Бъдещето на украинския военно-промишлен комплекс: танкостроенето.
©️Александър Коваленко
През последните дни по някаква причина все по-често ми задават въпроси за бъдещето на украинския военно-промишлен комплекс. Какво ще можем да произвеждаме след войната и какво ще трябва да купуваме. И винаги давам един и същи отговор на всички тези въпроси - не знам.
Разбира се, украинският военно-промишлен комплекс към момента на пълномащабното нахлуване беше доста жив и перспективен, но сега не знаем колко е повреден, разрушен и небоеспособен, или даже, кои области изобщо не подлежат на възстановяване. От друга страна, какво ни пречи да фантазираме, разсъждавайки по тази тема не толкова със сигурност, колкото с условност?
В тази връзка реших да започна поредица от материали от раздела „какво ще стане, ако?“ И първият материал ще бъде посветен на перспективата за танкостроенето в Украйна след войната, както го виждам от моята субективна аматьорска позиция. Танкостроенето в Украйна винаги е изпреварвало руското, а нашите „Обекти“, както нереализирани, така и пуснати в серийно производство, са много по-добри от руските аналози по редица показатели. Танкът Т-64 дори може да се счита за МВТ (Main battle tank) с неограничен резерв за модернизация по всяко време. Между другото, украинските Т-64 бяха първите, които инсталираха динамична защита под най-ефективния за противодействие ъгъл от 45 градуса, докато руснаците дълго време използваха 70-80-градусовата схема на кулата.
Единственото нещо, което винаги е липсвало на украинския военно-промишлен комплекс, както и на танкостроенето, е финансиране и технологии. По-специално модерни технологии, коренно различни от съветските, които нашите партньори не са ни давали никога... Дори след 2014 г. Например, танкът “Оплот” значително изпреварваше руските Т-90 и беше поставен на равна нога със западните модели. Но нямаше достатъчно финансиране за масовото му производство, нямаше поръчка, а за редовното подобряване на характеристиките му, за да може той да отговоря на обновените предизвикателства, нямаше технологии.
Разбира се, след войната лъвският дял от нашата танкова индустрия ще бъде зает от ремонта на повредени образци и модернизацията. Не се изключва, че възраждането на производството на “Оплот” е възможно, но ми се струва, че в този случай е по-добре индустрията да се развива по стандартите на НАТО. Още повече, че имаме запас, който може да бъде напълно адаптиран към стандартите на НАТО, а крайният резултат ще изпревари дори западните образци с едно поколение!
Факт е, че през 2018 г. Укробронпром обяви, че “Харковското конструкторско бюро за машиностроене Морозов” работи върху създаването на обещаващ танк от ново поколение с нов двигателен отсек, нова оръжейна система, защита и система за управление на огъня. Основното нещо, което доведе до предположения за това какъв е този танк - е броят на членовете на екипажа. Само двама са! Най-вероятно, а точно така си беше, ставаше дума за по-нататъшното развитие на Обекта-477A1 „Нота“, който освен намаления екипаж трябваше да има двигател 6TD-3 с мощност 1500 конски сили и 152-mm пушка 2A73 или LP -83, поставени на необитаема кула.
Проблемът на „Нота” при работата по нея беше, че за времето си беше твърде напреднала и не беше възможно напълно да се автоматизират всички планирани процеси, а след разпадането на СССР... Е, разбирате - липсата на финансиране и технологии. В съвременните условия, за в бъдеще, оставяйки непроменена основата на танка “Укробронпром” може напълно да го преоборудва, като се започне от цевта и се стигне до електрониката. Всъщност, разполагайки със собствени ресурси и достъп до западни технологии, ние ще можем да произведем уникален танк, създаден, или по-скоро модифициран, в съответствие със стандартите на НАТО. И именно в „Нота“ виждам бъдещето на нашето танкостроене.
Бесарабски фронт