Поразява нервите: Колко опасен е синдромът на Гилен-Баре?

Наскоро правителството на Перу обяви извънредно положение за период до три месеца поради резкия скок на заболели от синдрома на Гилен-Баре. Това е рядко неврологично заболяване, характеризиращо се с мускулна слабост и затруднено дишане, а в по-тежка форма може да доведе дори до пълна парализа.

През 2019 година Перу се сблъска с подобен проблем след избухване на епидемия, причинена от бактерията Campylobacter.

Какво представлява синдромът на Гилен-Баре?

Синдромът на Гилен-Баре е рядко неврологично заболяване, при което имунната система на организма, която нормално го защитава от инфекции и други чужди тела, по погрешка атакува собствените му периферни нервни клетки.

При заболяването се възпалява миелиновата обвивка - изолиращ слой от мазнини и протеини около нервните клетки (невроните). При нормални условия миелиновата обвивка позволява на информацията да преминава през невроните с висока скорост. Ако обвивката е възпалена, пренасянето на информация от една нервна клетка към друга е затруднено.

Казано по-просто: човек със синдрома на Гилен-Баре би имал затруднения с говора, ходенето, преглъщането, екскрецията и други физиологични функции. А състоянието на пациента може да се влошава прогресивно.

В резултат на възпалението се увреждат периферните нерви - това са нервите, които се разклоняват от главния и гръбначния мозък. Мускулите също могат да отслабнат - чак до парализа.

Едни от първите симптоми са изтръпване в крайниците и слабост в краката, която се разпространява към горната част на тялото, затруднения в движенията на лицето, нестабилно ходене или невъзможност за ходене, болка, а в тежки случаи и парализа.

От какво се причинява синдромът на Гилен-Баре?

Точните причини за появата на синдрома все още не са изяснени. Често обаче той се развива след прекарано инфекциозно заболяване. В редки случаи ваксинациите също могат да са причина за развитие на синдрома.

Установена е връзка между синдрома на Гилен-Баре и цитомегаловируса, вируса на Епщайн-Бар, вируса Зика и дори с вируса, причиняващ Ковид-19.

А защо я има тази връзка? Имунната ни система е тясно специализирана да разпознава чужди тела като вируси, бактерии и гъбички. Тя произвежда протеини, наречени антитела, които се свързват с повърхността на патогените. Така имунната ни система може да изгради имунен отговор срещу тях.

При автоимунно заболяване като синдромът на Гилен-Баре, нашествениците са "маскирани" - тяхната повърхност имитира вече съществуващи структури в тялото. "Повърхностните структури, например на бактерията Campylobacter, много наподобяват миелиновата обвивка", обяснява имунологът Джулиан Цимерман пред ДВ.

Така антителата нападат както собствените клетки и структури на тялото, така и чужди тела. Те се прикрепят по техните повърхности, а това води до серия от реакции в организма. Все още не е известно какво точно представляват тези взаимодействия.

Понякога ваксинациите също могат да причинят синдром на Гилен-Баре. Защо? Ваксините обикновено cъдържат отслабени или неактивни структури, сродни на патогените срещу които предпазват. Имунната система на организма тогава предизвиква имунен отговор.

Лекува ли се?

Състоянието на заболелите обикновено се влошава до две седмици след началото на симптоматиката. През четвъртата седмица симптомите се засилват, след което започва възстановяване. Възстановяването може да продължи между 6 и 12 месеца, а понякога и до три години.

Засега няма лек за синдрома на Гилен-Баре. Парализата засяга не само крайниците, но и важни части от нервната система, които регулират дишането, кръвното налягане и сърдечния ритъм.

Понастоящем лекари трябва непрекъснато да следят жизнените показатели на болни със синдрома и в случай на спешност да ги поставят на апарат за изкуствено дишане.

Съществуват и две лечения, които могат да облекчат тежестта на заболяването. Първото се нарича плазмафереза или обмен на плазма. Плазмата (това е течната част на кръвта) се отстранява и разделя от кръвните клетки. За да се компенсира загубата се стимулира производството на нова плазма. Лечението има за цел да отстрани антителата, които атакуват периферните нерви.

Втората налична терапия се нарича имуноглобулинова терапия, при която здрави антитела от кръводарители се инжектират интравенозно. Увредените антитела, които допринасят за синдрома на Гилен-Баре, се блокират от високите дози имуноглобулини.

Защо това се случва в Перу?

Все още няма доказателства, че този бум на заболели от синдрома на Гилен-Баре е предизвикан от друга инфекция. Последното известно огнище на болестта е било през 2019 година. През същата година страната се бори и с най-тежката епидемия от Денга треска в историята.

Вълна от случаи на синдром на Гилен-Баре след инфекции с вируса Зика е наблюдавана и във Френска Полинезия през 2012-2014 година.

Автор: Абид Аношай