Няма начин архитектурата на световния ред да не бъде преустроена заради войната в Украйна. Възможна архитектура оттук нататък е такава, в която Русия е победена, но не и унизена, и задължително присъства на масата на преговорите. Китай трябва да бъде там, Индия също. Говорим за преформатиране на Съвета за сигурност на ООН. Архитектура, където всичко е публично, има по-голям шанс да сработи. Иначе продължаваме да сме в сферата на двустранни срещи, совалки, задкулисие и липса на контрол най-вече. Съвет за сигурност с осъвременен формат би било добро начало, коментира Любомир Стефанов, политолог, в предаването "Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Индия и Китай дават интересни заявки, които за нас – европейците, може би са изненадващи, но за техните дългосрочни цели като че ли логични и последователни. Ние като Европейски съюз се самоизненадахме, а мисля, че изненадахме и режима на президента Путин колко бързо успяхме да се организираме и продължаваме да сме заедно. На прага сме на десети пакет от мерки, който с известно отлагане на санкциите ще бъде приет, отбеляза събеседникът.
„Русия ни е съсед, ние не можем да се правим, че е на друга планета. Трябва да живеем с Русия, както и те трябва да живеят с нас, но въпросът е да го правим по едни и същи правила, а не такива, които сменяме, когато ни се смени фокусът на интерес. За пореден път се доказа – колкото и на нас да не ни харесва като периферна държава, че сме на последно място по отношението ни към войната като негативна оценка и едва ли не на първо по съмнение, че Русия може би е предизвикана и постъпва правилно, което обаче не се връзва за държава, приела един милион украински бежанци. Така че истината е по средата, най-вероятно”, посочи Стефанов.
По думите на събеседника последствията за Европа след една година война в Украйна са, че на всяка една държава се е наложило да преосмисли националната си перспектива. Германия е най-яркият пример, посочи Стефанов, според когото единствената, която има някакъв капацитет за съвременна война, е френската армия.
„Всички останали са в свободно падащо насипно състояние вследствие на дългогодишно разчитане на чадъра на САЩ”.
С речта си Владимир Путин показа, че Русия е готова едва ли не на всичко, но това е парадиране с неща, за които стратезите в Кремъл и неговото обкръжение са абсолютно наясно, че са неизпълними. Чуваме за няколко разигравания за възможни сценарии за използване на тактическо ядрено оръжие в Украйна, но в крайна сметка никой в Русия не е готов да поеме цената, тъй като посланието, което дойде от НАТО, беше буквално „пипнете ли го това копче, това ще бъде последното нещо, което ще направите въобще”.
„Мисля, че разбраха посланието и по това, че виждат как Европа и НАТО стават отново синоними и как Съединените щати не са хегемон, а са в партньорски начала с останалите си партньори в съюза. Това показва на руснаците, че този път те са сами, а не Украйна. Как ще излезе светът след тази турбуленция зависи от това колко ще се е проточила войната, до какви безумия ще стигне и на какво ще станем свидетели. Дали няма да станем свидетели на преврат в Русия, как ще се развият изборите за президент в Съединените щати макар смяна на властта там няма да предизвика промени в американската политика към войната, но може да се успокои темпото на доставки на оръжия за Украйна. Който и да е президент, ще си даде сметка, че НАТО, Европа поотделно губят, а една такава загуба означава Китай да си повярва още повече, Индия да вземе сериозни мерки срещу Пакистан и куп други последствия, които са меко казано нежелателни”, подчерта политологът.
Коментирайки отношението на българския държавен глава Румен Радев към войната в Украйна, събеседникът посочи, че президентът Радев от нашата гледна точка говори едни неща за вътрешна употреба, но когато отиде и застане пред „големите началници” се нарежда на правилното място и в редицата.
„Главнокомандващият на българските военни сили има една гледна точка тук, в голямата картина обаче, в една от най-активните държави не само в конфликта в Украйна, а въобще в последните десетина години в НАТО – Полша, нещата изглеждат по различен начин”, каза Стефанов.