"Настъплението на невижданото: как славяните се появиха на Балканите" - под това заглавие научно-популярното издание "Гео" публикува обширна историческа статия, в чието начало четем: "През 6 век по северния фланг на Византия се появяват мистериозни групи, които си приличат по език и начин на живот. Скоро тези селяни и разбойници усядат навред из Балканите. Под името "славяни" те оказват голямо въздействие върху целия регион."
Списанието разказва, че през 6 век северно от Дунава те обитават села с вкопани в земята къщурки, гледат овце, говеда и свине, сеят ръж. "Славяните живеят в близка връзка със земята, но в същото време много бързо могат да местят селищата си. Нямат градове, където да ги откриеш, нямат управление, към което да се обърнеш, нямат свое царство или велики предводители. Раздробени са на безбройни групи, които преследват различни интереси. Войнствени са, а когато грабнат оръжието, удрят бързо и също толкова бързо изчезват. Не излъчват никакъв особено видим културен блясък. И все пак славяните ще поставят на Балканите отпечатък, който навярно е по-силен от този на всички останали народи. Благодарение на силата на простотата, на своята приспособимост и културна откритост", пише авторът на монографията Фредерик Зелер.
Как славяните променят Балканите
Зелер отбелязва, че тези хора наричат сами себе си "словене", тоест "говорещите", а византийците използват производни на това име като "склабои" и "склавенои". В други публикации може да се прочете, че тези думи означават едновременно и "роби". В обширната публикация на "Гео" четем още, че всъщност единна общност с това име не е съществувала от самото начало - тя възниква постепенно. Авторът пише, че отглеждат както ръж, така и пшеница и ечемик, ловят риба и събират горски плодове. Готвят на открити огнища в своите землянки, а се хранят от обикновени глинени съдове без украса.
"Славяните вярват в бога на гръмотевиците, пишат хроникьорите. Те почитат нимфите и речните божества. Нямат писменост, нямат централна власт, главен предводител или аристократични елити. Важните решения се взимат от съветите на старейшините. От време на време някой водач повежда бойци за няколко месеца в търсене на плячка - или срещу вражески славянски селища, или пък срещу врага на юг от Дунава: Византия", четем в публикацията.
Авторът разказва, че по онова време славяните редовно прекосяват Дунава с малки гребни лодки. Мъжете са голи до кръста, бият се с копия и дървени щитове, понякога изстрелват и отровни стрели. Не могат да преодолеят византийските укрепления, но нападат селата, грабят каквото им попадне, отвличат хора и после бягат отново на север от голямата река. От статията научаваме, че грабителските набези на славяните южно от Дунава зачестяват в края на 6 век, като славяните постепенно започват и трайно да се заселват по тези плодородни земи.
"Славянски села скоро се появяват чак до Адриатическото крайбрежие, в днешните държави България и Сърбия, в Северна Македония и Гърция. Чужденците идват не като завоеватели. Те тихомълком се просмукват в новите територии и нагаждат своето селско стопанство спрямо променените условия. Те са отворени и в начина си на живот, като възприемат византийските моди и формите на общуване", пише авторът и посочва, че поради липса на собствени лидери и елити славяните без проблеми се пригаждат и политически.
Как се налага славянският модел
Но тези нови заселници оказват и силно влияние в новите земи, четем в статията на "Гео": "Техният прост, жилав, селски начин на живот се оказва много подходящ за справяне с кризите в размирни времена. Завареното селско население със сигурност се радва да се отърве от византийската власт с нейните стриктни йерархии и данъци - и въодушевено се присъединява към славяните. Те работят заедно на полето, живеят редом, а понякога цели родове се сливат едни с други, като това се отразява и в езика. Скоро гръцките византийци и славяните вече използват едни и същи думи за коса, плуг и рибарска мрежа."
Фредерик Зелер стига до извода, че влиянието на славяните е дори още по-голямо - не толкова като велика политическа сила, колкото като незабележими носители на определен културен модел. Този модел според него се оказва много жизнеспособен и дълголетен, особено в селските общности. "Големи части от Балканите скоро са доминирани от славяните, семейството на славянските езици се разпростира из цяла Източна Европа, славянски поселища има чак в Италия, Австрия и по германските земи", пише Зелер.
Авторът предполага обаче, че тези хора не са развили общо съзнание и обща идентичност. Към края на обширната статия четем:
"По някое време на Балканите се обособяват подгрупи, например сърби, хървати и българи, които се сплотяват около местни князе, след като са се научили от византийците как функционира една държава и една централна власт със своя аристокрация, армия и данъци. Много по-късно, през 19 век, славяните се превръщат в политически фактор. Националистически настроени мислители описват една изкривена картина на миналото и един идеализиран, свободолюбив народ, като по този начин се опитват да обединят разпокъсаните Балкани и да разпалят борби за независимост срещу чуждото владичество - австро-унгарско, пруско, османско. Ако не броим езиците обаче, отпечатъкът на ранното славянство е вече само косвен, променен от столетията, от чуждите господства и култури.
Седем нации свързват ранната си история със славяните
Независимо от това тази народностна група и до днес създава идентичност. Само на Балканския полуостров има седем нации, които свързват своята ранна история със славяните. Те се кичат с разказа, че произхождат от онези жилави селяци и сръчни разбойници, които преди повече от 1000 години са успели да се наложат срещу цели две велики сили. Макар че всъщност всичко е много по-сложно. И трудно за разбиране и до ден-днешен", заключава авторът на статията.