Възмутени от незаконното и непровокирано пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., страните от Европейския съюз бързо приеха безпрецедентно строги санкции в тясно сътрудничество с партньори, включително Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Япония. Бързата последователност от десет пакета санкции на ЕС, приети оттогава, в това, което вече беше наречено "революция на санкциите", доведе до несравним набор от мерки, насочени към ключовите сектори на руската икономика и политическите елити. Нови санкции бяха приети и срещу Беларус и Иран в отговор на участието им в агресивната война на Русия, пише в изследване за Европейския парламент.
Безпрецедентният характер на санкциите, наложени срещу Русия, по мащаб и обхват, създаде нови предизвикателства при прилагането им, по-специално за ЕС. Държавите-членки и институциите на ЕС подновиха усилията си да направят привеждането в съответствие наистина глобално и да затворят вратичките, за да предотвратят заобикалянето. През ноември 2022 г. нарушаването на "ограничителни мерки" (санкции) беше добавено към списъка на "престъпленията на ЕС", включен в Договорите.
Въпреки предизвикателствата анализаторите смятат, че санкциите вече са постигнали три важни цели: те изпратиха на Кремъл силен сигнал за решителност и единство на Запада, те трайно влошиха военния капацитет на Русия и задушават нейната икономика и енергиен сектор, с дългосрочни последици. Повечето експерти обаче предупреждават, че въздействието на санкциите няма да бъде достатъчно тежко, за да ограничи способността на Русия да води война срещу Украйна през 2023 г. Необвързаността на значителен брой страни също свидетелства за различни глобални възприятия за предстоящите залози и приоритети.
След незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия през 2014 г., Европейският парламент е вокален защитник на строги санкции. Парламентът недвусмислено осъди неоправданата агресия на Русия срещу Украйна и оттогава поиска по-широки и по-добре прилагани санкции, включително механизъм за вторични санкции, както и конфискация на руски активи, замразени от ЕС, за да се плати за възстановяването на Украйна. На 23 ноември 2022 г. парламентът прие резолюция, признаваща Русия за държавен спонсор на тероризма.
Икономически ефект от санкциите
Брутен вътрешен продукт
В актуализираната икономическа перспектива, публикувана през януари 2022 г., няколко седмици преди началото на руската инвазия в Украйна, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира растеж на БВП на Русия през 2022 г. на +2,8% и +2,1% през 2023 г. Леко по-песимистично докладът на Световната банка от януари 2022 г. оценява растежа на БВП на Русия на +2,4% през 2022 г. и +1, % през 2023 г. След инвазията и многото мерки, предприети от западните правителства в знак на солидарност с Украйна, тази картина се промени рязко.
Руските министерства на икономиката и финансите очакваха, че след санкциите, обявени от Запада през март 2022 г., растежът в Русия ще спадне с 10% през 2022 г. Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) публикуваха подобни оценки (10-12%). Първоначалното въздействие наистина сочи в тази посока: МВФ изчислява, че през тримесечието след нахлуването в Украйна икономиката на Руската федерация се е свила с 21,8% на тримесечна годишна база.
Световната банка отдаде този спад на различни фактори, включително сътресения в системите за транзакции и веригите за доставки, водещи до срив на вътрешното търсене и обемите на износа, рязко обезценяване на рублата, повишена инфлация, намаляващо частно потребление и намалени инвестиции. Докато икономическите действия на Запада бяха впечатляващи, експертите твърдят, че те не изненадаха Русия.
Всъщност след нахлуването в Украйна през 2014 г. руското правителство активно планира и приложи няколко политики за смекчаване на икономическия удар от потенциални допълнителни санкции. Те включват контролиране на разходите и балансиране на бюджета при цена на петрола от 45 щатски долара/барел. Друга се състоеше в диверсификация на икономиката от петрола и газа и намаляване на зависимостта от западните технологии и търговия. Държавни компании и големи банки също проведоха стрес тестове, включително сценарии, при които Западът спря да доставя определени технологии или Русия беше изключена от SWIFT и кореспондентските сметки бяха блокирани.
През февруари-март 2022 г., в допълнение към тези дългосрочни приготовления, руските власти приеха няколко фискални мерки за смекчаване на въздействието от този първоначален шок. Тези мерки (увеличаване на социалните придобивки, предоставяне на субсидирани заеми и данъчни облекчения, както и повишаване на минималните заплати) възлизат на 3% от БВП и се финансират от приходите от петрол и газ, от руския държавен фонд и от намаляване на излишъка на федералния бюджет. С предотвратена финансова криза и с нарастващо военно производство (включено в БВП), прогнозираният дефицит за 2022 г. беше постепенно намален до -4,5% от Световната банка, -3,9% от Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с -3,4% от МВФ (който ревизира това число нагоре до -2,2% през януари 2023 г.).
Занапред прогнозата на ОИСР очаква руският БВП да спадне с -5,6% през 2023 г. и -0,2% през 2024 г. В своята актуализация от януари 2023 г. Световната банка очаква рецесията да продължи през 2023 г. (-3,3% от БВП), тъй като икономиката продължава да се свива поради въздействието на санкциите, но трябва да се върне към скромен растеж през 2024 г. (1,6%). Напротив, в януарската си актуализация МВФ прогнозира увеличение на БВП от 0,3% още през 2023 г. (срещу -2,3% спад във версията от октомври 2022 г.) и малко по-висок растеж през 2024 г. (2,1%).
Безработица
В своята световна икономическа перспектива МВФ изчисли, че за 2022 г. безработицата в Русия ще спадне от 4,9% на 4,6%. Според официални руски източници безработицата в момента е рекордно ниска от 3,7%. Експертите отбелязват обаче, че този процент е измамен, тъй като пропуска няколко важни елемента. Не се отчита значителен брой хора, които са в неплатен отпуск. Има и ефекта от военната мобилизация и от изселването на руснаците, бягащи от мобилизацията. Ето защо експертите са на мнение, че истинският брой на безработните в края на 2022 г. е най-малко два пъти повече от официалните данни, ако не и по-близо до 10%, което може да се сравни с втората половина на 90-те години на миналия век, бурен и отрицателен период, където 10-13 % от руснаците са били безработни.
Инфлация
В своята световна икономическа перспектива, публикувана през октомври 2021 г., МВФ изчисли, че руските потребителски цени ще се повишат с 4,8% през 2022 г. Решенията, приети от Запада, доведоха до първоначален скок на инфлацията, която се увеличи до 16,7% през март 2022 г. Със следващи мерки въведени от Централната банка на Русия (ЦБР), инфлацията се стабилизира и оттогава спадна. През декември 2022 г. тя възлизаше на 11,9%, доста над целта на ЦБР от 4%. Прогнозите са, че инфлацията ще спадне до диапазон между 5% през 2023 г. и 4% през 2024 г. (МВФ) и 5,9% през 2023 г. и 4,5% през 2024 г. (Световната банка). Това може да повлияе на разходите за живот на руските потребители, като продължи тенденцията на спад в потреблението и влоши качеството на живот на обикновените граждани.
Обменен курс
Някои санкции на ЕС и САЩ, приети след инвазията, попречиха на западните банки да работят с ключови руски партньори и отрязаха няколко руски банки от SWIFT, световната система за междубанкови плащания. Санкциите също така замразиха сметките на ЦБР, деноминирани в долари, евро и лири стерлинги - ефективно правейки половината валутни резерви на ЦБР неизползваеми. ЦБР отговори с мерки, включително увеличаване на основния лихвен процент до 20%, принудително конвертиране на 80% от приходите от износ в рубли и ограничаване на възможността на чуждестранните инвеститори да изтеглят капитал и възможността на руснаците да пренасят пари в брой през границата. Тази политика е предотвратила изтичането на капитали и е насочена към руски банки. До края на април 2022 г. рублата възвърна стойността си отпреди инвазията и ЦБР отмени някои от своите мерки (напр. лихвеният процент беше постепенно намален до 7,5%).
Търговия
Като се има предвид изключването на Русия от SWIFT от март 2022 г., тя е изправена пред проблеми с плащането за внос и получаването на плащане за износ. Обявени са различни инициативи. Напредъкът за някои, като например използването на индийската рупия за търговски сетълмент, е бавен. Решенията, внедрени през 2022 г., включват налагане на рубли за плащания за газ, преминаване към национални валути, бартерни сделки или плащания в брой.
Напоследък се използват криптовалути и се извършват плащания в китайски юани. От октомври 2021 г. до октомври 2022 г. износът на ЕС за Русия е намалял с 52% (4,6 милиарда щатски долара), износът на САЩ е намалял с 85% (0,4 милиарда щатски долара), износът на Обединеното кралство е намалял с 89% (0,4 милиарда щатски долара), а този на Япония с 41% (0,3 милиарда щатски долара). Като се има предвид спадът на вноса от Запада и Япония, включително основни суровини, части и технологии за нейните индустрии, Русия в момента е изправена пред недостиг на доставки в рамките на своята вътрешна икономика (напр. автомобили или специализирано военно оборудване).
Като се има предвид зависимостта на руската индустрия от вноса на високотехнологични стоки, предимно от Запада, решаващият въпрос в краткосрочен до средносрочен план е дали Русия ще успее да намери заместител. Тъй като много от най-големите икономики в света (по БВП) се присъединяват към санкциите, допълнителен въпрос е дали нарастващият внос от Китай, Индия или някои страни от Персийския залив, които не прилагат санкциите, може да осигури заместители.
Основните източници на доходи на Русия са износът на стоки, т.е. особено в енергийния сектор, както и зърно и торове, които представляват повече от 60% от руските държавни приходи. Износът на храни и торове от Русия е освободен от западните санкции в подкрепа на продоволствената сигурност, особено за по-бедните страни. Като се има предвид увеличението на цената на тези стоки, приходите на Русия от износ на торове се увеличиха със 70%.
Други стоки (алуминий, никел, паладий, злато и сребро) също са освободени. И накрая, руският ядрен монополист, Росатом, все още работи в няколко страни, включително Беларус, Китай, Египет, Унгария и Турция. Приходите от износ на петрол и газ не са спаднали през 2022 г. поради няколко причини. Първо, към края на годината бяха приложени някои мерки. Второ, мерките бяха обсъдени надълго и нашироко и изпълнението отне време, което позволи на Русия да намери нови клиенти. И накрая, особено за газа, развитието през 2022 г. допринесе за значителни увеличения на цените. В бъдеще се очаква приходите от петрол да намалеят, при условие че политиката на ограничаване на цените е успешна. Например, след въвеждането на тавана на цените на петрола, Министерството на финансите на Русия удвои прогнозния си бюджетен дефицит за 2022 г. от 0,9% на 2% от БВП.
Руски и чуждестранни компании
Войната и санкциите също оказаха значително влияние върху руските компании. Между февруари 2022 г. и февруари 2023 г. основният индекс на Московската борса падна с повече от една трета, от 3 564 до 1 991 пункта, преди да се възстанови до 2 280 пункта. В този контекст друго важно развитие през 2022 г. беше решението, взето от няколко (макар и не всички) западни компании да се "самосанкционират", като се оттеглят доброволно от руския пазар в резултат на собствените си изчисления на риска и, което е важно, поради натиск на общественото мнение. Тези компании наемат руски местен персонал на обща стойност един милион души. През същия този период много руснаци - с високо ниво на образование и ценни умения - също напускат страната. Дори ако други местни компании (или компании от трети страни) запълнят този вакум в бъдеще, оттеглянето и "изтичането на мозъци" през 2022 г. се очаква да повлияят на производителността на Русия.
Изводи
Експертите са съгласни, че "революцията на санкциите" е постигнала три важни цели: те изпратиха силен сигнал за решителност и единство на Запада към Кремъл, те понижиха военния капацитет на Русия и задушават нейната икономика и енергиен сектор с трайни последици. Експертите предупреждават, че въздействието на неизбежния спад на приходите за Русия, особено върху петролния и газовия сектор, няма да бъде достатъчно сериозно, за да ограничи способността на Русия да води война срещу Украйна.
Министерството на финансите на Русия прогнозира, че приходите му от петрол и газ за 2023 г. ще достигнат 8,9 трилиона рубли (127 милиарда щатски долара), спад от 25% спрямо 2022 г. Въпреки това, те се изчисляват въз основа на средна цена на петрола Urals от 70 щатски долара/барел. Въпреки че решението на Русия да намали производството си може да доведе до повишаване на цената, експерти смятат, че прогнозираната цел е оптимистична. Дори ако приходите на Русия от суровини намалеят драстично, резервите на NWF могат да финансират военните усилия на Русия за още една година.
През октомври 2022 г. руските власти получиха допълнителни приходи (2,1 милиарда щатски долара) чрез неочакван данък върху държавната газова компания Газпром. Те също биха могли да прибегнат до еднократни данъци, като наскоро предложения "доброволен" данък върху големия бизнес (очаква се да донесе на държавата 2,8-3,5 милиарда щатски долара), за да компенсират спадащите приходи от петрол. Очаква се спадът да се отрази на социалните програми на Русия и недостига на инвестиции, цена, която Кремъл изглежда готов да поеме.
Междувременно мнозинството от руското население декларира, че санкциите все още не са ги засегнали сериозно. Важна последица от санкциите е нарастващата зависимост на руската икономика от Китай. Колкото по-голям е делът на плащанията и резервите в юани, толкова по-голям е рискът търговията, икономиката и съответно политиката на Русия да бъдат повлияни от Китай. Ако отношенията между двете страни се влошат в бъдеще, Русия може да се сблъска с допълнителни загуби на резерви и прекъсване на плащанията.