Виталий Портников: Базово изкушение
Изявлението на Владимир Путин за разполагането на тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус изглежда е поредното доказателство, че руският президент продължава да възприема ядрените оръжия като основен аргумент във войната. Още един въпрос: как възприема той Беларус?
Очевидно, като военна база, включително за демонстриране на военните си способности. Но и като друга територия, която Владимир Путин контролира, а не беларуския народ и дори не главата на съседна държава.
„Това е първото от 1991 г. разполагане на ядрено оръжие на територията на друга държава, Москва показва, че империята се завръща, че преди руснаците само си тръгваха, извеждаха оръжия, изтегляха армиите, а сега те пак се връщат и връщат всичко. Така те дават сигнал на целия свят, че Беларус е тяхна територия, че Беларус също им принадлежи“, каза германският политолог Александър Фридман в интервю за RFI.
И това изявление, според мен, точно илюстрира желанието на Владимир Путин да докаже, че сама по себе си Беларус нищо не означава. Между другото, същото остава отношението и към всички други територии, където Кремъл се установи. Кой пита жителите им поне за нещо? Кой се интересува от техния "суверенитет" - въпреки че първоначално всичко се прави уж за защита на този "суверенитет"?
Руската армия остана в Приднестровието, уж за да защити „рускоезичното население“, живеещо в този молдовски регион. Три десетилетия по-късно самопровъзгласилата се ПМР е територия, останала в съветското минало, по-голямата част от чието население отдавна е напуснало. Но руското военно присъствие остана.
През 2008 г. Русия призна "независимостта" на Абхазия и Южна Осетия, сякаш в отговор на признаването от Запада на независимостта на Косово. Но Косово прави първите си стъпки по пътя към европейската интеграция, докато Абхазия и Южна Осетия, подобно на Приднестровието, са заседнали в миналото - разпръснато население, руини, руини... Но въоръжените формирования на двете самопровъзгласили се републики всъщност станаха част от руските въоръжени сили.
И, разбира се, Крим е най-важната илюстрация. Когато Кремъл говори за „сакралността“ на Крим, изобщо не става въпрос за история, пейзажи или въздух. Става въпрос за военната база. Сигурен съм, че Русия не се интересува нито от паметниците на Крим, нито от неговите курортни градове. Тя винаги се е интересувала от възможността полуостровът да се превърне в непотопяем самолетоносач, заплашващ Украйна, Грузия и страните от НАТО, превръщането на Черно море в зона на постоянна конфронтация и нестабилност, използването на територията на Крим като плацдарм за окупацията на украинския юг...
Мисля, че затова през 2014 г. Владимир Путин реши да анексира Крим. Руският президент добре осъзнаваше, че отива към пряко нарушение на международното право, към дългосрочен конфликт с цивилизования свят, към разрушаване на отношенията с Украйна. И че истинската последица от анексирането на Крим - както и от разполагането на тактически ядрени оръжия на територията на Беларус - ще бъде само продължителна криза.
Но изкушението от военна база, според мен, винаги е било твърде силно за руските управници, за да обърнат внимание на здравия разум.
Източник: krymr com
Бесарабски фронт