Еврокомисията предлага да се засили устойчивостта на критичната инфраструктура на ЕС. Предложението за препоръка се основава на плана от 5 точки за устойчива критична инфраструктура, представен от председателя Фон дер Лайен пред Европейския парламент на 5 октомври.
Европейските критични субекти са по-взаимосвързани и взаимозависими, което ги прави по-силни и по-ефективни, но и по-уязвими в случай на инцидент. Военната агресия на Русия срещу Украйна доведе до нови рискове, физически и кибератаки, често съчетани като хибридна заплаха. Саботажът на газопроводите „Северен поток“ и други скорошни инциденти ясно показаха, че устойчивостта на критичната инфраструктура на ЕС е застрашена. Спешно са необходими действия за повишаване на капацитета на ЕС да се защитава от атаки срещу критичната инфраструктура както в ЕС, така и в неговите непосредствени съседи.
Като ключова част от работата на ЕС за изграждане на Съюз на сигурност Комисията предложи още през 2020 г. актуализирани правила за повишаване на устойчивостта на критичните субекти. С наскоро договорената Директива относно устойчивостта на критичната инфраструктура и преразгледаната Директива за мрежова и информационна сигурност ЕС скоро ще разполага с актуализирана и всеобхватна правна рамка за укрепване както на физическата, така и на киберустойчивостта на критичната инфраструктура. Като се има предвид обаче бързо изменящата се обстановка на заплахите, прилагането на новите правила трябва да бъде ускорено.
Проектът на препоръка има за цел оптимизиране и ускоряване на работата за защита на критичната инфраструктура в три приоритетни области: подготвеност, реагиране и международно сътрудничество. За тази цел с препоръката се предвижда по-силна подкрепа и координационна роля от страна на Комисията за подобряване на подготвеността и реакцията срещу текущите заплахи, както и засилено сътрудничество между държавите членки и със съседните трети държави. Следва да се даде приоритет на ключовите сектори на енергетиката, цифровата инфраструктура, транспорта и космическото пространство.
ЕС има особена роля по отношение на инфраструктурата, която пресича границите или предоставя трансгранични услуги, и по този начин оказва въздействие върху интересите на няколко държави членки. Ясното определяне на тази инфраструктура и на субектите, които я експлоатират, както и координацията и колективният ангажимент за тяхната защита са в интерес на всички държави членки. Комисията насърчава държавите членки да провеждат стрес тестове на субекти, експлоатиращи критична инфраструктура, въз основа на общ набор от принципи, разработени на равнището на Съюза.
Стрес тестовете ще бъдат допълнени от изготвянето на подробен план за инциденти и кризи с критичната инфраструктура. В него ще бъдат описани и определени целите и начините на сътрудничество между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на ЕС в отговор на инциденти, свързани с критична инфраструктура, по-специално когато те водят до значителни нарушения на предоставянето на основни услуги за вътрешния пазар. Този подробен план ще бъде разработен от Комисията в сътрудничество с ВП/ЗП, в консултация с държавите членки и с подкрепата на съответните агенции. За изготвянето му ще бъдат използвани съществуващите интегрирани договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), за да се координира реакцията.
Проектът на препоръка има за цел да укрепи капацитета за ранно предупреждение и реагиране при нарушаване на интегритета на критичната инфраструктура чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. Комисията редовно ще прави преглед на адекватността и готовността на съществуващия капацитет за реагиране и ще организира тестове на междусекторното сътрудничество на равнище ЕС.
В проекта на препоръка също така се призовава за засилено сътрудничество с ключови партньори и съседни държави относно устойчивостта на критичната инфраструктура. Комисията и върховният представител ще засилят координацията с НАТО чрез структурирания диалог между ЕС и НАТО относно устойчивостта и ще създадат работна група за тази цел.