Войната е "скок в мрака", пише райхсканцлерът Теобалд фон Бетман Холвег няколко дни преди избухването на Първата световна война. Изречението е валидно и днес, смята Жак Шустер. В коментара си за “Ди Велт” той пише, че шпионските мрежи може и да позволят да се надникне през мъглата на бойните полета, но в основата си ходът на конфликта остава неизвестен и непредсказуем.
Поведението на Русия си остава енигма
Продължаваме да не знаем какво мисли ръководството в Кремъл - кое е лъжа, кое истина и кое - пропаганда, пише Шустер. Появяват се съобщения, че Путин е болен, а по-късно че и Лавров не е добре, но до момента тези слухове не са довели до нищо. Русия е твърде далечна и затворена, смята Шустер. В справедливото си желание да подкрепят Украйна хората са склонни да идеализират ситуацията. Изтеглянето на руските части от Херсон е пример. В радостта си от украинските териториални придобивки повечето анализатори видяха в това победа за Киев. Опиянени от собствените си констатации те пренебрегват факта, че Русия е освободила града без бой, за да укрепи позициите си от другата страна на Днепър. Пренебрегват също така и фактът, че мнозинството от населението в самата Русия не смята това за поражение - независимо колко шумно западните наблюдатели се радват на предполагаемото им недоволство, отбелязва авторът.
Страхът е лош съветник
Тенденцията, останала още от Първата световна война, е коментаторите да разглеждат моментни снимки от войната като дълготрайно състояние. Страхът също е основен враг на трезвата оценка, четем още в коментара. Това се забелязва най-вече сред онези в Германия, които призовават за незабавно прекратяване на огъня. Много германци носят травма от съветското нашествие, започнало през 1944 година. Точно те, но и техни наследници, родени по-късно, надценяват неимоверно способностите на Русия, смята Шустер.
Както казва Чърчил: Русия е загадка в една обвита в мрак мистерия. Но не и за източноевропейците. Те смятат, че разбират Русия. Когато миналата седмица една ракета падна на полска територия, балтийските държави веднага реагираха и заговориха за член 4 от Договора за НАТО. Полша и САЩ обаче реагираха далеч по-сдържано и хладнокръвно.
Когато американците обявиха, че ракетният удар не е бил нанесен от Кремъл, руският президент Владимир Путин благодари на Джо Байдън чрез своя говорител за "сдържаната и много по-професионална реакция". Москва изглеждаше почти облекчена, че този пожар не се е разгорял. Заключението е просто. Не знаем какво ще се случи по-нататък във войната, дали Украйна ще победи или не. Няма гаранция дали Москва ще действа по един или друг начин. Но едно нещо стана по-ясно: Колкото по-силен е Западът, толкова по-малко Кремъл желае да разгръща войната, обобщава Жак Шустер.
Примирието не винаги е на всяка цена
След случилото се в Полша призивите за компромиси в Европа вероятно ще се увеличат, пишат Натали Самарасингхе и Фред Карвър в “Ханделсблат”. Но да се последват те би било грешка, смятат авторите. Животът на много хора в Украйна е разрушен. Една трета от населението е избягало от страната. Тези, които са останали, са свидетели на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, а щетите върху околната среда ще се усещат години наред. Именно по хуманитарни причини трябва да се противопоставим на опитите да бъде принудена Украйна да сключи примирие на всяка цена, четем в текста на двамата автори. За съжаление, най-бързият път към мира и защитата на цивилното население не винаги вървят ръка за ръка.
Западът трябва да запази своя курс - с навременна военна и хуманитарна подкрепа, санкции и засилен ангажимент за търсене на отговорност и изплащане на обезщетения. Путин неведнъж е давал да се разбере, че ще направи отстъпки само ако бъде принуден да го направи, пишат Самарасингхе и Карвер.