Задънената улица на Кремъл. Защо Путин казва, че е готов за преговори с Украйна?
© Виталий Портников
На пресконференция в Астана, където се проведе срещата на лидерите на страните от Общността на независимите държави (ОНД), руският президент Владимир Путин заяви, че Русия, както и преди, е готова за преговори с Украйна и не се стреми към унищожаване на съседната държава.
Други руски правителствени служители също казват, че е необходимо да се преговаря и обвиняват украинската страна за провала на преговорите. Така наскоро председателят на горната камара на руския парламент Валентина Матвиенко призова за консултации с украинските парламентаристи. И когато получи отказ, го обясни с "външното управление" на Украйна. Защо Владимир Путин призовава за преговори, ако е твърдо решен да продължи военните действия? Причините за това са няколко.
Първата е желанието да изглеждаш като "миротворец" в очите на собствения си електорат. Русия, както декларират нейни представители, "никога не напада никого - само се защитава". И сега Кремъл просто беше „принуден“ да започне „специална операция“, иначе Русия щеше да бъде нападната по-късно – както за пореден път каза Путин на пресконференция в Астана. Е, след като се проявява такова миролюбие, то, разбира се, трябва да бъде придружено от призиви за мирни преговори.
Втората е желанието да се успокоят партньорите на Русия от "глобалния юг", за което Путин говори и на пресконференция в Астана. Той призна, че в Китай и Индия има ясно безпокойство от продължителна война. Тази загриженост беше видима с просто око на срещата в Самарканд, когато индийският премиер Нарендра Моди публично каза на Путин, че сега не е време за война. А постоянните призиви на руски официални лица за преговори имат за цел да докажат на Пекин и Делхи, че техните опасения са взети под внимание.
Третата е тази, може би най-важната причина, за която пише пише руското опозиционно издание Meduza. Неговите журналисти твърдят, че „Кремъл иска да спечели време и се подготви за „пълномащабна офанзива“ в началото на 2023 г.“.
„Владимир Путин няма да се откаже от продължаването на войната – и се надява да използва възможния режим на прекратяване на огъня, за да се подготви за нова офанзива. Според неговия план през това време руската армия ще успее да обучи мобилизирани руснаци и поне по някакъв начин да компенсира загубите в техниката“, се казва в статията, посветена на този не най-сложен план на руския президент.
В същото време дори изпълнението на такъв амбициозен план се сблъсква с нежеланието на Путин да загуби лицето си. След като се опита да анексира още четири украински области, Путин не може дори да покаже тактическа гъвкавост. Всякакви преговори с Украйна или Запада ще приключат моментално, след като Кремъл поиска признаване на „руския статут“ на Крим, Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области на Украйна.
Задънена улица
Владимир Путин изглежда се е убедил, че може самостоятелно да променя границите на други държави и да анексира техните територии и светът трябва да се съгласява с това. Това е една от стратегическите му грешки. Защото сега трябва да прояви тактическа гъвкавост и, за да намали бдителността на Украйна, да се съгласи на изтегляне на войските или поне на примирие. Това би дало възможност за подготовка за нова атака.
Но тъй като всякакви споразумения са възможни само чрез приемане на руския опит за анексиране, не може да има преговори за прекратяване на войната. А без прекратяване на войната армията не може да бъде подготвена за защита на вече окупирани територии и завладяване на нови. Това е безнадеждно. И тази безизходица показва, че всички разговори на Владимир Путин за възможността за преговори с Украйна не са нищо повече от думи.
Източник: radiosvoboda org
Бесарабски фронт