсите си. Според мен при войната в Украйна изобретателността на геройския украински народ и способността да устоят на натиска на военната армада на Путин е вдъхновение за всички ни.
Споменахте вече конференцията. Вие сте в България за участие в конференция на тема „Киберсигурност и отбрана на държавите от Източна и Южна Европа”. Бихте ли ни разказали малко повече за събитието и очакваните резултати?
Работя с Improvate от самото начало на сформиране на сдружението – израелска компания, предлагаща израелско оборудване в нуждаещите се държави. Войната в Украйна, разбира се, бе основна мотивация, така че сега има особен интерес за подпомагане на държави, потенциални мишени на бъдеща руска агресия. София е подходящо място за събиране на хора от различни краища от Източна Европа за обсъждане на нуждите. Също така, откакто прекратих професионалната си шахматна кариера, се занимавах с изкуствен интелект и киберсигурност близо шест години, посланик за киберсигурност на Avast Software съм. Чувствам се комфортно да обсъждам теми, които свързват геополитика и високи технологии.
Какво бихте казали на украинските бежанци в България?
Бежанците са бежанци, независимо дали са в България, Полша, Румъния, Словакия или други държави. Трагично е, че светът, виждайки подготовката за война, направи много малко, да не кажа изобщо, за да го спре. Дължим им го, защото войната можеше да бъде избегната. Уинстън Чърчил описва Втората световна война като „ненужна война“, война, която е можело да бъде спряна. Сега ние сме изправени пред още по-тежка присъда исторически погледнато, защото ако през 30-те години на ХХ век никой не го е и очаквал, ние можеше да се поучим от историята и да предотвратим тази война. Свободният свят след края на Студената война имаше икономически, политически и военни предимства. Имаше и пълно нежелание да се осъзнае тази заплаха и голям стремеж да се работи с Путин, което замъгли преценката на много политици и обществото. Това доведе до тази трагедия и затова съм твърдо против опитващите се да омаловажат украинската трагедия. Разбирам бремето върху държави като България, Румъния и Полша особено с милиони украински бежанци – това е нещо, което свободният свят, особено богатите държави от Западна Европа и САЩ, трябва да понесат, защото не сме направили нищо да го предотвратим, когато сме могли. Сега трябва да гарантираме, че войната ще приключи с украински военен триумф, но и че пострадалите, претърпели най-ужасното при това не в XIX или XX век, а през XXI век, ще имат възможност да се върнат към нормален живот. Затова в момента съм ангажиран с различни усилия за подпомагане Украйна да оцелее, да спечели войната и да гарантираме, че държавата ще се върне към нормален живот.
Освен тази кървава война, водена от Русия в Украйна, войната има и много други аспекти. Не по-малко ужасна е и информационната война. До момента изглежда сякаш Путин успява да надделее в това отношение. Какво трябва да се промени?
Вижте, бих предпочел да кажа, че войната си е война. Тя има много фази и много лица, но си остава война. За Путин хибридната война беше само подготовка за друг етап от войната. Той успя, защото никой не искаше да го вземе насериозно. Путин води хибридна война срещу свободния свят от поне 15 години. Все пак в Мюнхен, по време на конференцията за сигурност, директно каза на лидерите на свободния свят, че НАТО трябва да се върне към границите си от 1997 г. Той не крие намеренията си и, разбира се, имаше подобни действия – нападения над Република Грузия, анексирането на Крим през 2014 г., без дори да броим намесата му в страни като Сирия, където той подкрепя и издига диктаторството на Асад. Бих казал, че навсякъде, където има нарастваща диктатура, като например Венецуела, можете да намерите следи от действията на Путин. Част от войната му срещу свободния свят е именно с кибератаки. Една от първите беше през 2007 г. срещу Естония – държавните власти бяха парализирани в продължение на няколко дни. Да, има предприети мерки за защита на критичната инфраструктура, но фактът, че Путин може да се намеси в избори навсякъде, дори в САЩ, показва, че заплахата не е само потенциална, а реална. И не беше приета сериозно, не бяха предприети мерки за противодействие. Сега сме свидетели на война, която се придвижва от онлайн към истинското бойно поле. Но цифровият компонент остава важен. Украинците се справят доста добре, като нападат. На тази конференция говорих за това, че нападението е единствената защита в киберпространството. Украйна отвърна на Путин с неговото собствено оръжие. Причината руските кибердейности да не са толкова силни, колкото преди, е че от първия ден те трябва да защитават своята инфраструктура, защото украинците отвръщат. В този момент учим уроци и придобиваме опит. Ще ми се да можеше да го направим, без да се плати толкова скъпо в кръв.
Господин Каспаров, имате четири деца. Какъв баща сте?
Имах бурен семеен живот, три брака и така имам четири деца на възраст между 29 и 7 години. Имам две деца с настоящата ми съпруга. Аида навършва 16 години идния месец, Никълъс е на 7. Поддържам отношения и с по-големите си деца, но те порастват с мен. Смятам, че съм добър баща, защото споделям познанията си и се старая децата да виждат света през моите очи. Но децата са си деца. Малките са родени и отгледани в САЩ. Исках да се родят и да пораснат в свободна страна и така стана, но в САЩ, не в Русия. Мога да кажа, че всички те говорят руски, дори отгледаните в САЩ – двуезични са. Някой ден ще имат възможност да отидат и да се насладят на благата на страната, в която е роден баща им.
Имат ли нещо общо шахът и любовта?
Шахът е игра, която помага да развиеш характера, а и изисква много личен принос. Много е рационална, за разлика от любовта. Но е и отражение на живота, така че може да се сравни с всеки аспект на живота ни, включително с любовта.
Кое е най-голямото чудо в живота Ви?
О, не знам… Според мен животът е чудо. Като погледна назад има толкова много моменти, за които мога да кажа – тук съм сбъркал, трябваше да направя друго, но после осъзнаваш, че би направил малки изменения и целият ти живот може да се окаже различен заради ефекта на пеперудата. Не бих искал да избера един момент, защото пак – може да съм пропуснал толкова много възможности в живота си – но все още съм тук и се чувствам щастлив, с щастлив семеен живот и голям интерес към сфери, в които мога да постигна промяна. И отново, може това да се счете за чудо – догодина навършвам 60, а не се чувствам излишен, чувствам се все още полезен - и в политиката, и в други интереси като киберпространството и изкуствения интелект. Все още съм име в шаха, а и съм повече от полезен за децата си.