Тъй като Русия твърди, че е превзела източния град Соледар след месеци на битки, "Индипендънт" представя какво означава това за нахлуването на Москва - и за украинците по пътя на по-нататъшно напредване.
Единственият начин за мнозина да оцелеят в "месомелачката" на 11-месечната инвазия на Русия в Украйна е да живеят полуживот под земята.
В обсадения източен град Бахмут, дълбоко в дупките на жилищен блок от съветската епоха, Людмила, 47 г. и Тамара, 65 г. са заети да се опитват да създадат някакво усещане за нормалност в мухлясалите четири стени на общинско мазе. Звукът от обстрел е приглушен вътре в сградата, таванът леко пулсира от изстрелите - страхът от попадение е постоянен.
Жителите на блока са изградили работеща печка, за да готвят и да се топлят. "Ако е необходимо, няма нужда да излизаме на повърхността", казва Людмила, облечена в две палта, докато ни показва фурната в сумрака. — Ще останем тук цяла зима, докато свърши.
Бахмут и районът, който го заобикаля, включително съседния минен град Соледар, се превърна в епицентър на някои от най-свирепите и кръвопролитни боеве между руските и украинските сили. Това е така, защото районът е врата за войските на Москва да навлязат по-нататък в Украйна - президентът Владимир Путин е решил да превземе целия регион, известен като Донбас, обхващащ източните региони на Донецк и Луганск.
Руското министерство на отбраната обяви в петък, че е превзело Соледар, въпреки че Киев оспори това и твърдеше, че боевете продължават. Ако Москва превземе и Бакмут, и Соледар, те ще контролират ключови линии за доставки и ще имат платформа за настъпление към два по-големи града - Краматорск и Славянск.
Това от своя страна може да доведе до падане на други градове в Донбас като домино и да даде на Русия контрол върху индустриалната сърцевина на Украйна, нещо, което Москва иска от 2014 г., когато незаконно анексира Крим.
Превземането на тази територия, заедно с осигуряването на сухопътния коридор към Крим през южния район на Херсон, също би дало на Путин единственото нещо, което търсеше: победа на бойното поле, потенциално достатъчно голяма, за да измъкне силите си от тази кървава война.
Людмила и Тамара са сред най-младите, останали в Бахмут, който е имал предвоенно население от около 70 000 души и някога е бил по-известен със своето пенливо вино.
"Дъщеря ми замина със семейството си, цялото младо поколение се евакуира", казва Людмила. "Само хората, които не могат да се движат, остават. Да живееш под наем е твърде скъпо".
Тамара е останала в Бахмут само заради осемдесетгодишните си родители.
"Баща ми казва, че е преживял Втората световна война и няма да си тръгне, така че ние сме тук", казва тя категорично. "Той казва, че това е нашият дом, защо трябва да тръгваме?"
Но е останало малко от Бахмут, което може да се нарече дом. Според украинския президент Володимир Зеленски градът едва се "задържа".
Докато малкото останали жители на Бахмут едва ли се осмеляват да излязат над земята, пътят оттам до Соледар е изцяло с линейки и хуманитарни превозни средства.
Десетки хиляди украински войници бяха изпратени на фронтовите линии в Соледар и Бахмут, за да се изправят срещу бруталната и пълна жестокост на армията на Руската федерация, нейните прокси войници и наемници като групата Вагнер. И през последните дни изглежда, че тактиката на Кремъл да хвърля тела след тела по проблема е проработила.
Зеленски по-рано призна, че ситуацията в Соледар е "трудна", но поддържа, че украинските защитници са спечелили повече време, като са се задържали и че Киев в крайна сметка ще изгони руснаците от целия източен регион.
"Всичко е напълно разрушено, почти не е останал живот", каза президентът по време на едно от ежедневните си обръщения. "И хиляди техни хора бяха изгубени: цялата земя край Соледар е покрита с трупове на окупаторите и белези от ударите", каза той.
"Ето как изглежда лудостта."
В яростта на войната цивилни изчезват, включително двама британски граждани, Кристофър Пари, 28, треньор по бягане, и Андрю Багшоу, 48, жител на Нова Зеландия. За последен път са били видени да се отправят към североизточния ъгъл на Соледар, за да евакуират възрастните хора в петък.
Ръководителят на Вагнер Евгений Пригожин заяви късно в сряда, че неговите сили са открили тяло и публикува снимки на паспортите на двамата.
Приятелите им, които живеят с тях в близкия град Краматорск и се присъединиха към тях в мисии за евакуация, се опасяват, че в тази лудост фронтовите линии са ги застигнали.
"Всичко се движи толкова бързо", казва един съквартирант, който отказа да бъде назован. "Страхуваме се, че може да не са знаели къде са руските позиции."
Боевете на изток погълнаха и двете страни през последните седмици, като се има предвид стратегическото значение - но Русия не е забравила Крим на юг.
Андрей Йермак: Бахмут и Соледар - това е битката при Вердюн на 21 век
Според думите му в Соледар се водят градски боеве
Южният фронт
Някога единственият път за евакуация от района на Херсон е пълен с обгорели останки от коли. Това е Александровка, западно от град Херсон. Пътеки с едно платно, минаващо покрай къс сухопътен мост, издигащ се като гръбначен стълб от силно минираните мочурища около морския град.
На всеки метър или малко повече унищожена кола отбелязва неуспешен опит на цивилен да избяга от осеммесечната руска окупация. Херсонска област - с нейния основен едноименен град от 280 000 души - беше една от най-значимите и най-бързи победи, на които руските сили се радваха. До ноември това беше и последната регионална столица, която Москва беше превзела.
Но след като линиите за доставки бяха прекъснати и украинците настояваха за настъпление през ноември, генералите на Путин наредиха изтегляне към източния бряг на река Днепър, което разрязва региона наполовина. Това трябваше да защити сухопътния коридор към близкия Кримски полуостров, който Русия успешно формира от градове като Мелитопол, превзети от февруари. Крим е дом на Черноморския флот на Путин и е свещена награда за Кремъл, откакто беше анексиран през 2014 г.
Град Александровка беше освободен само два дни преди "Индипендънт" да стигне там, след осеммесечна окупация, но войниците бързо преместиха телата, които видяхме да бъдат транспортирани до близкия Николаев в големи хладилни камиони.
В обезоръжаващата тишина екипи премахващи мини се залавят за работа, маркирайки всеки половин метър движение напред с червен спрей.
"Всички тези превозни средства са сигнали за потенциални военни престъпления", казва Дмитро Шешенко, главният прокурор на областта, чиито екипи се готвят да разследват. Зад него екипите ни крещят да внимаваме, тъй като не успяваме да забележим въже, което като паяжина се люлее леко на вятъра. След това се появява самотна кола.
"Детето ми е на 10 години и вече има сива коса", казва Дима (не е истинското му име), 43-годишен, седнал зад волана. Той е ветеран, войник и баща на три деца, който посещава родния си град Александровка за първи път след инвазията.
Той вече беше изпратен на фронта, когато избухна войната, и беше безсилен да направи каквото и да било, когато руснаците помитаха квартала му на 14 март.
"Семейството ми едва се измъкна. Хората бяха разстрелвани. Много хора загинаха и военни, и цивилни", добавя той с отчаяние. "Тогава руснаците бяха толкова бързи, че не можахме да направим нищо".
Казва, че къщата му е една от първите разрушени.
"Не чувствам нищо. вцепенен съм. Всичко е изчезнало. Единственото, което ми остана, е колата."
Обратно в Херсон, руските сили са дълбоко вкопани от едната страна на река Днепър, само на няколкостотин метра през водата от центъра на града. Те обстрелват силно украински позиции.
"Врагът е заел своите позиции и в бъдеще ще използва много повече средства за унищожение. Както руснаците винаги правят, те ще обстрелват", казва Курт, украински командир, чиято част беше сред тези, които освободиха Херсон и околните райони.
Той е толкова загрижен за свирепостта на бъдещите атаки, че иска цивилните да се евакуират.
"Особено децата и жените трябва да напуснат. Руските снайперисти вече са заели позиции, през нощта имаме огън с леко оръжие".
Курт вярва, че вместо да се опитват отново да пресекат реката, руснаците ще се стремят да легнат още по-дълбоко на левия бряг на Днепър.
Други войници в Херсон, с които "Индипендънт" разговаря, признаха, че макар отказът от град Херсон да е срам за Путин, това не е значителна стратегическа загуба, защото той "не се нуждае от това". Опитът да задържи град Херсон само би обезкървил силите им, когато истинската награда е изтокът.
И така за цивилните, които настояват да останат и живеят в Херсон, те знаят, че дори по-кинетичните бойни полета да са по-далече, тук ще стане още по-кърваво.
"Те искат да превърнат живота ни в ежедневна мизерия", казва Тетяна, 44 г., която със съпруга си Борис се редят на опашка за хранителна помощ пред градската железопътна гара в Херсон.
"Колко трудно е да продължиш да ни обстрелваш от другата страна на реката?"
Източният фронт
Обратно в Бахмут и Соледар, войници, украинската армия и проправителствените акаунти в социалните медии започнаха да пускат постоянен поток от предизвикателни видеоклипове от мобилни телефони на тежко ранени украински войници. В клиповете те настояват, че докато битките са кървави и ужасни, те са силни.
"Аз съм актьорът Дмитро Линартович, войник от десантните войски в Соледар", казва един млад мъж, чието обезобразено лице е толкова обвито в марля, че едва може да говори. Видеото е публикувано в официалния Twitter акаунт на армията.
"Помнете, че сме на дадена от Бог земя. Никога няма да бъдем пречупени", добавя той.
Но това не отразява реалността на място.
С падането на Соледар близкият Бахмут може да бъде следващият, а след това потенциално и останалата част от региона на Донбас - давайки на Путин онази спасителна, макар и пирова - "победа", която той толкова жадува.
В града възрастните жители поддържат духа си както могат - "изплуват" над земята в редките паузи между обстрелите.
"Надяваме се, че ще има електричество, вода и някои добри новини", казва Тамара, докато оглушителният трясък прекъсва изречението ѝ.
"Надяваме се всичко да е наред. Просто се надяваме."
превод: News.bg