Серхий Плохий е професор в катедрата по украинска история в Харвард и е автор на книги, посветени на Украйна и на нейното минало. Последната от тях - „Нападение“ - е посветена на периода след нахлуването на Русия през 2022 година.
ДВ: Как се отразява на световния ред водената от Русия война срещу Украйна?
С. Плохий: Това е най-голямата война в Европа от Втората световна война насам. Тази война влияе не само на Украйна и на украинско-руските отношения, но и на Европа и целия свят.
Виждаме връщане назад на трансатлантическия американско-европейски съюз на ниво, каквото не е имало от Студената война насам. Фактически тази война слага край на „сивите“ зони в Европа, появили се след разпадането на Съветския съюз. Виждаме как Русия се преориентира не само в политически, но и в икономически план от Европа към Изтока. Почти съм убеден, че ще видим и други промени, които все още не откриваме.
ДВ: Нападението на Русия срещу Украйна промени възприятието на Запада и към двете страни. Кои са основните промени?
С. Плохий: Наистина Украйна днес фактически извоюва своето място на картата на Европа. Войната, започната от Русия, е непровокирана война. Но Украйна отказа да бъде жертва, тоест тя се съпротивлява и то много ефективно. Именно по този начин получава паспорт в историческия смисъл на думата – паспорт за членство както в ЕС, така и в световната общност. Украйна доказва на света, че независимостта от 1991 година не е случайност. Украйна още в първите седмици на войната показа и доказа, че остава на картата на Европа.
ДВ: А Русия?
С. Плохий: Русия определено отслабва. В Украйна се шегуват, че Русия, която се хвалеше, че има втората армия в света, се оказа втората армия в Украйна. Тоест упадъкът на военна мощ и на престиж е напълно очевиден. А сериозните икономически последствия са свързани със санкциите и с разходите за войната. Ако това продължи така, Русия най-вероятно ще излезе от тази война много по-слаба.
Преди войната Русия се възприемаше от Запада предимно като страна с авторитарни тенденции, но с която все пак могат да се поддържат отношения, да се търгува, да се осъществяват политически проекти. Докато сега Русия се възприема единствено като агресор и аутсайдер, начело с лидер, издирван от международните правови структури. Екстрадицията на руски дипломати и шпиони е само малък признак за това доколко токсичен елемент е станала Русия в международната общност.
ДВ: Върховната рада на Украйна вписа понятието „рашизъм“ в законодателството като определение за идеологията, на която се опират руските власти. Как оценявате тази стъпка?
С. Плохий: Терминът „рашизъм“ определя някои реалии от днешния руски политически живот. Изследователи като Тимъти Снайдър говорят за елементи на фашизъм в руската политическа система днес. Мисля, че в термина „рашизъм“ има отзвук на точно този вид интерпретация на руската политика. Но същевременно има признание на това, че историята не се повтаря – т.е. има елементи на фашистка идеология, но има и елементи, присъщи на чистия руски империализъм. Когато говорим за „рашизъм“, това в известна степен е и отговор на напълно абсурдните обвинения по адрес на Украйна, че е в плен на нацисти и националисти, заради което трябвало да бъде „денацифицирана“.
ДВ: Бихте ли пояснили – къде виждат отправката към фашизма и кои са, според вас, елементите, присъщи на днешна Русия?
С. Плохий: Мисля, че паралелите с фашистките режими са свързани предимно с нивото на контрол над общественото пространство, над медиите, с култа към лидера. А ако става дума за елементите, свързани с руската политика, войната започна и продължава фактически под мотото за това, че украинците не съществували като отделна нация. Това са елементи, свързани със спецификата на руското имперско мислене - в това има традиция от имперските времена, от 19 век.
ДВ: Как се промени в Украйна възприятието на Деня на победата във Втората световна война на фона на сегашната война в Украйна?
С. Плохий: Броят на почитателите на празнуването на Деня на победата и то точно на 9 май спадна до рекордно ниски показатели – сега това са 13 процента. Нещо повече, в украинските медии наричат победата „победобесие“, което се дължи и на факта, че руската пропаганда използваше и използва този много политизиран мит за Великата отечествена война за воденето на сегашната война.
ДВ: В едно свое интервю неотдавна Вие казахте, че сте „изключителен оптимист“ за бъдещето на Украйна. Какво имате предвид?
С. Плохий: В по-дългосрочна перспектива големият ми оптимизъм е свързан с нивото на мобилизация на украинското общество, с нивото на взаимодействие между обществото и държавата, което е било традиционно слабо звено в украинската история, възприемало се е като нещо чуждо. Също така – и с нивото на оптимизма, който съществува днес в украинското общество. Моят оптимизъм в известна степен е отражение на тези оптимистични настроения, които съществуват в Украйна независимо от ужаса на войната.