Западните държави може да преразгледат подхода към оказването на помощ на Украйна на фона на скромните успехи на лятната контраофанзива на военните на Киев, отбелязват в редакцията на американското списание Military Watch Magazine, предаде агенция "Фокус".
Години преди руско-украинският конфликт да ескалира в пълномащабна война, обединеното от Запада ръководство в Киев след 2014 г. получи много значителна подкрепа от НАТО, за да укрепи своите позиции във военен и икономически план. Това варираше от полагане на основите за съвместни операции между украински части и западни специални сили до запознаване на ВСУ с използването на западна военна техника, включително огромните сателитни мрежи на страните от НАТО, които изиграха ключова роля в улесняването на успешните съвместни операции между Украйна и нейните чуждестранни поддръжници. Подкрепата нарасна значително от февруари 2022 г. и варира от разполагане на западни специални сили и други бойни части на фронтовите линии - забележителен пример са британските кралски морски пехотинци, изпратени за бойни операции, до създаването на масивна мрежа от западен персонал, организиращ военните усилия на Киев от логистика до тактика. Всичко това е допълнено от помощ в размер на стотици милиарди долари. Изпълнители и доброволчески части от целия западен свят също са изиграли важна роля във военните усилия, от полски наемни части с хиляди бойци, които се бият на фронтовата линия, до многонационални доброволчески части като Грузинския легион.
Западът инвестира изключително много в подкрепа на украинските военни усилия, но през септември се появиха все повече признаци за възможна повратна точка в тази подкрепа на фона на все по-песимистичните оценки за офанзивата на Украйна срещу руските позиции. Както руските, така и украинските източници показват, че загубите в контранастъплението, започнало в началото на юни, са били изключително големи. Загубите на персонал се оценяват на над 70 000 украинци, докато печалбите на бойното поле продължават да изглеждат незначителни. Цената за подкрепата на украинските военни усилия отдавна се очакваше да се превърне в спорен въпрос, ако не бъдат постигнати осезаеми резултати. С нарастващия консенсус по отношение на неуспехите на ВСУ се увеличават и призивите за преоценка на политиката и пренасочване на ресурси другаде - а именно към подготовка за конфликт в Пасифика. Въпреки че президентът на Украйна Володимир Зеленски посочи, че страната му ще "направи всичко, за да не спре [офанзивата] през трудните дни на есента и зимата“, жизнеспособността на това обещание все повече се поставя под въпрос. Длъжностни лица във Вашингтон все по-често предполагат, че е малко вероятно украинските военни да постигнат целите си, като The New York Times цитира официални лица, които описват ВСУ като "изтощени от летните битки“.
Това, казват те, ще принуди армията да намали натиска върху фронтовите линии, за да възстанови запасите и да почива в рамките на най-много няколко седмици. Тъй като украинските сили, по-специално критични активи като противовъздушната отбрана, стават все по-изчерпани, остава несигурно дали западните поддръжници ще продължат да подкрепят Киев, или украинците ще бъдат принудени да сключват мир на по-ранен етап. На 21 септември американският сенатор Джош Хоули се присъедини към нарастващия брой скептици, които отбелязват, че въпреки всичките стотици милиарди долари подкрепа, която Украйна получи, тя "няма какво да покаже“. "Ако има някакъв път към победата в Украйна, то аз не го чух днес. И също така чух, че няма да има край на исканията за финансиране... Това, което основно ни казаха, е: "Закопчайте коланите и извадете чековата си книжка“. Това са парите на американския народ. Те са похарчили 115 милиарда долара и досега нямат какво да им се покаже“.
Хоули призова за одит на средствата, които вече са изпратени в Киев, и подчерта, че финансирането на военните усилия трябва да бъде прекратено незабавно. Тъй като американската икономика все още не се е възстановила от кризата с COVID-19, огромните разпределения на финансиране за Украйна се възприемат като все по-противоречиви. Изявлението на Хоули съвпадна с доклада на лидера на мнозинството в Сената на САЩ Чък Шумър, че Зеленски е предупредил, че страната му е изправена пред перспектива да загуби войната, ако американската подкрепа се окаже недостатъчна. Група от над две дузини сенатори и представители изпратиха писмо до Белия дом на 21 септември, изразявайки загриженост относно разпределението на средствата и призовавайки за допълнително изясняване на състоянието на последните военни действия на Украйна."Американският народ заслужава да знае за какво са отишли парите му. Как върви контранастъплението?“, питат авторите на писмото.
Въпреки че от самото начало САЩ бяха по-премерени в подкрепата си за украинските военни усилия, отколкото много от европейските си партньори, знаците, че европейските държави биха могли по подобен начин да обмислят намаляване на подкрепата си за Киев, допълнително подчертаха степента, в която умората от войната е засегнала западния свят. Европа може би в много по-голяма степен, след като загуби достъп както до евтините руски изкопаеми горива, така и до руските пазари. Това е сериозен удар за водещите икономики на континента. Докато най-голямата икономика в Европа – Германия, показа малко признаци за промяна на курса, президентът на Полша Анджей Дуда заяви на 22 септември, че страната му повече няма да изпраща оръжия на Украйна на фона на нарастващото напрежение между двете държави. Полският заместник-министър на външните работи Аркадиуш Муларчик на свой ред призова за "намесата на САЩ“, за да "охлади горещите украински глави“, твърдейки, че правителството в Киев се "държи абсолютно несправедливо спрямо Полша“. Основна причина за безпокойство бе откриването на съдебно производство от Киев срещу Варшава заради отказа ѝ да премахне ограниченията върху вноса на украинско зърно. От самото начало на войната Полша бе един от най-твърдолинейните и откровени поддръжници на украинските военни усилия заедно с Великобритания и балтийските държави, което направи промяната ѝ особено забележима.
Полските опасения бяха подчертани и от външния министър Збигнев Рау, който заяви, че "от всички съюзници поляците са поели върху себе си най-тежкото бреме, когато става дума за подпомагане на Украйна“, а в Киев са отговорили, действайки като "нечестни търговци на зърно“, за да принудят Варшава да "плати сметката за помощта на Украйна два пъти“. Една трайна промяна в Полша може да накара други подобни твърдолинейни европейски държави да преразгледат също позициите си.