"Обществото заслужава да знае какво наистина се е случило", написа в края на ноември собственикът на Туитър Илон Мъск за платформата, която придоби през октомври за 44 млрд. долара. Мъск намекваше за публикациите на така наречените "Досиета на Туитър" - поредица от вътрешни документи на социалната мрежа, които Мъск предостави на избрани журналисти.
Големият скандал обаче така и не се състоя. Особено извън САЩ “Досиетата на Туитър" не привличат особено внимание - с изключение на кръговете на конспиративните теоретици. Там Мъск е възхваляван като просветител, който е разкрил "корупцията в Туитър", за да направи възможно "голямото пробуждане". Но какво изобщо има в “Досиетата на Туитър"?
"Повечето от тези неща са известни отдавна"
"Досиетата на Туитър" се състоят от дванайсет доклада, които бяха публикувани последователно в Туитър от журналисти, избрани от Мъск. Общото между всички тях е, че имат за цел да покажат как Туитър е ограничил аудиторията на някои мнения и потребители и как социалната мрежа си е сътрудничила с разузнавателни организации и държавни структури.
Този наратив, който от години се разпространява от конспиративната идеология и десните кръгове в САЩ, е умишлено поднесен от Мъск с "Досиетата на Туитър", казва Катя Муньос, научен сътрудник в Германското дружество за външна политика (DGAP). "По отношение на съдържанието те почти не носят нова информация. Повечето от това е известно отдавна", посочва тя.
Лаптопът на Хънтър Байдън
Наред с други неща, "Досиетата на Туитър" преразказват историята за лаптопа на сина на Джо Байдън - Хънтър. По време на кампанията за президентските избори през 2020 г. вестник "Ню Йорк Поуст" публикува статия за документи от лаптоп, който Хънтър Байдън е оставил в сервиз и после не си е взел. Имейли от него разкриват, че Хънтър Байдън е имал бизнес връзки в Украйна и Китай, които са се възползвали от политическото влияние на семейството му. Автентичността на лаптопа и документите дълго време беше предмет на разгорещени спорове, но сега се смята за сигурна.
В Туитър обаче линковете към статията в "Ню Йорк Поуст" бяха блокирани, а акаунтът на вестника - временно спрян. Компанията обосновава действията си със собствените си условия: Разпространението на информация, получена чрез хакерство и съдържаща лична информация, е забранено.
След критики тогавашният главен изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси се извини, но отхвърли всякаква политическа пристрастност. Акаунтът беше отблокиран и информацията можеше да се разпространява отново.
Въпреки това Мъск твърди, че Туитър е действал по нареждане на правителството. Според журналиста Мат Тайби, който е редактирал тази част от "Досиетата на Туитър", обаче няма доказателства за това. Освен това по това време Джо Байдън все още не е президент на САЩ.
Свободата на словото срещу борбата с дезинформацията
"Това, което е наистина интересно в 'Досиетата на Туитър', е, че те ни дават представа за вътрешните дебати в компанията в наистина трудните моменти", казва Муньос. Файловете показват колко трудно е било за компанията да взема решения, като например блокирането на профила на бившия президент Доналд Тръмп след щурма на Капитолия. "Фактът, че някои от вътрешните дискусии са били много разгорещени, също показва, че обвиненията на Мъск за политическа цензура от страна на Туитър са безпочвени."
"Във време, когато в социалните мрежи се разпространява толкова много дезинформация, е логично да има подходяща умереност. Едва ли е изненадващо, че големите социални мрежи като Туитър поддържат контакти с разузнавателните служби", коментира Марейл Ихде от мрежата за политически консултации Polisphere.
"Това е политическа кампания"
Миро Дитрих, старши изследовател в CeMAS (Център за мониторинг, анализ и стратегия), смята, че Мъск преследва свои собствени цели с “Досиетата на Туитър”: "Това е много ясна политическа кампания."
Вместо да се фокусира върху прозрачността, той избра само журналисти, които споделят неговите политически възгледи. От друга страна, Мъск не публикува всички документи, а само избрани.
"Така журналистите правят пиар на Мъск. Би било прозрачно, ако те можеха да търсят свободно в данните", казва Дитрих. Бившият главен изпълнителен директор и съосновател на Туитър Джак Дорси също разкритикува Мъск за това и го призова да публикува всички вътрешни документи наведнъж и "без филтри".
Мъск възроди крайно десни акаунти
В имейл до служителите на Туитър Мъск заплашва да съди всеки служител, който изнесе вътрешно съдържание в медиите, съобщава журналистката Зоуи Шифър - точно това, което той прави с "Досиетата на Туитър". Мъск също така блокира акаунти в социалната мрежа, които не му се нравят, включително няколко журналисти от утвърдени медии.
"Политическото позициониране на Мъск всъщност е сравнително ясно - от десен либертарианец до крайно десен и идеолог на конспирациите", казва Ихде от Polisphere. "Публикациите се вписват в неговия мироглед, че правителствата сключват някакви тайни споразумения при закрити врати. По този начин той подкрепя идеите на много конспиративни теории, разпространявани в САЩ."
Наред с други неща Мъск реактивира и множество акаунти на десни екстремисти и антисемити, като тези на Кание Уест или Андрю Тейт. Според проучване на британската неправителствена организация "Център за превенция на онлайн омразата" броят на расистките, хомофобските и женомразките туитове се е увеличил рязко под неговата егида. Ихде смята, че това развитие е много опасно: "То може да доведе до радикализиране на хората и до омраза, която да прерасне в действия."