Вечерта на 24 юни Евгений Пригожин изненадващо обяви, че неговите наемници, които наближаваха столицата Москва, „се връщат към полевите лагери според плана“. Създателят на терористичната групировка „Вагнер“ обясни причината за решението си по следния начин: „Не трябва да се пролива кръв“. Това беше не само неясна, но и измамна формулировка, защото 13 руски пилоти вече бяха убити по-рано през деня на метежа.
Ден преди това Пригожин обвини ръководството на руското министерство на отбраната в ракетен обстрел на негови наемници и заяви, че частната му армия лично ще свали от власт Сергей Шойгу. Точно преди Пригожин да спре въстанието си, изведнъж се оказа, че Александър Лукашенко е преговарял с него, макар че самият Пригожин не спомена нито веднъж името на Лукашенко. Версията за Лукашенко беше потвърдена и от Кремъл. Путин е благодарил на самообявилия се за президент на Беларус диктатор за ролята му в спиране на пуча.
И тук изниква логичният въпрос – къде беше Путин в деня на преврата? Според източници на Meduza властите в Кремъл са преговаряли с Пригожин под една или друга форма още от вечерта на 23 юни, когато той обяви началото на своя „марш на справедливостта“. Военното ръководство, служители на президентската администрация, ръководството на Росгвардията се опитаха да общуват с него, но не е било ясно за какво точно ще преговарят, имайки предвид непредсказуемите действия на Пригожин. Исканията на Пригожин също са били неясни: отстраняване на Шойгу и ненамеса в делата на „Вагнер“, но после... какво?
Собственикът на „Вагнер“ пределно ясно е осъзнавал, че няма връщане назад и че дори да получи гаранции за своята сигурност (каквито получи), той вече се е превърнал във враг на Путин. Около 10 часа московско време Путин направи извънредно телевизионно обръщение към нацията, казвайки, че са му забили нож в гърба, но не спомена фамилията на предателя. Пригожин отговори, че „президентът е дълбоко сгрешил“, ако си мисли, че вагнеровците ще се предадат на руските служби.
По това време войниците на Пригожин вече контролират Ростов на Дон и през следващите часове те напредват безпрепятствено към Москва. Според събеседници на Meduza, близки до Кремъл и руското правителство, Пригожин най-вероятно е осъзнал, че е „превишил мярката“ и че перспективите за движение на колоните му са неясни. По това време наемниците вече не са толкова далеч от река Ока - именно там руската армия и Росгвардия решиха да изградят първата отбранителна линия.
Финалните преговори са проведени от голяма група служители, сред които ръководителят на президентската администрация Антон Вайньо, секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев и руският посланик в Беларус , Борис Гризлов. Фронтменът на преговарящите е Лукашенко. За беларуския диктатор ползата от такава роля е очевидна – той става човекът, спасил Русия от кървав преврат.
В същото време нито Сергей Шойгу, нито Валерий Герасимов са казали и дума за въстанието на Пригожин. Не е известно и къде са били през цялото това време. Източници от Кремъл признават, че пучът е отслабил сериозно и позициите на руския президент. „Нямаше го никъде“, казват източниците по отношение на военнопрестъпника Путин, който след телевизионното обръщение буквално изчезва.
Песков се опита да излъже населението, че Путин всъщност е на бюрото си в Кремъл и работи. Самолетът на Путин, оборудван със системи за командване на армията, излетя от Москва на 24 юни следобед и изчезна от радарите малко по-късно някъде в Тверска област.
За Путин е истински срам, че неговият лакей Лукашенко е човекът, уж разрешил тази криза. Сега Путин ще се опита да консолидира властта, но руският елит вече осъзнава колко са турбулентни нещата в Кремъл. Митът за неуязвимостта на Путин рухна на парчета.
Руският президент, който на 24 февруари 2022 година мечтаеше да влезе в Киев за три дни, не може да предпази дори Москва.