"Дипломация без оръжия е като музика без инструменти", е казал някога Фридрих Велики. Сега и Украйна, и Русия разбират това, което пруският крал е прозрял още през 18-и век. Затова мирни преговори не се задават на хоризонта, като всяка от двете страни в конфликта е с ясното съзнание, че изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за преговори.
Агенция Блумбърг припомня цитата от Фридрих Велики и се пита какво следва сега, когато наближава първата годишнина от руската инвазия в Украйна. От една страна, и Кремъл, и Киев дават сигнали, че са отворени за мирни преговори. От друга, и Русия, и Украйна изглежда правят точно обратното: те поставят на практика неправдоподобно максималистични предварителни условия и в същото време се готвят за решаващ сблъсък, обобщава Андреас Клут в материал за Блумбърг, предаде БТА.
На първо четене тези действия си противоречат, тъй като преследват взаимноизключващи се цели. Но само на първо четене. Защото никоя война не приключва само на масата за преговори или само на бойното поле след провал на дипломатите. Настоящата динамика на редуващи се политически изявления и атаки е обхваната много точно от старата максима на големия пруски владетел и пълководец. През първите дни от руската инвазия Украйна не разполагаше с кой знае колко инструменти. Страната отчаяно се бореше за своето оцеляване и съгласието за преговори би било равнозначно на капитулация, отбелязва Блумбърг. През пролетта на миналата година украинският президент Володимир Зеленски дори предложи на руския си колега Владимир Путин споразумение, предвиждащо неутрален статут на Украйна, слагайки край на амбициите ѝ за членство в НАТО. Тогава Путин, който смяташе, че може да подчини цялата страна, не прояви интерес.
Оттогава обаче се промениха много неща, пише Блумбърг. Военният импулс изглежда в полза на Украйна. Бившата съветска република постоянно получава съвременни оръжия, боеприпаси и друго оборудване от западните си съюзници, а нейните войници се учат как да боравят с тях за рекордно кратко време. Опасенията за оцеляването на Украйна като независима държава на този етап се разсеяха и тя дори може да се надява на някаква победа. Ако преговорите започваха днес, Киев би бил в много по-силна преговорна позиция. Зеленски вече не е склонен да направи драстични отстъпки, а според Блумбърг трябва и да настоява за компенсации заради зверствата, извършени от руските въоръжени сили в Украйна.
Във видеообръщение към лидерите от Г-20 през ноември украинският президент предложи мирен план от 10 точки. Той предвижда пълно изтегляне на Русия от окупираните украински територии, включително от Крим и Донбас. Миналия месец украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба надгради върху плана на Зеленски, предлагайки международна среща на високо равнище за мир под егидата на ООН, евентуално през февруари. Никоя от тези инициативи не загатва, че Киев очаква неговата увертюра да се увенчае с успех: той просто дава да се разбере, че отново е готов да засвири на музикалните инструменти на дипломацията, коментира Блумбърг.
Путин прави същото, само че поставя неприемливи условия: руският президент твърди, че е готов на преговори, но ако бъде призната анексията не само на Крим, но и на още четири украински области - нещо, което той много добре знае, че ще бъде възприето в Киев и от Запада като лоша шега. Путин ще поиска много повече, включително НАТО да се изтегли от Източна Европа, за да оправдае своята пропаганда, че Русия е нападнала Украйна в самозащита, прогнозира американската медия. Едновременно с поставянето на тези условия за преговори, двете страни в конфликта продължават да се въоръжават и готвят за продължаване на военните действия. Зеленски направи в края на миналия месец първото си задгранично посещение след руската инвазия. Той неслучайно отиде във Вашингтон, където получи обещания за по-нататъшна американска подкрепа, включително за ракети "Пейтриът" за противовъздушна отбрана.
Русия от своя страна засилва кампанията на нанасяне на удари с ракети и ирански дронове по украинска критична инфраструктура, в опит да остави украинците без храна, ток и отопление посред зима и да ги принуди да се предадат. Страната мобилизира през последните месеци 300 хиляди резервисти и Путин се хвали, че има достатъчно хора и воля, за да продължи войната за неопределено време. От гледна точка на външния свят обаче картината изглежда по-различно, отбелязва Блумбърг. Първо, в западните столици циркулират оценки, че всяка от двете страни в конфликта вече е дала по 100 хиляди жертви. И второ, войната придобива международни измерения, като Украйна печели подкрепа, а Русия губи приятели сред неутралните и дори сред клонящите към нея държави.
Когато Путин заплаши с ядрена ескалация миналата година, когато руската армия започна да търпи поражения на бойното поле, се появиха опасения от нова Карибска криза и дори от избухване на Трета световна война. След като си навлече критики от страна дори на ключови съюзници и партньори като Китай, Индия и Турция, руският президент даде заден ход, след като видя, че полето му за маневриране е твърде тясно. Прогнозите са изхода от войната са разнопосочни, макар през последните месеци да се чуват повече гласове, че Украйна може да спечели някаква победа тази година. Конфликтът обаче може да се проточи и цяло десетилетие например, както стана със съветската инвазия в Афганистан, да завърши без официален мирен договор, подобно на Корейската война, или да доведе до продължителни международни преговори от типа на Виенския конгрес, пише Блумбърг. Агенцията обаче предупреждава, че докато дипломатите настройват своите музикални инструменти в залата за преговори, грохотът на оръдията ще продължи да отеква на бойното поле, при това още по-силно.