Докато руската инвазия в Украйна продължаваше миналия месец, президентът Владимир Путин се присъедини към своя турски колега, президент Реджеп Ердоган, чрез видеовръзка, за да отпразнуват зареждането на гориво в първия граждански ядрен проект на държавата-членка на НАТО, пише Тод Принс за "Радио Свободна Европа".
Построена от контролираната от държавата руска ядрена корпорация Росатом, масивната атомна електроцентрала Аккую за 20 милиарда долара може би най-добре символизира процъфтяващите двустранни енергийни и икономически връзки, които двамата лидери изградиха по време на две десетилетия на власт като президент или министър-председател на съответните страни.
Виртуалното участие на Путин в голямата церемония може да е било продиктувано не толкова от вътрешна нужда да демонстрира влиянието на Москва в чужбина, колкото от подкрепа на друг авторитарен лидер в нужда.
Събитието от 27 април дойде по-малко от три седмици преди президентските избори в Турция на 14 май, най-тежкото предизвикателство за Ердоган в избирателните урни. На фона на дълбоки икономически проблеми социологическите проучвания показват, че той изостава от Кемал Кълъчдароглу, ръководител на лявоцентристката Републиканска народна партия (CHP).
Путин предложи слабо завоалиран намек за предпочитания от него изход на избори, които ще имат отражение за Москва, Киев, Вашингтон и Брюксел.
"Изграждането на първата атомна електроцентрала в Турция и... създаването от нулата на нова, напреднала, високотехнологична индустрия е още един убедителен пример за това колко много правите вие, президент Ердоган, за вашата страна, за растежа на нейната икономика, за всички турски граждани", каза Путин по време на предаването на живо в цяла Турция. "Искам да го кажа ясно: Вие сте в състояние да си поставите амбициозни цели и уверено да вървите към тяхното изпълнение."
Ласкателството на Путин беше само последният знак за подкрепата му за 69-годишния Ердоган, чието авторитарно управление и антизападна реторика обслужват интересите на Москва, като подкопават единството в НАТО и подкопават всеобхватните западни санкции, наложени на Русия за нейното нахлуване в Украйна.
Миналото лято Русия прехвърли милиарди долари на турското подразделение на Росатом за бъдещи строителни работи доста по-рано от графика, ход, според експерти, целящ да подкрепи проблемната валута на Турция.
Инвестицията на Путин в Ердоган може да се провали, ако 74-годишният Кълъчдароглу, бивш бюрократ, управлявал агенцията за социално осигуряване на страната, излезе начело.
Кълъчдароглу каза, че ще се стреми да възстанови отношенията с Европа и Съединените щати, които Ердоган подкопа чрез политическите си репресии и чуждестранна намеса на места като Сирия и Нагорни Карабах. Това може, наред с други неща, да отвори вратата за бързото присъединяване на Швеция към НАТО, ход, на който Русия категорично се противопостави.
"Поражението на Ердоган не би било добро за Путин", каза Марк Кац, професор по политически науки в университета "Джордж Мейсън", който се фокусира върху отношенията на Русия с Близкия изток. "Путин няма да има друг избор, освен да ухажва Кълъчдароглу, ако той е победител. Той ще трябва да приеме доближаването на Кълъчдароглу до известна степен със Запада, за да го разубеди да се приближи още повече към него."
Вашингтон и Брюксел са обезпокоени от възхода на силни хора като Ердоган и Путин от началото на века, тъй като плуралистичният напредък, постигнат през десетилетието след падането на комунизма в Централна и Източна Европа, е ерозиран. Поражението на Ердоган би показало, че демократичните сили по света продължават да бъдат "здрави", казва Стивън Кук, старши сътрудник по Близкия изток и Африка в базирания в Ню Йорк Съвет за международни отношения.
"Това би било удар по този вид глобален, популистки авторитаризъм, чийто лидер Путин очевидно е", каза Кук, който предупреждава, че турската демокрация все още няма да излезе от "гората" след отслабването на институциите при Ердоган.
"Авторитарен броманс"
Путин вероятно се е срещал с Ердоган по-често, отколкото с всеки друг чуждестранен лидер извън бившия Съветски съюз. Откакто Ердоган стана министър-председател през 2003 г., по време на първия президентски мандат на Путин, двамата изградиха добри работни отношения, които някои описват като "броманс".
Путин и Ердоган понякога имаха дълбоки противоречия - през 2015 г. Путин каза, че свалянето на руски военен самолет от турски изтребители близо до сирийско-турската граница е "удар в гърба" - и заеха противоположни страни в няколко ключови външнополитически въпроси, най-вече нахлуването на Русия в Украйна. Анкара продължава да доставя смъртоносни дронове на Киев. Но те са обвързани от споделено противопоставяне на това, което наричат доминиран от Запада глобален ред и споделено презрение към някои от ценностите, широко защитавани на Запада.
"И двамата се виждат като (лидери на) ощетени велики сили, които не са уважавани достатъчно и двамата имат оплаквания срещу Запада. Това е мястото, където Ердоган и Путин се намериха", каза Кац. "Каквито и различия да съществуваха между тях, докато Ердоган беше антизападен, това беше основното за Путин.
Проучванията на общественото мнение дават лека преднина на Кълъчдароглу, който е подкрепен от разнообразен, шестпартиен съюз, пред Ердоган. Ако никой от четиримата кандидати не събере повече от 50 процента от гласовете, ще се проведе балотаж на 28 май.
Докато беше министър-председател през 2000-те - тогава най-влиятелният пост в Турция - Ердоган се радваше на широка популярност, докато икономиката процъфтяваше. Звездата му обаче позалезе, тъй като нарастващата инфлация и падащият стандарт на живот през последните години се отразиха на много избиратели.
Обтегнати западни отношения
Звездата му на Запад също залезе, когато той отхвърли демокрацията, подкопа свободата на печата, отслаби държавните институции като съдилищата и преследва това, което анализаторите наричат "агресивна", независима външна политика, включително по-тесни връзки с Путин, всичко това води до дълбоко обтегнати отношения с Вашингтон и Брюксел.
След опита за преврат от 2016 г., за който той обвини живеещ в САЩ духовник, Ердоган постигна споразумение с Путин за закупуване на руска зенитно-ракетна система С-400, задействайки санкции за отбранителната си индустрия от САЩ.
Съединените щати се противопоставиха на сделката на стойност 2,5 милиарда долара, опасявайки се, че руската платформа потенциално ще позволи на Москва да събира разузнавателни данни за нейния изтребител F-35, който Турция поръча и също помагаше за конструирането.
Ердоган може да е подценил желанието на Съединените щати да наложат отбранителни санкции и е почувствал, че не може просто да се откаже от С-400, без да навреди на репутацията си, казват експерти.
През последните години Ердоган се заплете и с членовете на Европейския съюз. Той влезе в конфликт с Франция заради турската намеса в Либия и с Гърция и Кипър заради енергийните находища и морските граници в Източното Средиземноморие.
Съвсем наскоро Ердоган задържа усилията на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО след пълномащабното руско нахлуване в Украйна, обвинявайки скандинавските страни, че подслоняват кюрдските "терористични организации". Турция одобри членството на Финландия в НАТО в края на март, но продължава да блокира влизането на Швеция.
Кълъчдароглу обеща да възстанови върховенството на закона в Турция, да върне страната към парламентарна форма на управление и да разреши проблема със САЩ за С-400. Анализаторите очакват той бързо да подкрепи членството на Швеция в НАТО.
Руската инвазия
Въпреки цялото разочарование, което причини на Запада, Ердоган изигра важна роля за това Москва и Киев да се съгласят на сделка, позволяваща на Украйна да изнася зърно през Черно море. Русия блокира пристанищата на Украйна в опит да удуши икономиката ѝ, повишавайки световните цени на зърното.
Поражението на Ердоган на изборните урни може да повдигне въпроси относно дългосрочната устойчивост на споразумението, казва Кук. Сделката трябва да изтече броени дни след изборите на 14 май. "Ще бъде по-трудно да поддържаме тази сделка със зърно, защото част от нея е свързана с отношенията между Путин и Ердоган и степента на доверие, което те са установили помежду си", каза той. "Когато говорим за силни хора, мисля, че сме склонни да подценяваме личната химия между тях."
Кълъчдароглу е описван като мек технократ, който няма харизмата на Ердоган.
Ердоган ходи по въжето, откакто Русия нахлу в Украйна, наричайки агресията на Москва "неприемлива" и доставяйки на Украйна смъртоносни дронове, като същевременно продължава да прави бизнес с Москва. Турция също е ключов канал за санкционирани западни стоки, предназначени за Русия.
Дори ако Кълъчдароглу победи, Турция ще продължи да балансира между украинските и руските интереси, включително да се съпротивлява на западните санкции срещу Москва, казват анализатори.
Част от причината е болната икономика на Турция и силната зависимост от руската енергия и инвестиции. Икономиката страда от най-стръмния си пристъп на инфлация от десетилетия, което я прави много податлива на външен шок, като нов скок на цените на енергията.
Турция получава около 45 процента от своя природен газ и значителни количества нефт и въглища от Русия. Нововъзникващата гражданска ядрена индустрия също ще бъде зависима от Русия за захранване на електроцентралите.
Миналата година Путин спря енергийните потоци към ЕС, след като блокът наложи мащабни санкции на Русия, което предизвика скок в цените.
Западните санкции направиха Турция по-привлекателна дестинация за руските туристи и бизнеси, които носят необходимите пари и инвестиции в страната, а търговията между двете страни се увеличи след тяхното налагане.
Без "Дъги и еднорози"
Въпреки че Кълъчдароглу би се съсредоточил върху Европа непосредствено след победата на изборите, той няма да остави Путин за дълго, казва Асли Айдинтасбас, сътрудник в института Брукингс във Вашингтон. "Рано или късно той ще достигне до Путин, че те не планират да застрашат интереса на Русия в Турция. Ключовият въпрос е как Путин ще отговори на това", каза тя.
Дори ако връзките с Русия останат стабилни при Кълъчдароглу, всеки напредък във възстановяването на върховенството на закона все още ще бъде много важен за коригиране на настоящите "нефункционални" отношения със Съединените щати, казва Айдинтасбас.
"Това е нещо, което за една нощ премахва някои от дразнителите в двустранните отношения", каза тя. Но тя добавя, че някои ще останат, блъснати от антиамерикански и антинатовски настроения в страната, смекчавайки перспективите за значително подобряване на двустранните отношения при нов лидер в Анкара.
Кук от Съвета за международни отношения е съгласен. "Просто не мисля, че след изборите ще има дъги и еднорози за Съединените щати и Турция, независимо какъв е резултатът", каза той.