Виталий Портников: Основният урок от руската инвазия
По време на срещата на върха на министрите на отбраната на НАТО и срещата на групата Рамщайн генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че „един от уроците, които вече сме научили от войната в Украйна, е важността на навременната подкрепа на партньорите“.
Ставаше дума за това как НАТО може да помогне на Република Молдова и Грузия, чийто суверенитет и стабилност също са застрашени поради агресивните планове на Русия за отмъщение не само в Украйна, но и в цялото постсъветско пространство. Ето защо думите на генералния секретар на НАТО, сигурен съм, са наистина важен извод от ситуацията, която се разви в постсъветското пространство.
На 26 януари миналата година, няколко седмици преди атаката на Русия срещу Украйна, същият Йенс Столтенберг прочете предложенията на НАТО за сигурност в региона, които бяха отговор на известен руски документ, изискващ НАТО да се откаже от разширяването и да приеме бившите съветски републики като основна "гаранция за сигурност" на Русия. Насрещното предложение на НАТО беше да се изтеглят руските войски от териториите на бившите съветски републики.
„Русия трябва да се въздържа от позициониране на сила, агресивна реторика и злонамерени действия, насочени срещу съюзници и други страни. Русия също трябва да изтегли войските си от Украйна, Грузия и Молдова, където те са разположени без съгласието на тези страни, и всички страни трябва да участват конструктивно в усилията за разрешаване на конфликти “, се казва в документа.
Отговорът на Кремъл на тези, според мен, конструктивни предложения беше нападение срещу Украйна. Сега знаем, че вероятно е бил подготвян и държавен преврат в Молдова. (Руското външно министерство отрече участие в преврата, но ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров заяви, че ако се наложи Русия може не само да завземе Молдова, но и да нападне САЩ – бел.ред.).
Изглежда Русия не само не се е отказала от усилията си да дестабилизира съседните страни, но и ги е засилила многократно. Мисля, че тя превърна войната дори не в продължение на политиката, а в подмяна на политиката.
Трябва обаче да се признае и нещо друго. Дълго време конфликтите в постсъветското пространство се възприемаха от Запада като конфликти в руския „заден двор“. Те дори говореха за случващото се в Приднестровието или Абхазия с известно облекчение: Съветският съюз можеше да се взриви, да се превърне в „огромна Югославия“ и това би било истинска катастрофа. А с малки локални конфликти може да свикне, това по-скоро е проблем за Русия, отколкото за Запада. Дори когато Русия не само окупира, но и анексира Крим, тоест просто потъпка следвоенното международно право, позицията на международната общност не претърпя явни промени.
На думи, макар че, разбира се, дори бяха наложени санкции срещу Русия, засилени след окупацията на Донбас. Но в действителност конфликтът продължи да бъде постсъветски. И той остана същият дори след руската атака срещу Украйна на 24 февруари миналата година. Дори след появата на онази „голяма Югославия“, от която всички толкова се страхуваха през 90-те години на миналия век. “Голямата Югославия“ вече съществува, но изводът е един и същи – конфликтът не трябва да излиза извън границите на постсъветското пространство, не трябва да се допуска страните от НАТО да се превръщат в страна на конфликт. И това може би обединява както най-ревностните привърженици на Украйна в алианса, така и тези, които се опитват да стоят далеч от войната. Мисля, че именно това възприемане дори на голяма война като постсъветски конфликт наистина обединява Запада.
Междувременно, сигурен съм, това винаги е било ценностен конфликт. Това беше битка за правото на държавите на суверенитет, териториална цялост и способност самостоятелно да определят бъдещето си. И в този смисъл правото на Украйна или Молдова абсолютно не се различава от правото на Германия или Полша.
Ако цивилизованият свят не научи този - може би най-важният - урок от войната на Русия срещу Украйна, тогава рано или късно, убеден съм, войната ще се разпространи и на други територии. Да, напълно признавам, че войната няма да засегне пряко страните от НАТО. Но Западът може просто да изчерпи ресурсите си под тежестта на постоянни конфликти, приток на нови бежанци, икономически и социални проблеми. Изводът според мен е много прост: Путин трябва да бъде спрян, докато все още има възможности за оцеляване и развитие на цивилизования свят.
Източник: Виталий Портников за Крим.Реалии
Бесарабски фронт