При естественото раждане бебетата се сблъскват с милиони микроби, сред които и микроорганизмите във вагиналните секрети на майката. При цезаровото сечение обаче бебето излиза в стерилна среда. За да се уверят, че новороденото възможно най-бързо ще влезе в контакт с важните микроорганизми, лекарите предлагат иновация - т.нар. "вагинално засяване".
"Непосредствено преди цезаровото сечение в родилния канал се поставя за кратко тампон, който абсорбира вагинални секрети", обяснява Кристоф Хьортел от Университетската болница във Вюрцбург.
"След това навлажненият с вагинален секрет тампон се изважда от вагината и с него се натриват устата на детето, а също и кожата." По този начин част от майчиния микробиом се предава на новороденото.
Все повече цезарови сечения
Все повече жени раждат с цезарово сечение. Това често е планирано и вече не се прави само когато е необходимо от медицинска гледна точка. По данни на Световната здравна организация (СЗО) има пет държави, в които процентът на ражданията с цезарово сечение е висок: Доминиканската република, Бразилия, Кипър, Египет и Турция. Там броят на цезаровите сечения вече е по-висок от този на вагиналните раждания, а в някои случаи надхвърля 50%.
Според Хьортел предполагаемата безопасност е само една от причините жените да изберат цезаровото сечение. "Разбира се, съществува и страхът от болката. Но медиите също играят роля. Те ни представят един идеал за красота, който жените вече не могат да изпълнят след естествено раждане".
Малцина се замислят за това, че на бъдещата майка се дава антибиотик около половин час преди планираното цезарово сечение, за да се предотврати инфекция на раната. Децата влизат в контакт с него още в утробата на майката.
"Може да се докаже, че по принцип всички деца са имали съответното ниво на антибиотик в пъпната връв", казва Хьортел. Това излагане на антибиотици може да доведе до развитие на резистентност у децата в ранна възраст, а това от своя страна може да повлияе на по-късното лечение. Освен това прилагането на антибиотици може да повлияе на състава на чревния микробиом и да предразположи детето към заболявания като астма или затлъстяване, или дори алергии.
Кърменето и гушкането могат да са жизненоважни
Вагиналното засяване обаче не е единственият начин за изграждане на микробиома на бебета, родени с цезарово сечение. Природата отдавна има собствено решение за това. По време на кърмене или контакт с кожата микроорганизмите се предават от майката на новороденото. Това показва холандско проучване, публикувано в началото на март в научното списание "Cell Host & Microbe". Според него колонизирането на новороденото дете с микроби от майката става не само чрез вагинални секрети, но и чрез контакт с кожата и кърмата. Това снабдява новороденото с арсенал от микробиоми. Ако един елемент липсва, например вагиналните секрети при цезарово сечение, контактът с кожата и кърмата го компенсират.
"Кърменето и гушкането, т.е. така нареченото "свързване" с майката, могат да доведат до развитие на микробиома през първите няколко седмици по начин, подобен на този при децата, родени естествено", обяснява Хьортел.
Вагиналното засяване засега не е утвърдена практика
Поради все още ограничените данни засега вагиналното засяване не се препоръчва. Някои изследователи и лекари виждат опасност в тази практика. Според тях могат да се предадат и опасни бактерии, например B-стрептококи, хламидии или дори херпесни вируси. Въпреки това няма проучвания, които ясно да доказват това. Но докато не е доказана ясна полза и предимствата на процедурата, критиците смятат, че рисковете от инфекции са твърде високи.
Защитниците на метода твърдят, че инфекции могат да възникнат и по време на естествения процес на раждане. Във всеки случай е важно внимателно да се претеглят предимствата и недостатъците, казва Хьортел.
Автор: Гудрун Хайзе