В завода за боеприпаси на американската армия в родния град на президента Джо Байдън - Скрантън, щата Пенсилвания, производствените линии работят денонощно през цялата седмица, за да осигуряват артилерийски снаряди, пише БТА.
Увеличаването на работата идва в разгара на световна надпревара за оръжейни доставки, невиждана от времето на Корейската война 1950-53 г. и която може в голяма степен да реши изхода от конфликта в Украйна.
Това, което британският Кралски институт на обединените служби нарича "завръщането на индустриализираната война", сега също определя глобалната геополитика. Най-трудният въпрос е дали Китай ще се окаже готов да постави индустрията си в борбата на страната на Русия - ход, за предотвратяването на който САЩ, Украйна и съюзниците от НАТО полагат значителни дипломатически усилия.
Кремъл може да използва твърденията си за американско-украински опити за убийството на президента Владимир Путин с помощта на дрон, за да подтикне по-силно Пекин към действия по този въпрос. Междувременно правителството в Киев ще твърди, че колкото по-голяма е руската заплаха, толкова по-отчаяно се нуждае от оръжия.
И двете страни изпитват недостиг на множество други оръжейни системи - включително противотанкови, противовъздушни и ракети с голям обсег, както и безпилотни летателни апарати - именно недостигът на снаряди обаче ще се окаже по всяка вероятност най-решаващ на бойното поле. През февруари американски служители заявиха, че знаят, че Китай обмисля да доставя на Кремъл смъртоносни оръжия, включително снаряди. Няма обаче потвърждение той да е направил това, въпреки че представители на украинските власти твърдят, че вече са открити китайски компоненти в руски безпилотни летателни апарати и ракети. Китай заяви през април, че няма да продава оръжия на нито една от страните.
Междувременно се твърди, че Иран е доставил около 300 000 снаряда на Русия през последните месеци, докато Северна Корея с огромните си запаси от боеприпаси също е посочвана като потенциален допълнителен източник. Официални лица в Киев твърдят, че Русия често е изстрелвала 10 пъти повече снаряди от Украйна, което е показател за огромните запаси на Кремъл, натрупани по време на Студената война и след това. През декември американски военен заяви пред Ройтерс, че някои от използваните от Русия снаряди са на до 40 години, което крие рискове от повреда или преждевременна експлозия и е признак, че дори нейните огромни запаси са на изчерпване.
Западните арсенали също бяха изпразнени, което доведе до намаляване на възможностите при всеки бъдещ конфликт. "Досега повечето от боеприпасите, които са били доставени на Украйна, дойдоха за сметка на намаляването на нашите запаси", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери миналия месец. "В дългосрочен план това не работи за нас - така че сега ние също увеличаваме производството", добави той.
Има данни, че в началото на март Украйна е изстрелвала 110 000 артилерийски снаряда месечно. Тя поиска от съюзниците си да доставят достатъчно количество, за да се увеличи броят им до 250 000. Според британски анализатори удовлетворяването на нейните искания би изчерпало всички запаси на Обединеното кралство за осем дни. Съединените щати, страната от НАТО с най-големи запаси, вече изпратиха един милион снаряда и се стремят да увеличат производствения си капацитет до шест пъти над сегашното ниво. Европейският съюз обеща още един милион, което е значителен принос, но не достатъчен според много източноевропейски държави.
Непозната територия
"След анализиране през последните няколко месеца на случващото се бойното поле в Украйна ние и нашите съюзници имаме почти пълна представа за това как боеприпаси се използват ежедневно, ежеседмично и ежемесечно", заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки през март. "Това са количества, многократно по-големи от тези, с които разполагат днес повечето страни от НАТО", отбеляза той.
За Запада това е непозната територия. Дори по време на Студената война военните плановици на САЩ и НАТО смятаха, че се нуждаят от артилерийски запаси за не повече от 30 дни в Европа, тъй като всеки конфликт вероятно би приключил в рамките на този период или би ескалирал в глобална ядрена война. Малко от европейските съюзници някога са произвеждали достатъчно снаряди, за да достигнат това ниво, и оттогава всички западни държави намалиха драстично тази продукция.
През март конгресменът демократ от Ню Джърси Доналд Норкрос, председател на подкомисията за тактическите военновъздушни и сухопътни сили към Камарата на представителите, предупреди, че сегашното им състояние е шокиращо. "Производственият процес, съоръженията за изработване все още работят по същия начин, както по време на Втората световна война", каза той.
Представители на американските власти изразиха надежда страната им да започне да произвежда скоро по 20 000 снаряда на месец, а до два месеца броят им да нарасне до 40 000 - програма, която изисква нови заводи, нови машини и оборудване, и води до отчаяно търсене на персонал, какъвто оръжейните фирми трудно намират.
Това няма да е първият подобен случай. През 1915 г., по време на Първата световна война, подобна, но много по-голяма "криза със снарядите" струва на британците много скъпо и предизвиква падането на министър-председателя Хърбърт Аскуит. Новият министър-председател Дейвид Лойд Джордж разпорежда голямо увеличаване на фабриките, в много от които работят жени (б. авт.: Промяната също така промени дълбоко британското общество и помага за даването на правото на гласуване на жените.).
Друго усложнение е амалгамата от оръжейни системи в Украйна. По-голямата част от отбранителната индустрия на Запада е конфигурирана да произвежда боеприпаси от 155-милиметровия калибър, използван от НАТО, за артилерията. Западните държави са подарили на Украйна десетки собствени артилерийски установки от този калибър и те остават по-добре обезпечени. По-голямата част от украинската артилерия обаче остава съветско производство - и 152-милиметровите снаряди са по-трудни за намиране за западните съюзници.
Намаляване на стрелбата по фронтовата линия
Резултатът, според докладите от фронтовата линия, е, че някои украински части, оборудвани със съветска артилерия, през последните седмици и месеци са били ограничени до стрелба само веднъж или два пъти дневно.
В края на миналата година Украйна започна сама да произвежда някои от 152-милиметровите снаряди, от които има нужда, но не е ясно колко са били произведени, което кара Киев и Запада да търсят доставки на други места. През август 2022 г. изследователи, разчитащи на открити източници, отбелязаха множество полети на британски транспортни самолети C-17 от Пакистан до Кипър. Според индийски медии те са част от по-общите усилия на Запада за закупуване на пакистански артилерийски снаряди, предимно китайско производство, за Украйна.
Членуващата в НАТО България, чиято оръжейна промишленост е една от най-големите в Европа и която разполага със запаси оръжия от съветски калибър, също е важна. Проевропейският бивш министър-председател Кирил Петков заяви, че неговото правителство е предоставило приблизително една трета от боеприпасите на Украйна през първите месеци на войната.
След като правителството на Петков падна през август 2022 г., проруският президент Румен Радев изключи възможността за по-нататъшни продажби на оръжия на Украйна, въпреки че някои дипломати твърдят, че доставки все още може да стават зад кулисите, потенциално чрез покупки от други страни за по-нататъшно транспортиране.
Това неизбежно оставя голяма част от товара върху плещите на Съединените щати. През април южнокорейски вестник съобщи, че правителството в Сеул не желае да се ангажира в по-голяма степен и затова обмисля да даде назаем още 500 000 снаряда на САЩ в допълнение към вече продадените 100 000, което ще позволи на Вашингтон да попълни арсеналите си и същевременно да изпрати още снаряди на Украйна.
След като изтекли американски документи показаха притесненията на Южна Корея да не бъде въвлечена във войната, това вероятно е била водещата тема в кулоарите, когато южнокорейският президент Юн Сук-йол посети Вашингтон миналата седмица, като получи от Белия дом нови обещания в областта на отбраната.
През април, когато министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок посети Пекин, китайският външен министър Цин Ган обеща, че Китай няма да продава оръжия на нито една от страните в конфликта в Украйна. Дали Пекин ще спази това обещание през следващата година може да реши не само изхода от настоящата война, но и да зададе траекторията на много от световните събития в много по-широк план.
Автор: ПИТЪР АПС ОТ РОЙТЕРС