Автор: Александър Коваленко
Преди малко в руските пропагандисти отново почнаха говорят за Одеса, в контекста на превземането на града. Може би това е конвулсия преди предсмъртен спазъм, но въпреки това говорещите глави на режима трябва да обърнат внимание на няколко много важни момента.
Първо, ако в главите на тези рефлексолози се е прокраднала идеята за поход към Одеса по суша, би било интересно да се наблюдава процесът от форсирането на Днепър, от левия на десния бряг, до настъплението дълбоко в югозападна Украйна. Нека ви припомня, че преминаването на тясната река Сиверски Донец завърши с това, че за един ден Руските Окупационни Войски загуби цял БТГ (Батальонна тактична група) и около стотина единици бойни машини. А колко ли ще унищожат по време на подобна акция през Днепър? И това въпреки факта, че РОВ на левия бряг сега е най-отслабената групировка.
И така, ще десантират ли войски? Не.
Морето хем спасява нас, жителите на Одеса и региона, от нашествие, хем представлява определена заплаха. На първо място, благодарение на морето възможностите на врага за маневриране и последваща окупация са ограничени. Дори под формата на десантни нападения. Руските окупатори никога не са се осмелявали да се приземят в Одеса на 24.02.2022 г., дори когато градът е бил най-малко подготвен да отблъсне инвазия. Това се дължи на факта, че всеки десант в Одеса е самоубийство за няколко хиляди руски морски пехотинци, без никакъв краен резултат.
Десантът на РОВ в Одеса трябва да има поне 2 поддържащи фактора. Въздушна подкрепа, както и артилерийска подкрепа.
Първата се осъществява чрез наличието на голям брой самолети във въздуха, над зоната на десанта и нанасяне на удари по вражеските позиции и укрепления. А втората... А втората е възможна с артилерийско въздействие върху града откъм сушата, т.е. благодарение на успешна сухопътна операция, или с помощта на морска артилерия. Както разбирате, нито първият, нито вторият фактор имат и най-малкия шанс да бъдат реализирани.
Противовъздушната отбрана в Одеса изравнява въздушния компонент във въздушното пространство на Южна Украйна, а сухопътният компонент... пише по-горе. Между другото, можем да забравим и за Приднестровието.
Разположените там НВФ не са способни на настъпателни действия и представляват по-голяма заплаха за Молдова. И освен всичко гореизброено, да не забравяме за ПКРК "Нептун" и "Харпун", които дори и без всичко гореизброено, само с присъствието си изравняват въздушната рефлексия на окупаторите. Но най-интересното е дори не това, а че ПРК има ограничена функционалност за подобни операции!
Факт е, че след унищожаването в Бердянск на 24.03.2022 г. на големия кораб "Саратов" и повредата на два БРПЛ от проект 775 групировката на големите десантни кораби на ПСБ в Черно море веднага намаля наполовина, а по-нататъшни мечти за десант те могат само да генерират, както и доставката на колумбийски валериан. Именно поради тази причина изявленията за окупация на Одеса сега от страна на окупаторите звучат несъстоятелно и безполезно. В същото време малко градче Бахмут, с площ от едва 40 квадратни километра, устоява в отбрана в продължение на 242 дни.
Бесарабски фронт