Руските терористи активно използват химическо оръжие срещу украинските войници в Бахмутското направление на фронта.
Военно-политическият наблюдател Александър Коваленко заяви, че окупаторите използват люизит, за да компенсират липсата на модерно военно оборудване.
"Да, наистина има доказателства, че все по-често се използва люизит, или, както още го наричат, вещество № 17. Като цяло това е забранено, както много други химически средства. Имайки количествено предимство, руските окупатори нямат качествено такова. Затова, за да компенсират този технически, технологичен компонент, те прибягват до забранени средства, от които имат голям брой в складовете си още от съветско време“, обясни той в ефира на телевизия FREEДОМ.
Коваленко подчерта, че подобни вещества са опасни дори за тези, които ги използват, тъй като всичко зависи от посоката на вятъра и метеорологичните условия. А както е известно, руската армия не се слави с особен интелект.
Първите признаци на отравяне се появяват в рамките на 3-5 минути след контакта на люизит върху кожата или в тялото. През 1993 г., в резултат на подписването на Конвенцията за химическите оръжия, използването на люизит като химическо оръжие беше забранено. Люизитът на практика е неприложим извън военните оръжия.
В средата на 2006 г. Китай и Япония преговаряха за изхвърлянето на запасите от люизит в североизточен Китай, оставени от японската армия по време на Втората световна война. Хора са умирали през предходните двадесет години от случайно излагане на тези запаси.