Украйна започна новата година с голяма атака, която уби много руски войници в техните казарми и с отбранителна победа - нейните военновъздушни сили съобщиха, че са успели да свалят всички ирански дронове, които Русия е изстреляла срещу украинска инфраструктура от началото на годината, пише "Ал Джазира".
Украйна изстреля шест артилерийски ракети по казарма в Макеевка, в района на Донецк, използвайки доставената от САЩ система HIMARS няколко минути преди Нова година.
Четири от ракетите са преминали през противовъздушната отбрана, призна руското министерство на отбраната, поразявайки целта си.
Русия призна за 63 смъртни случая два дни след удара, като по-късно увеличи този брой до 89.
Но видеото на останките показа, че временните казарми, бивше професионално училище, са почти напълно изравнени със земята, което предполага, че жертвите може да са много повече и може да отнеме време, за да се извадят телата.
Украйна каза, че войниците са настанени до голямо струпване на боеприпаси, което е детонирало и твърди, че около 400 руски войници са убити и 300 са ранени.
Ударът предизвика фурор сред руските военни репортери и депутати, които призоваха за оставката на Денис Пушилин, лидер на самопровъзгласилата се Донецка народна република, въпреки че той технически не е част от руската военна йерархия.
Органите на реда в Донецк се опитаха да отклонят вината, като предположиха, че самите войници са виновни заради използването на мобилните си телефони, което позволява на украинското електронно наблюдение да ги проследи.
"Предварително причината за удара на HIMARS беше активното използване на мобилни телефони от новопристигналите военни. Противникът, използвайки разузнавателния комплекс ECHELON, разкри активността на клетъчната комуникация и местоположението на абонатите", каза източник на руската агенция ТАСС.
Министерството на отбраната на Русия прие това обяснение.
Украйна каза, че е постигнала известен успех и на място.
Бригаден генерал Олексий Громов каза, че украинските сухопътни сили са напреднали на 2,5 км към окупирания град Кремина в Луганска област през последната седмица на 2022 г. и продължават да напредват.
Военни анализатори са на мнение, че ако Украйна си върне Кремина и Сватово и двете само на няколко километра от линията на съприкосновение в Луганск, те биха могли да прехвърлят 40-километрова част от територия, преди да достигнат следващата естествена руска отбранителна позиция в контранастъпление, подобно на това, което превзе голяма част от регион Харков миналия септември.
"В случай на пробив... на отбранителните рубежи на руските окупационни войски на линията Сватово-Креминна и съответно пренасяне на бойните действия по-близо до град Луганск, значителна част от военнослужещите от частите на 2-ра Армейски корпус, особено сред мобилизираните от временно окупирани територии, планира да се предаде", каза Громов.
Губернаторът на Луганск Сергей Хайдай каза, че Украйна може да превземе Кремина още в началото на 2023 г.
Шефът на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов каза пред БиБиСи, че двете страни засега са в безизходна ситуация и че оборудването ще е това, което ще наклони везните.
"Ситуацията просто е задънена", каза Буданов. "Не можем да ги победим във всички посоки цялостно. Нито пък те... Очакваме с нетърпение нови доставки на оръжия и пристигането на по-модерни оръжия."
Русия продължава въздушната кампания
Русия не бездейства в последния ден на 2022 г., удряйки Украйна с дронове и ракетен огън, макар и с леко намалена интензивност.
Украйна заяви, че е свалила всичките 13 дрона, изстреляни от Русия, и 12 от 20 крилати ракети. Осем души бяха ранени, когато една от ракетите попадна в жилищна сграда. През нощта трябваше да последват още дронове и Украйна обяви на 1 януари, че е свалила всичките 45 дрона Shahed-136, изпратени от Русия в новогодишната нощ.
Украйна съобщи, че е свалила още 39 дрона, изстреляни на Нова година.
Към 2 януари Украйна заяви, че поддържа 100 процента унищожаване на вражески дронове, процент, който "никога не е достиган досега", според говорителя на ВВС Юрий Игнат.
"Изминаха само два дни от началото на годината, а броят на иранските дронове, свалени над Украйна, вече е повече от 80", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в нощното си видеообръщение на 2 януари.
"Имаме информация, че Русия планира продължителна атака от безпилотните самолети "Шахед", каза той. "Нейният залог може да е изтощение. За изтощението на нашите хора, нашата противовъздушна отбрана, нашата енергия. Но ние трябва и ще направим така, че тази терористична цел да се провали, както всички останали".
Противовъздушната отбрана на Украйна беше подсилена през последните седмици с най-малко две системи за противовъздушна отбрана NASAMS и една IRIS-T. Но дори и без тях, военновъздушните сили на Украйна бяха започнали да разработват новаторски контрамерки, които са ефективни срещу дронове и крилати ракети, като последните са изключително трудни за спиране.
На 29 декември, например, украински официални лица съобщиха, че техните сили са свалили 54 от 69 крилати ракети, изстреляни от руските сили и 11 от 23 дрона.
Украйна също си постави като приоритет напомнянето на Русия, че самата тя не е имунизирана срещу въздушни нападения на далечни разстояния.
На 29 декември Украйна атакува авиобаза Енгелс на руска територия с дрон, три дни след като причини три смъртни случая там с подобна атака. В Енгелс се помещаваше част от руския флот от стратегически бомбардировачи с голям обсег. Украйна уби още трима военнослужещи в базите Енгелс и Дягилево на 5 декември.
Британското министерство на отбраната (МО) заяви, че Москва "се бори да противодейства на въздушните заплахи дълбоко в Русия", като системите за противовъздушна отбрана като "Панцир" са необходими за защита на предния полеви щаб в или близо до Украйна.
Кой има по-голяма сила в оръжия и войски?
Сред военните наблюдатели продължава дискусия относно способността на Русия да генерира огнева мощ и жива сила. Украйна опустоши и двете с прецизни удари от юли благодарение на доставките на ракетни системи HIMARS.
Шефът на украинското военно разузнаване Кирило Буданов каза, че руските сили запазват артилерийски снаряди, изстрелвайки 19 000-20 000 на ден, което е по-малко в сравнение с предишния им опит.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство се съгласи, че "недостигът на боеприпаси вероятно остава ключовият ограничаващ фактор" за Русия, която "е малко вероятно да е увеличила запасите си от артилерийски боеприпаси достатъчно, за да си позволи широкомащабни нападателни операции", като се има предвид, че "дори само поддържането на отбранителни операции по протежението на дългата фронтова линия изисква значителен ежедневен разход на снаряди и ракети".
Русия купува артилерийски снаряди от Беларус и Северна Корея, за да допълни големите загуби от складовете на боеприпаси близо до фронта.
Но един украински служител предупреди срещу самодоволство.
"Не трябва да се подценява ресурсът на Руската федерация като държава като цяло. Може би те не са в състояние да водят бойни действия със същата интензивност, както преди, но, за съжаление, все още имат достатъчно резерви и в никакъв случай не може да се отпускаме", каза заместник-министърът на отбраната Хана Маляр.
Поддържането на жива сила е предизвикателство и за двете страни. Украйна наложи наборна военна служба от първите дни на войната, но Русия забави мобилизацията, непопулярна мярка, до септември и октомври, когато включи 300 000 мъже за войната.
Министерството на отбраната на Русия съобщи, че редовната есенна наборна служба е включила 120 000 мъже през ноември. В съобщението се подчертава, че наборниците не са предназначени за Украйна и ще преминат петмесечно обучение по "модерно оръжие и военна техника".
"Гражданите, призовани за военна служба, не участват в специалната военна операция в Украйна, а наборните военнослужещи, които са отслужили установените срокове на военна служба, се уволняват своевременно и се изпращат по местоживеене", казаха от министерството.
Забавянето на мобилизирането на войски и уверенията, че наборниците от редовен цикъл няма да бъдат изпратени в Украйна, може да са признаци на нарастващо безпокойство от войната в Русия.
Украинският министър на отбраната Олексий Резников хвърли съмнение върху уверенията на Русия, като каза, че Русия има такава нужда от жива сила, че е на път да обяви военно положение, да затвори границите си за мъже на възраст за военна служба и да проведе нова мобилизация в първите седмици на новата година година.
Руският външен министър Сергей Лавров каза в интервю, че Москва няма да приеме мирния план, предложен от Зеленски в началото на ноември, в първото официално руско опровержение на неговите конкретни условия.
Кремъл отхвърля условията руските войски да се изтеглят до границите от 1991 г., Русия да плати на Украйна репарации и да участва в международен наказателен трибунал в Хага.